На 25 декември християнският свят отбелязва рождението на Божия син - Исус Христос. Някога празникът е бил посветен на различни езически, огнени небесни божества. Отразявал е преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново.

С раждането на Христос започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети Дух, Преображение, Кръстовден.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария и съпругът й - дърводелецът Йосиф, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), където е роден Йосиф.

Преди това римският император Октавиан Август е издал заповед за преброяване на населението в империята, като всеки е трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не намерили място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете си. Там, в яслата, се родил Иисус.

В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенеца Исус почитат и трима източни мъдреци, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Как празнуваме Коледа според народните традиции

Първи съобщават новината за чудното Раждане коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник”, е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце. 

Участието в обичая е има смисъла на посвещение 

С коледуването, сурвакането на Нова година, риенето на обори на св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.

Навсякъде чакат коледарите с радост. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Пред коледарите обикновено тичат момчета на възраст под 12 години, които уведомяват собствениците с почукване на вратата, че към тях идват скъпите гости. И така, някои момчета („котараци”) издават котешки звуци. Другите момчета („магарета”) носят подаръците от коледарите.

Домакинът посреща коледарите

с кравай и забодена в него пара.

Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията, до най-малкия. 

Първата песен е предназначена за стопанина на къщата. След това коледарите изпращат поздравления до всички членове на семейството, на млади и на стари. Едновременно с това коледарите потропват със своите тояги по земята. Собственикът на къщата приканва момчетата на масата и ги черпи с вино и ракия. Ако в къщата има неомъжена девойка, тя дава на водача специална коледна пита. Водачът, от своя страна, повдига високо питата и се моли на Бог от името на цялата къща, като призовава за по-добра реколта. Това обикновено е кулминационен момент в обреда. 

В допълнение към питата на коледарите се подаряват плодове, парчета от празничната торта, вино и ракия, а в последно време - и пари.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят

раждането на новото състояние на Вселената

, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът-символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

На следващата сутрин всички момчета се събират при водача, за да пийнат и хапнат и да поделят помежду си събраното. Част от подаръците и парите непременно отива за благотворителност - в църквата или в училището. Всеки взима питата на своето любимо момиче. Ако за дадена пита има съперник, тогава се поставя залози, и който от момчетата даде повече пари, той печели питата. Партито при водача на коледарите понякога продължава чак до следващата сутрин.

Именници днес са: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо.