Оцелялата от концлагера Аушвиц, Симон Вейл изигра водеща роля в легализирането на контрацепцията и абортите във Франция и за правата на жените. Тя почина днес в дома си в Париж 13 дни преди 90-тия си рожден ден, съобщи синът й каза Жан Вейл.

Вейл е икона във френската политика, дългогодишна активистка и пръв президент на Европейския парламент.

Бившият президент на Франция Франсоа Оланд каза, че тя е „въплъщавала достойнство, смелост и висока нравственост”, а сегашният държавен глава Еманюел Макрон посочи, че се надява нейният личен подвиг да вдъхновява и служи за пример на  французите.

Най-открояващото се постижение на Вейл в политически план е одобряването на закона за абортите от 1974 след 25-часов дебат, по време на който тя, в качеството си на министър на здравеопазването, понася буря от обиди. По-късно Вейл казва, че не си е представяла, че може да отприщи такава омраза.
 „Беше толкова лицемерно”, коментира случилото се Вейл. „Националното събрание беше пълно с мъже, някои от които тайно търсеха начин да уредят аборт на любовницата си или на член от семейството си”.

По време на мандата на президентите Валери Жискар д'Естен и Франсоа Митеран Вейл е министър на здравеопазването и активно се застъпва за еманципацията.
Непоколебимо вярва в европейската интеграция, през 1979 на първите преки избори е избрана за евродепутат, а по-късно оглавява институцията и е първата жена на този пост.

От 1998 до 2007 е член на Конституционния съвет на Франция.
През 2008 по предложение на Морис Дрюон е приета във Френската академия.

Симон Жакоб е родена в Ница. На 17-годишна възраст е откарана в нацисткия концлагер Аушвиц заедно с цялото си семейство.
Баща й, майка й и брат й загиват. Тя и двете й сестри оцеляват.

След войната Симон учи право и се омъжва за Антоан Вейл, който умира през 2013. Двамата имат трима синове.

Като млада съдийка, с неименно вдигната на ок коса и костюм на Шанел, Вейл лобира за подобряване на условията във френските затвори, преди да се хвърли в битката за край на нелегалните аборти.
Тя често участва в паметни прояви, свързани с Втората световна война и се изказва срещу крайно десния френски Национален фронт.

Преди 10 години Вейл издаде автобиографията си „Един живот”, която е преведена на 15 езика. Във Франция книгата става бестселър и са продадени 550 000 екземпляра.

През 2012 Франция награди Симон Вейл с Големия кръст на ордена на Почетния легион.
Допитвания непрекъснато показват, че тя е една от най-популярните и ползващи се с доверие обществени фигури във Франция.