Изненадващо откритие показва, че Чимборасо в Еквадор е по-близо до Космоса от Еверест. Каква е причината за това и как учените доказват още през XVIII век факта, който променя начина, по който измерваме височината и днес
Когато стане дума за най-високата точка на Земята, повечето хора без колебание посочват връх Еверест. Със своите 8848,86 метра над морското равнище той действително държи официалната титла за най-висок връх на планетата. Но ако въпросът е коя точка от земната повърхност е най-близо до Космоса, отговорът се оказва съвсем различен.
Според анализ на Space Daily това отличие принадлежи не на Еверест, а на вулкана Чимборасо в Еквадор – спящ гигант в Андите, който достига едва 6268 метра над морското равнище. На пръв поглед това изглежда нелогично. Как е възможно връх, който е с повече от 2500 метра по-нисък от Еверест, да бъде по-близо до открития Космос?
Отговорът се крие в самата форма на нашата планета.
В училище често виждаме Земята представена като идеално кълбо, но реалността е малко по-различна. Заради въртенето си около оста планетата е леко сплесната при полюсите и издута около екватора.
Това означава, че точките близо до екватора се намират по-далеч от центъра на Земята в сравнение с точки на същата надморска височина, разположени по-близо до полюсите.
Именно тук се крие предимството на Чимборасо. Вулканът се намира само на около градус и половина южно от екватора, докато Еверест е разположен близо 28 градуса северно от него.
Резултатът е впечатляващ. Измерено от центъра на Земята, върхът на Чимборасо се намира на приблизително 6384,4 километра разстояние, докато Еверест достига около 6382,3 километра. Разликата е около 2,1 километра в полза на еквадорския вулкан.
Както отбелязват и експерти от американската Национална океанска служба, именно Чимборасо е точката на земната повърхност, която е най-отдалечена от геометричния център на планетата.
Интересното е, че по-голямата част от предимството на Чимборасо не идва от самата планина.
Според данни, цитирани от Space Daily, морското равнище на екватора се намира приблизително 21 километра по-далеч от центъра на Земята, отколкото морското равнище при полюсите. Това е многократно повече от разликата между Чимборасо и Еверест.
С други думи, вулканът просто се издига върху „по-висока стартова площадка“, създадена от естествената форма на планетата.
Любопитен факт е, че Чимборасо дори не е най-високият връх в Андите. Освен това десетки други върхове в Южна Америка също се намират по-далеч от центъра на Земята, отколкото Еверест.
Популярните публикации често определят Чимборасо като „най-близката до Космоса точка на Земята“. Това твърдение обаче е вярно само при определена интерпретация.
Ако Космосът се разглежда като разстояние от центъра на Земята навън, тогава вулканът действително е най-близката суша до него.
Но ако използваме по-разпространеното определение, според което Космосът започва на определена височина над морското равнище, тогава Еверест остава победител. Неговият връх е с повече от два километра и половина по-висок над морето от този на Чимборасо.
Затова и двете твърдения могат да бъдат верни едновременно – те просто измерват различни неща.
Научната експедиция, която разкри тайната
Любопитното е, че именно районът около Чимборасо играе ключова роля в доказването на истинската форма на Земята.
През XVIII век френска геодезическа експедиция пристига в днешен Еквадор, за да измери дължината на един градус географска ширина близо до екватора. Целта е да се установи дали Земята е сплесната при полюсите или удължена.
Изследванията потвърждават теорията на Исак Нютон, че планетата е т.нар. облатен сфероид – леко сплесната сфера с издутина около екватора.
Иронията е впечатляваща: именно същата екваториална издутина, която учените доказват преди почти три века, днес е причината Чимборасо да държи своята необичайна титла.
Историята за Чимборасо и Еверест показва колко важно е да бъдем прецизни, когато говорим за научни измервания. „Най-висок“ и „най-далеч от центъра на Земята“ звучат като едно и също, но всъщност описват напълно различни характеристики.
Както посочва Space Daily, сравнението между двата върха е отличен пример как едно привидно дребно любопитство може да разкрие много по-дълбоки истини за устройството на нашата планета. А понякога най-интересните научни факти се крият именно в детайлите, които на пръв поглед изглеждат незначителни.
Още от Наука
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"
Световноизвестен учен започва работа у нас по европейска програма
Проф. Бернхард Хойплер ще се присъедини към Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където ще разработва математически и алгоритмични инструменти за интернет и други мрежи