МОЛИТВА
Веселин Вучков
Ще измине вечното време,
ще потъне целият пясък,
само аз ще остана на кея,
взор последен, сетен отблясък.
Няма птици, вълни и очакване,
просто нищо и шир безпричинна.
Даже нищото е безкнижно –
все едно птица безкрила да литне.
А за Господа други да спорят.
Аз не вярвам на нищо и никого.
Ако има любов – ще ме споходи.
Ако няма – ще извикам:
Ти си всичко, което съм имал.
Даже повече от мен самия.
Има ли свят или просто сме ние,
босоноги кончета, безименни.
И тогава – накрая пред бездната
като първолак искам да сричам:
Прости ми, Господи, несретното
„Грешах.
Ала обичах.“
юни 2025
Още от От редактора
След 81 години: „Little Boy“ продължава да навява смърт в Хирошима и Нагасаки
Точно над центъра на града в 08:15 ч., местно време „Енола Гей" хвърля атомната бомба назована „Малчугана", в следствие на което загиват 140 000 души
Преди 79 години комунистите пращат на бесилото демократа Никола Петков
С убийството на водача на обединената опозиция в VI ВНС се слага край на опита за демократично развитие на страната. Започва мрачното 45-годишно безвремие за България
Днес бойният марш "Велик е нашият войник" става на 109 години
Това е маршът на 23-ти пехотен Шипченски полк, който е обявен за химн на българската армия