Веселин Вучков

Ще измине вечното време,

ще потъне целият пясък,

само аз ще остана на кея,

взор последен, сетен отблясък.

Няма птици, вълни и очакване,

просто нищо и шир безпричинна.

Даже нищото е безкнижно – 

все едно птица безкрила да литне.

А за Господа други да спорят.

Аз не вярвам на нищо и никого.

Ако има любов – ще ме споходи. 

Ако няма – ще извикам:

Ти си всичко, което съм имал.

Даже повече от мен самия.

Има ли свят или просто сме ние,

босоноги кончета, безименни.

И тогава – накрая пред бездната

като първолак искам да сричам:

Прости ми, Господи, несретното

„Грешах.

Ала обичах.“

 юни 2025