МОЛИТВА
Веселин Вучков
Ще измине вечното време,
ще потъне целият пясък,
само аз ще остана на кея,
взор последен, сетен отблясък.
Няма птици, вълни и очакване,
просто нищо и шир безпричинна.
Даже нищото е безкнижно –
все едно птица безкрила да литне.
А за Господа други да спорят.
Аз не вярвам на нищо и никого.
Ако има любов – ще ме споходи.
Ако няма – ще извикам:
Ти си всичко, което съм имал.
Даже повече от мен самия.
Има ли свят или просто сме ние,
босоноги кончета, безименни.
И тогава – накрая пред бездната
като първолак искам да сричам:
Прости ми, Господи, несретното
„Грешах.
Ала обичах.“
юни 2025
Още от От редактора
Преди 147 години княз Батенберг поема управлението на България след 483 години безнадеждност
В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия
Преди 85 години хитлеристка Германия напада съюзника си СССР
Митът за „невинната жертва“ - как Хитлер и Сталин, националист и болшевик, се споразумяха да си поделят Европа в таен пакт, а после се хванаха за гушите
Преди 103 години издъхва Смирненски - поетът на светлината
Оставил трайни следи в модерната българска поезия, поетът умира от туберкулоза, ненавършил 25 години