Преди около 2,8 милиона години системата 4U 2206+54 е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 в резултат на избухване на свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда.
Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше определено за най-значимото научно постижение на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) към БАН за 2025 г., съобщиха от Института.
Резултатите от проучването са получени с наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО - Рожен и са публикувани в авторитетното списание Astronomy & Astrophysics. Изследването е осъществено от международен екип от астрономи, ръководен от доц. д-р Кирил Стоянов. В екипа участват докторантът Мирослав Мойсеев, доц. д-р Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доц. д-р Георги Латев от ИА с НАО, както и д-р Кристиян Илкевич от Полша и д-р Валери Хамбарян от Армения.
4U 2206+54 е двойна звезда в съзвездието Цефей, съставена от бързо въртяща се О звезда с необичайно високо съдържание на хелий и неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тя е сред малкото известни кандидати за нов клас обекти - акретиращи магнетари.
Магнетарите са обекти с многократно по-силно магнитно поле от обикновените неутронни звезди и са силни източници на рентгеново и гама лъчение.
Преди около 2,8 милиона години системата 4U 2206+54 е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 в резултат на избухване на свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда. Това откритие беше публикувано през 2022 г. и също бе с българско участие.
С помощта на спектроскопия и спектрополяриметрия, получени изцяло с 2-метровия телескоп на НАО - Рожен, е проследена структурата и промените в околозвездния диск, който захранва неутронната звезда с материя. Измерванията показват, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Тази система е ключ към по-доброто разбиране на еволюцията на масивните рентгенови звезди, механизма на акреция и влиянието на силните магнитни полета върху процесите в двойни системи, посочиха от Института.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации