„Стартиралото напрежение с Вашингтон поради задържания пастор от САЩ Ендрю Крейг Брънсън изненадващо за всички нас стана причина за повторно „съживяване и реанимиране” на „европейската” идея на Анкара, пише в свой коментар за турския вестник „Джумхуриет” Аслъ Айдънташбаш, старши анализатор в Европейски съвет за външни отношения в Истанбул. 

Германски политици, които само преди една година бяха наричани от Турция „нацисти”, един по един декларират, че са готови да окажат помощ на Турция, за да предотврати икономическата криза. Европейците са се обединили и им допада идеята за запазване и защита на стабилността в Турция. Активизират се двустранните срещи. Министърът на финансите и хазната Берат Албайрак е на европейско турне. Министърът на външните работи Мевлют Чавушоглу за пръв път от много години е поканен да присъства на неформалната среща на външните министри от ЕС в Австрия, във формат ‘Gymnich’.

„Групата за следене на реформите” по линия на ЕС, за чието съществуване дори бяхме забравили, изведнъж се събра спешно вчера; този път под името „Група за извършване на реформите” (или „Екшън група за реформи”).

Добре; всичко това истинско ли е? Дали тези, които в момента ръководят Турция, са започнали да мислят в следната насока: „Спрете; повече не може да продължава така. За нас най-добре е да се върнем към процеса за присъединяване към ЕС; да започнем реформите; да открием хоризонта пред Турция!”. Или те просто имат едни дребни сметки, в смисъл: „Уви, нещата с Америка вървят на зле. Трябва да намерим отнякъде пари; да си направим снимки за спомен с различни партньори, за да натрием носа на Доналд Тръмп; да му покажем, че не сме безалтернативни!”?

Разбира се, че второто. Обаче, независимо от това; самото сближаване на Турция с Европа – може би дори и случайно – ще ни бъде от полза; ще бъде едно средство за „нормализиране”; ще е положително развитие. Казано по-просто – ще бъде едно добро нещо. 

Има обаче някои пунктове, които ни пречат да бъдем чак толкова големи оптимисти. 

Първият е – ще започнат ли преговорите за пълноправно членство? Първата причина да бъдем въздържани по темата е същността на очертаващата се „втора пролет с Европа”. Защото там няма преговори за членство, а буквално както каза миналата седмица френският президент Емануел Макрон – обработката на общественото мнение за целта „стратегическо партньорство” между Турция и Европа. Т.е. – не става въпрос за едно единение върху основата на критериите от Копенхаген и споделяне на общи демократични ценности, а се споменава една евтина търговия, основаваща се на принципа „на ти – дай ми”. За това става въпрос. Понеже за връщането ни към критериите от Копенхаген са необходими много сериозни демократични ходове. Те - за съжаление - в момента не се виждат на хоризонта в Турция.

Докато преди много години; когато започнахме процеса за присъединяване към ЕС, това не беше нещото, което искахме. Ние поискахме да бъдем в първата лига; пожелахме да оставим една истинска демокрация за идните поколения…

В държавата - война между невежи ястреби и разумни хора

Все още в държавната администрация са останали няколко души, които считат, че сближението ни с Европа е възможно; които мислят разумно и искат да се възползваме от тези възможности; които желаят Турция да се нормализира и да бъде предотвратен разривът със Запада.

Не забравяйте обаче, че срещу тези разумни хора вътре в държавата са се струпали и бетонирали едни ястреби, които искат да откъснат Турция от света. Буквално както беше през 90-те години на миналия век, тези персони постоянно използват тезите за сигурността при всеки удобен случай. Постоянно повтарят лозунгите за „защита на държавата” и „борбата с тероризма”, само и само за да запазват техните собствени „херцогства”. Въобще не ги интересува дали в Турция ще се установи режим, подобен на този на БААС в Сирия и в Ирак. Всеки ден се качват на служебните си автомобили и нямат друга визия, освен да отидат до работното си място. 

За да може Турция настина да се сближи с Европа, трябва да бъдат направени някои символични крачки. Ястребите обаче виждат това като заплаха за самите тях. За съжаление, все още не знаем кой ще излезе победител в тази борба.

Европа няма да раздава пари!

Друг проблем са силно повишените очаквания по отношение на сближаването с Европа. Без съмнение Германия и другите европейски страни искат да стоят далеч от представите на Доналд Тръмп за съвременния свят; надяват се да му създадат един алтернативен свят. Разбира се, те не искат и Турция да затъне.

Обаче Европа няма нито суперсилата, нито опита (ноу-хау) по отношение на икономическата криза в Турция. Няма и намерение да изсипва парични потоци в Турция; няма и институционален механизъм, който да използва в истинския смисъл на думата. Ако щете вземете самата Германия, при Китай е същото…

Всички държави, които обмислят финансова помощ за Турция, ще поставят искане (и условие) за една система, при която най-малкото икономиката да се базира на правила (rules based order). Никой не може да приеме управление на икономиката с бакалски сметки; никой няма да иска да налива пари в някакви черни дупки. 

В икономическите програми това се определя като „ортодоксално” и означава връщане към политиката, дълги години защитавана от бившия вицепремиер на Турция Мехмет Шимшек. За да може да стане това обаче, Европа ще поиска споразумение с МВФ, или базирано на МВФ стенд-бай споразумение, с което отново да се определят и възстановят принципите и институциите. 

Управляващите в момента Турция очевидно все още не са готови за подобни разсъждения….

(Превод Агенция "Фокус". )