На десния фланг – всичко старо: реформатори – имитатори, абонирани за Народното събрание

Д-р Панайот Ляков

Основният извод от парламентарните избори:  тата наречената десница в този вид и с тези водачи не се възприема като Лидер на промяната и не може да си върне загубеното доверие, камо ли да го увеличи. Никой не говори за това.  Истината е неприятна - дясната коалиция направи 

тежки политически грешки

поради некомпетентност и дори наивност.

Реформаторските партии  подцениха врага срещу когото са изправени. Олигархично –Мафиотският Модел /ОММ/* на управление е генетично продължение на тоталитарния режим за овладяване на икономиката и на политическите партии и трансформацията му в тайна, дълбоко вкоренена престъпна мрежа във всички власти, използваща  „стари”-те номенклатурни и агентурни канали на скрити зависимости, изнудване, корупция, властови рекет, търговия с влияние. Нейни „острие”-та и анонимни лобисти са политици, магистрати, олигарси, „сенчести” бизнесмени, социолози, журналисти, а стратегическите й опори са руската „пета колона” с ключов дял в енергетиката и  купени  партии като „Възраждане”.   

Изградената с годините конспиративна мрежа /до голяма степен наследена от Държавна Сигурност/ обхваща всички държавни структури, разполага с огромни финансови ресурси,  с всякакви механизми за въздействие и подчинение. Това е мощен, опасен и безскрупулен враг, който води война със всякакви средства и няма да се спре пред нищо, за да ликвидира всяка опасност за подмолната му власт. Пропадането на съдебната реформа и „подвизите” на Главния прокурор  са достатъчно красноречиви за неговите възможности 

да управлява политиката

 и за безпомощността на неговите противници. 

Безспорно ОММ е  творение на бившата БКП и битката срещу него с леви „герои” и с техните средства е пълна илюзия.

Затова коалицията на десните с БСП и „Има такъв народ” бе груба стратегическа грешка, защото и двете партии са част от мрежата и логичният провал на абсурдният съюз предизвика

огромен срив на доверие 

Вместо да се поучат от него десните „реформатори” бяха подмамени  в „сглобката” с емблемата на ОММ – партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. Мога да окачествя това решение само като величайша некомпетентност или просто глупост.  

Мафията не допуска в мрежата да има пробойни и веднага беше заменила издъхналото НДСВ /Нейното на Държавна Сигурност Величество/ с ГЕРБ, която дойде в името на справедливостта, но програмирано превърна корупцията в естествено състояние на политиката. От държавата бяха откраднати милиарди и в този грабеж активно участваше друга ключов „възел” от мрежата - ДПС със своите нови и стари лидери – утвърдени като вождове на абдалите. Службите, които им осигуриха и на Доган и на Пеевски шеметна кариера и ги  готвеха за босове на държавата. 

Как ще разграждаш нелегитимната власт в съюз с фундаментална мафиотска структура, която управлява държавата и почти всички големи общини? Как ще реформираш съдебната система, превърната в крепост на ОММ, защитаваща бандитите от престъпния синдикат на политиците. Всякакви разследвания, сигнали, проверки и т.н. срещу тях са прикривани, смачквани, укривани. Достатъчно е да спомена завършеното следствие от Бюрото за финансово разузнаване на Люксембург, уличаващо в престъпление 6 лица, включително Пеевски, което прокуратурата е „погребала”. 

Логично „сглобката” се разпадна, но десните партии получиха 

поредния „минус”, „замръзнаха” на 12-13 % подкрепа

 и не са мръднали оттогава. Политици, които не знаят какво и с кого го правят и не могат да предвидят резултата, не заслужават властта. Резултати от последните избори го доказаха – протестният вот не ги припозна и се насочи към Радев. 

Властта като мираж

Днешните яростни реформатори много приличат на сините „кинжали”, които громяха БСП и всеки ден я сваляха от власт. Много шум за нищо. Като стана председател на СДС Иван Костов им каза: 

 „Пътят към властта винаги минава през победа. Можеш стократно да се кълнеш, че си готов да управляваш,  няма никакво значение. Важна е само санкцията на избирателите,    нужна ни е победа - да спечелим президентските избори, а след това и парламентарните”.

Така и стана.

Всички десни политици трябва да са наясно, че тази кауза ще отнеме години от живота им, отдадени  на  безкористна, апостолска дейност. Истинската политика се прави със и сред хората, а не в телевизионните студия. Това е  тежка и неблагодарна работа с несвършващи обиколки в регионите, срещи с измъчени сънародници, събрания, формиране на ядра от съмишленици, откриване на лидери, организиране на протестни акции и т.н. Готови ли са да пролеят много пот въпреки атаките, недоверието, критиките, политическата инфантилност, с които ще се сблъскват непрекъснато? 

Защото единственият начин ОММ  да бъде разрушен  е от мощна, широко разклонена демократична мрежа от структурирано и компетентно политическо ядро в алианс с граждански сдружения, местни общности, авторитети, симпатизанти. В нея трябва да се ангажират стотици хиляди българи, които с общи усилия ще се измъкнат от блатото на конформизма и апатията.  

Новата форма на обединение е

Отворена десница /ОД/

развита като мощно национално движение. Покойният политик   Господин Тонев предложи оригиналната идея за ОД,  изградена върху ценностна основа, а не на омраза и отхвърляне, която  солидно мотивира и  мобилизира личности за съвместно действие много по-смислено и трайно, отколкото постоянно сменящите се нечестни и вече омръзнали коалиции на оцеляването. Време е демократичната общност да направи нещо различно с хората, които не чувстват сегашните политически организации за свои пълноценни изразители и представители.  Но преди всичко да се обърне  към всеки човек като личност с ненакърнимо достойнство и ценностен светоглед, за да се почувства той важен и значим. Както казва той в интервю на 21.03.21 г.  в  предаването „Честно казано” на Люба Кулезич:

 „Когато центърът на политиката не е човекът, всяко нещо губи смисъл!”

 „Отворена десница” бе призив, отправен отвъд сегашната самодоволна, самодостатъчна, непоследователна, бореща се за присъствие и оцеляване, затворена десница да се промени и преобрази, за да вдъхнови и предложи надежда на тези български граждани, които споделят демократични възгледи и не са пълноценно политически представени. 

Господин Тонев възприемаше ОД като обединителна представа за основни ценности, която се разпространява като вълна  за  духовно – политическо обновление сред много граждани, местни общности, сдружения, които вдъхновени и активирани ще подкрепят нейната политика.  За него сърцевината на бъдеща смислена ОД бе разбирането за човека като личност, за неговото достойнство и неговата свобода. Личността,  схващана като най-висока ценност, за да се преодолее кризата на обществото. Тя се изразява и с фокус върху малкото,  семейството, местните вкоренени общности, които да имат шанс в глобалния свят. И особено отварянето към жените (десните европейски партии са  мъжки, 70-75 % от членовете им са мъже) и различните от нас с призива: Ние защитаваме вашето човешко достойнство. Искаме да правим политика заедно с вас! 

Отворената десница е послание към почтените и умерените хора да създадем заедно нова България – справедливо и хуманно общество на базови ценности и възможности за всеки да се изявява и да увеличава своето благосъстояние. Като истински лидер Господин Тонев вярваше, че тази представа не е илюзия, а реалност, постижима с политически средства и като апостол обикаляше България, за да убеди хората, че това усилие има смисъл. Сега това е 

дълг на десните политици

Според Тонев политиката у нас беше загубила  смисъл, защото единствената й цел бе властта.  Пак в „Честно казано”на Люба Кулезич той цитира известния немски философ Мартин Хайдегер, който през трийсетте години говори за голяма част от хората, загубили своя център на живот, казвайки за тях: „ …изпаднали в безотечественост, в бездомност…”, защото не са намерили своя среда, свой дом в политиката. Според Тонев същото чувстват  обезверените и отчаяни българи, които не споделят илюзиите на социализма, и се лутат в лабиринта на олигархично-мафиотската власт. Изпаднали в политическа безпътица те търсят свой пристан, друга политическа родина, и само нещо, което има смисъл може да отговори на техния копнеж. И смисълът е точно в тази Отворена десница с ценностен фундамент човекът като личност. Тя отрича всякакви форми на трапезна, конюктурна, удобна и по принцип непоследователна десница. Само в такава близка до възгледите и душевността им общност изгубените хора ще бъдат  окрилени и като достойни и уважавани личности  ще се включат в доизграждането на  новия  дом. 

„Никога нито правото, нито справедливостта някой ще ни даде наготово” и всеки ден трябва да се борим за тях с лични усилия, ни призовава Вацлав Хавел. 

*Определението ОММ е употребено за пръв път в моята книга „Модерните партии – картел или алианс”, 2008 г. Тогава управляваше тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС, която укрепи тази скрита нелегитимна власт, обхванала държавата с престъпните си пипала. 

**   Походът към властта на десницата трябва да започне с победа на президентските избори срещу кандидата на ОММ Илияна Йотова, „Нашето момиче”, както я наричаше генерал Любен Гоцев, босът на червената мафия, отгледана и израснала като номенклатурен „бройлер”, който се движи само в левия ръкав на мрака, ръси клишета и унизително се подмазва на господарите от Кремъл. Голям срам беше книксът, който направи пред полковника от КГБ Гундяев, на служба като руски патриарх. 

   Ако формирането и изграждането на Отворена Десница не се случи, десните ще си останат „вечна” опозиция, която по стара лява традиция ще издига лозунги за борба с мафията, корупцията и прочие без никакви последствия. Реформатори – имитатори, абонирани за Народното събрание.