Александър Левченко*

Руският външен министър Сергей Лавров даде интервю за NBC News в предаването „Meet the Press“, където очерта позицията на Кремъл: „мирът“ е възможен само при условие на неутралитет и отказ на Украйна от НАТО при „гаранциите“ на великите сили, а териториалните въпроси трябва да се решават отделно. Същевременно той заяви, че срещата на Путин със Зеленски „не е планирана“, защото „дневният ред не е готов“, обвини Запада в блокиране на преговорите и отрече удари по цивилни цели в Украйна, настоявайки, че Русия уж нанася удари изключително по военни цели.
Русия за пореден път демонстрира истинската си позиция: 

няма да има мир при условията на международното право

Лавров повтори неприемливи „изходни искания“ към Киев, като например отказът на Украйна от НАТО, „гаранции“ за сигурност от великите сили вместо реална интеграция в системата за колективна отбрана и фактическото приемане на руските териториални претенции. Това не е рамка за примирие, а 

поетапна инструкция за капитулация, 

предназначена да замрази войната при условията на Кремъл и да запази лостовете за изнудване за в бъдеще. Ключът към провала на всякакви преговори е умишленото делегитимиране на партньора. Лавров публично заяви, че Володимир Зеленски е „нелегитимен“ и следователно не е възможно да се преговаря с никого. Тази формулировка на въпроса блокира всяка среща на лидерите, независимо от съдържанието на потенциалното споразумение: Москва забавя процеса и същевременно прехвърля вината върху Киев и неговите съюзници, заявявайки, че „самата Украйна не е готова за мир“, което е класическа тактика за създаване на неприемливи предпоставки за бавене на времето. Показателната „принципност“ по отношение на целите на ударите е опит за легализиране на по-нататъшни атаки срещу инфраструктурата на Украйна, включително там, където има американски капитал. 

На директен въпрос от NBC за удара по американско предприятие в Украйна и на територията на Закарпатие, Лавров отхвърли формулата „ние нанасяме удари само по военни и промишлени обекти“ и се позова на „надеждна разузнавателна информация“. Преведено от бюрократичен език на човешки: всяка фабрика, склад или логистичен център, които Кремъл може да използва за военни цели по своя прищявка, ще се счита за „легитимна цел“ от Москва. Това означава, че ударите по промишлени обекти с американско участие в Украйна ще продължат, а правната казуистика на Кремъл ще се превърне в прикритие за нови атаки срещу енергетиката, транспорта и др. на Украйна.
Речта на Лавров не е дипломация, а 

информационна операция за американската аудитория

Използвайки платформата на добре позната политическа програма, Кремъл измества разговора от позицията на силата: отрича собствената си агресия, налага „вината“ на Европа за продължаването на войната и промотира посланието за „просто решение“ чрез отстъпки от страна на Украйна. Целта на речта е ясна - да се разклати общественият консенсус в САЩ и да се скарат Вашингтон с европейските му съюзници преди следващия кръг от решения за помощ за Киев. Москва очертава 

своите ескалиращи „червени линии“:

 никакви мисии на НАТО в Украйна, никакво разширяване на присъствието на съюзниците, принудителен неутралитет на Украйна под „гаранциите на основните играчи“. По същество това е правото на вето на Русия върху отбранителните способности на Киев и всякаква външна подкрепа и независима политика. Всяка хипотетична тренировъчна или защитна мисия от Запада в Украйна може да бъде обявена за casus belli, а подобен набор от искания не намалява, а по-скоро 

увеличава риска от нова война. 

Показателният „принцип“ относно целите на ударите е опит за легализиране на по-нататъшни атаки срещу инфраструктурата на Украйна, включително там, където присъства американски капитал. Всички формули, които са станали познати на руската пропаганда – „никога не удряме цивилни“, „само военни цели“, „защитаваме рускоезичните“ – отново прозвучаха като опит за размиване на границата между военно престъпление и „легитимна цел“. Това е риторична подготовка за по-нататъшни масирани атаки срещу енергийните съоръжения, транспортната и градската инфраструктура на Украйна със стандартното отричане - 
„те бяха отбранителни предприятия“.

В крайна сметка можем да заявим, че Путин не възприема екипа на Тръмп и него лично като равноправни преговарящи и публично се опитва да постигне „отстъпки“, които всъщност не съществуват. Докато вицепрезидентът Дж. Д. Ванс „продава“ на американския електорат историята за „готовността на Москва да уважава териториалната цялост на Украйна“, Лавров в гореспоменатото предаване подкопава основните предпоставки на преговорите – от легитимността на украинския президент до правото на Украйна на самозащита и съюзническите гаранции. Това не е „договорена линия“, а 

демонстративно унижение на Украйна, НАТО и Белия дом

Кремъл бави, налагайки на Вашингтон ролята на уж „единствен миротворец“, докато ЕС е представен като „партньор във войната“. Германският канцлер Фридрих Мерц също обвини лидера на Кремъл Владимир Путин в „тактика на забавяне“.

Междувременно германското издание Bild пише, че нови сателитни снимки показват, че Русия изгражда 

мащабен обект за радиоразузнаване 

в Калининградска област. Той се намира само на 25 километра от руската граница с НАТО. Става дума за гигантски комплекс от пръстеновидни антени близо до град Черняховск. Работата по изграждането на станцията за радиоразузнаване започна през март 2023 г. Експертите смятат, че това е така наречената пръстеновидна антенна решетка - система от антени, използвани за военно радиоразузнаване и комуникации. Такива системи са били широко използвани по време на Студената война за определяне на местоположението на сигнали, електронно наблюдение и комуникация с подводници. Техният обхват достига до 7400 км. Bild посочва, че диаметърът на обекта може да достигне до 1600 метра, което е четири пъти по-голямо от конвенционалните комплекси от този тип. След завършване на строителството Русия вероятно ще може да прихваща радиокомуникациите на НАТО в Източна Европа и балтийските страни, както и да установи по-надеждна комуникация с подводници в Балтийско море и Северния Атлантически океан. Такава станция ще допринесе за 

пасивното събиране на информация от Русия 

в съответствие с доктрината за електронна война: получаване на данни за комуникациите, движението или оборудването на противника. Повечето от тези съоръжения бяха демонтирани след края на Студената война. През последните години обаче някои страни като Куба, възобновиха строителството. Калининградската област, ексклав на Русия, е от голямо стратегическо значение за Кремъл. Разположен е между Полша и Литва, което позволява на Москва да упражнява военен натиск, да контролира Балтийско море и да заплашва страните от НАТО. Калининградската област е отделена от проруската сателитна държава Беларус само от тясна ивица земя между Полша и Литва, известна като „Сувалкския коридор“. Евентуалното превземане на този коридор от Русия е един от ключовите сценарии във военното планиране на НАТО. Подобна операция би могла да 

откъсне балтийските държави от сухопътни връзки с други членове на Алианса,

представлявайки сериозен риск за тяхната сигурност. 

Калининградската област отдавна е зона на активна милитаризация. Русия е разположила ракети „Искандер“, способни да носят ядрени оръжия, брегови отбранителни системи, системи за противовъздушна отбрана С-400 и значителен флот. Тази концентрация на военни активи превърна региона в постоянен източник на напрежение. Изграждането от Русия на нова станция за радиоразузнаване в Калининградска област е последната стъпка в дългогодишната 

политика на милитаризация и ескалация на Кремъл

Този ход не е изолиран, а се вписва в по-широк контекст на системно натрупване на военни способности, което се случва на фона на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и враждебната ѝ реторика към Запада. Новата станция, която е способна да прихваща радиокомуникациите на НАТО и да провежда електронно разузнаване, значително увеличава заплахата за сигурността на балтийските държави и цяла Източна Европа. Тя демонстрира готовността на Русия за по-нататъшни хибридни и, ако е необходимо, явни военни операции, тъй като позволява на Кремъл да събира информация за вражеските комуникации, движения и оборудване.
В същото време, според Bloomberg, Литва, Латвия, Естония и Финландия изпратиха писмо до Международния съюз по телекомуникации (ITU) относно 

увеличаването на радионавигационните смущения

В него се посочват „нарастващи трудности със сигнала във въздушното движение и други критични системи“. По-специално, Литва обвини Русия в организирането на рязко увеличение на заглушаването на GPS в края на юли 2025 г., което доведе до 22-кратно увеличение на подобни инциденти в страната от юли 2024 г. В Естония 85% от полетите са се сблъскали с прекъсване на сигнала, а сривовете в координатите стават все по-чести. Балтийските страни, Финландия, Швеция и Полша също изразиха загриженост относно руското оборудване за радиоелектронна война (EW). Руските смущения в EW значително повлияха на полетите в балтийските страни, Полша и Финландия, особено в началото на 2024 г. По-специално, когато се смята, че Русия е заглушила сателитния сигнал на самолет на Кралските военновъздушни сили, превозващ тогавашния министър на отбраната Грант Шапс, неговия екип и някои журналисти, завръщащи се във Великобритания от Полша през март 2024 г.

Москва използва поуките от войната в Украйна, за да тества навигационните и комуникационните системи на страните от НАТО за уязвимости. Това ѝ позволява 

да оцени нивото на готовност на Алианса за електронна война

За да противодействат ефективно на хибридните атаки на Русия, правителствата на НАТО трябва да преминат от просто осъждане към решителни и координирани действия, демонстрирайки консолидирана позиция. По-специално, да въведат лични санкции срещу руски военни и цивилни лица, както и срещу компании, участващи в производството и внедряването на системи за електронна война. Страните от НАТО трябва да разработят ясни протоколи, които определят при какви условия заглушаването на GPS ще се счита не за „провал“, а за целенасочена агресия, изискваща твърд отговор. Държавите-членки на НАТО трябва да разположат свои собствени мощни системи за електронна война в граничните райони, за да могат да реагират на руското заглушаване с подобни мерки. Международният съюз по телекомуникации (ITU) трябва да наложи по-строги санкции срещу Русия за умишлено заглушаване на сигнали, които заплашват гражданската сигурност.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)