МОЛИТВА
Веселин Вучков
Ще измине вечното време,
ще потъне целият пясък,
само аз ще остана на кея,
взор последен, сетен отблясък.
Няма птици, вълни и очакване,
просто нищо и шир безпричинна.
Даже нищото е безкнижно –
все едно птица безкрила да литне.
А за Господа други да спорят.
Аз не вярвам на нищо и никого.
Ако има любов – ще ме споходи.
Ако няма – ще извикам:
Ти си всичко, което съм имал.
Даже повече от мен самия.
Има ли свят или просто сме ние,
босоноги кончета, безименни.
И тогава – накрая пред бездната
като първолак искам да сричам:
Прости ми, Господи, несретното
„Грешах.
Ала обичах.“
юни 2025
Още от От редактора
Хари Кросби – поетът на "Черното слънце"
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Преди 30 години Украйна загуби ядрения си статус: Русия прибира и последните бойно ядрени глави
В основата на ядреното разоръжаване на Украйна стои така наречения Будапещенски меморандум, който към днешния момент се явява най-големият коз в ръцете на Кремъл
Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика
Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот, казва поетът