Алфред Кох, Каспаров. Ру

Изминаха три години и повече от двеста двадесет дена война. Актуалните карти на ВМС показват, че руснаците са постигнали значителен напредък само в източната част на Запорожка област (на 1 км западно от Новоивановка) и на 3 км в северната част на Донецка област, южно от Серебрянка. Другите им успеха са незначителни и се колебаят от двете страни на фронтовата линия.

Владимир Путин произнесе „брилянтна реч“ на Валдай и тя осмисли по някакъв начина деня ми. Какво ми се стори най-интересно в речта му?

Със сигурност не неговите вече традиционни истории за Русия, която два пъти (през 1954 г. и 2000 г.) е поискала да се присъедини към НАТО и е била отхвърлена. Това ми е ясно: Путин просто не може да схване този прост факт: 

НАТО е съюз на демокрациите. 

Ако не си демокрация, нямаш работа там. Путин обаче иска да се присъедини към всички съюзи на глобалния Запад, докато управлява страната като арабски шейх. Това не работи. И се надявам никога да не проработи.

Освен това, Русия не е единствената страна, която е отхвърлена. Вземете например Украйна. Тя е кандидатствала за НАТО не два, а 22 пъти и всеки път е била отхвърлена. Но обърнете внимание: Украйна не прави заключение от това, че НАТО е създадено единствено, за да заплашва Украйна. Защо Путин би направил такова заключение, не е ясно.

Русия не е приета в НАТО, 

защото планира да го атакува

Не е приета, защото не е нито свободна, нито демократична, защото членовете на НАТО не са готови да я защитават във всяка ситуация, защото не вярват, че тя ще се бъде почтена в който и да е конфликт към останалите в Алианса. Те не искат да станат заложници на капризите, фобиите и недоволствата на един незаменим, авантюристичен владетел, чието мислене и ценностна система са твърде непрозрачни и непредсказуеми. Или, обратно, твърде прозрачни и предсказуеми, което в този случай е реално е едно и също нещо...

Най-силно ме порази увереността, с която Путин днес, през октомври 2025 г., намигащо заявява, че руската армия уверено напредва по цялата фронтова линия. Това е след като всички световни медии съобщиха, че 

нито една от целите на руската лятна офанзива не е постигната, 

а темпото ѝ през септември е спаднало наполовина в сравнение с август и е достигнало най-ниското си ниво от май насам.

И като цяло тази офанзива на Путин се превърна в пълен провал: през цялата 2025 година Русия успя да превземе 2300 квадратни километра украинска територия (или 0,36%). Така че, можете „убедително да напредвате по целия фронт“ до Великите пости. И какво от това? С 1% на всеки три години – след 300 години може би ще бъде завладяна Украйна...

Нали, Владимир Владимирович?

Ясно е, че такова темпо на „офанзива“ не може да доведе до победа. Особено като се има предвид цената. Съвсем ясно е, че планът е бил да се пробие фронтът и да се победят украинските въоръжени сили. Но това не се случи.

Може би Путин притежава някаква секретна информация, която ние не знаем. И това секретно знание му дава основание да се надява на скорошен колапс на украинските въоръжени сили. Всичко е възможно. Но дори и така, той не може да твърди, че армията му сега „уверено напредва по целия фронт“. Защото това не е вярно. Тя не е уверена, не напредва, още по-малко напредва по целия фронт. На някои места едва напредва, понасяйки огромни загуби. На други се оттегля. А на трети дори е изложена на риск от обкръжение...

Путин не може да не знае това. И все пак той продължава да говори за „увереност“ и „по целия фронт“. Това ме връща три години назад, когато през 2022 г., чак до края на лятото, той непрекъснато повтаряше мантрата, че „специалната военна операция протича стриктно по план“. Едва след като вече беше изгонен от Балаклея (град в Изюмски район на Харковска област - бел.ред.) той промени тона си.

Мисля, че за него 

е форма на медитация, 

един вид извикване на реалността, самоналожено внушение за нещо, което вече не съществува. Така през април 1945 г., вече в бункера, Хитлер остава сам през нощта в стаята, където се намира макетът на Шпеер за бъдещия Берлин - този, който той възнамерява да възстанови след победата. И под звука на вражеска канонада, той се потапя в своите мечти, мислено разхождайки се по широки алеи, оградени с огромни, величествени сгради и паметници...

Очевидно това е наследствено заболяване на всички диктатори: те трудно променят плановете си както и представите си за реалността. Не са склонни да се адаптират. По-скоро

 живеят с илюзии, 

отколкото да приемат горчивата истина. На някакъв етап от еволюцията си това дори им помага. Фанатичната им вяра в звездата им ги води до победи. Но след това разминаването на мечтите им и реалността става толкова забележимо, че трудно може да бъде пренебрегнато. И все пак, по инерция, те продължават да го игнорират, вярвайки, че „желязната воля на Фюрера“ може да промени таблицата за умножение...

Далеч съм от твърдението, че армията на Путин отстъпва или дори губи войната. Но да се твърди в продължение на три години, че тя „убедително напредва по целия фронт“, докато напредва със средна скорост от 0,03% от чуждата територия на месец, е пълно отрицание на реалността. Особено като се има предвид, че през този месец загубите на убити и ранени руски войници варират между 20 000 и 30 000.

Както е казал Мюнхаузен: „Ако върху главата на елен беше израснала черешова градина, щях да кажа: „Израснала е черешова градина.“ Но тъй като е израснало само черешово дърво, казвам: „Черешово дърво.“ Защо да лъжа?“ Аз бих бил първият, който би казал, че руснаците „убедително напредват по целия фронт“, ако това беше вярно. „Да се казва истината тогава е лесно и приятно.“
Но ако не е, защо да се лъже?

И най-важното 

- кого лъже Путин?

Говорейки днес във Валдай пред незначителни западни знаменитости, които е подкупил, той би трябвало да осъзнае, че говори с хора, все пак са способни да четат анализите на независими западни експерти, да четат новини и да гледат карти и снимки от, да речем, Института за изследване на войната (ISW).

Следователно, Путин просто трябва да осъзнае, че те кимат с глава само защото им е платено да го правят от неговия, на Путин, джоб. В този смисъл той ми напомня за капризното момче от стария френски филм „Играчката“, където богатият му баща му купува приятел (ролята е изиграна от Пиер Ришар – бел.ред.), с когото да си играе. Момчето знаеше, че „приятелят“ му е купен и затова го измъчваше както си поиска.

Изглежда Путин умишлено бълва тези глупости, знаейки много добре, че за хонорара, който тези клакьори получават,

те ще го аплодират, 

дори ако той мастурбира или изяде бебе пред тях. Едно нещо за мен остава неясно: защо прави това? Кого се опитва да заблуди? Каква е целта на всичко това?

Не разбирам и изненадата му, че Европа си мисли, че той иска да я атакува. За пореден път той многократно уверява европейците, че няма подобни планове и дори нарича тези страхове „глупости“.

И дори съм готов да се съглася с него: как може да атакува Европа сега, за бога? Той дори не може да се справи сам с Украйна! Но после си спомням, че със същия плам той и неговите подчинени до последния ден се опитваха да убедят всички, че няма никакви планове да атакува Украйна. И тогава, изведнъж, той я нападна...

И тогава всички, които му повярваха (включително и аз), казаха едно и също: Защо би направил това? Глупаво е! Изобщо не е в негов интерес!

Пълни глупости. 

Абсолютно нереалистично и безсмислено. Но само си представете... Тези глупости продължават вече четири години и нямат край...

След като си излъгал, кой ще ти повярва? Особено ако си излъгал за нещо толкова важно за цялото човечество... Така че няма нищо изненадващо в това, Владимир Владимирович! 

Ти самият сбъдна тази зла приказка. 

Тогава защо сега се чудиш, че хората те смятат за пълен идиот, способен да вземеш напълно безсмислено, дори глупаво решение, а след това, от инат и страх, да доказваш, че то е умно, дори че е единствено правилното...

В течение на четвърт век извършихте толкова много абсолютно глупави и безсмислени престъпления, че целият свят вярва, че сте майстор в това. И ако сте нападнали Украйна, 

какво ви спира да атакувате Европа? 

Закъснелият ви аргумент за безсмислието вече не убеждава никого. В края на краищата, нямаше смисъл да атакувате Украйна, но вие го направихте...

Сега се опитвате отново и отново да убедите всички, че зад нападението срещу Украйна се крие дълбок смисъл.

Но тук нещо се обърквате: Казвате, че не може да понесете НАТО да стигне толкова близо до вашите граници, а след това заявявате, че се борите с нацистите, които са овладели властта над братския украински народ.

Но тези аргументи противоречат на собствената ви теза, че нападение срещу Украйна не означава непременно нападение срещу Европа. Например, какво ви пречи да добавите към войната срещу „нацистката хунта, окопана в Киев“, и война срещу „нацистките хунти“, окопани в Рига и Талин? В крайна сметка аргументите са едни и същи и в двата случая: „нарушаване на правата на рускоезичното население, реабилитация на нацизма, оскверняване на паметта на загиналите срещу фашизма“ и т.н.

Същото се отнася и за НАТО. Ако се притеснявате от хипотетичния поход на НАТО към границите на Русия в Украйна, тогава би трябвало да сте още по-загрижени за съвсем реалния подход на НАТО към границите на Русия във Финландия, Естония и Латвия. И ако продължавате да настоявате, че вече (!) 

сте във война с НАТО, 

какво ви спира да разширите тази война като използвате други театри на военни действия?

Удивителна работа: речта на Путин на Валдай очевидно беше замислена като опит да успокои западните политици и обществеността и да ги убеди, че няма планове за война с Европа. Но всички аргументи, които той цитира, имат обратен ефект и само подхранват страховете, които вече са обхванали западните политици.

Готов съм да изброявам безкрайно дълго всички абсурди от действията му, но е време за лягане. Ако имам възможност утре ще продължа.

Слава на Украйна!

Превод: Faktor.bg