Веселин Вучков
Ще измине вечното време,
ще потъне целият пясък,
само аз ще остана на кея,
взор последен, сетен отблясък.
Няма птици, вълни и очакване,
просто нищо и шир безпричинна.
Даже нищото е безкнижно –
все едно птица безкрила да литне.
А за Господа други да спорят.
Аз не вярвам на нищо и никого.
Ако има любов – ще ме споходи.
Ако няма – ще извикам:
Ти си всичко, което съм имал.
Даже повече от мен самия.
Има ли свят или просто сме ние,
босоноги кончета, безименни.
И тогава – накрая пред бездната
като първолак искам да сричам:
Прости ми, Господи, несретното
„Грешах.
Ала обичах.“
юни 2025


Коментари (2)
Лог
13:28, 14 Юли, 2025Много е хубаво!
Огнян
21:05, 15 Юни, 2025Поздравления ! Хубаво е , че все пак сме останали "наивници", които вярват в Нея......в любовта !