5 Декември, 2025

Невидимият убиец: Мозъчният инсулт и какво е новото в борбата с него

Невидимият убиец: Мозъчният инсулт и какво е новото в борбата с него

илюстративна снимка: архив

След пандемията от COVID-19 здравната система е подложена на тежки изпитания, но именно тя ускори някои от най-важните иновации в неврологията. „Можем да говорим за епоха на нова надежда – по-дълъг живот и по-ефективни терапии"

Създаването на национален план за мозъчно здраве е неотложна необходимост, подчертават водещи български невролози. Това не е просто административна стъпка – става дума за животоспасяваща стратегия, която обединява усилията на всички медицински дружества, занимаващи се със заболяванията на мозъка.

След пандемията от COVID-19 здравната система е подложена на тежки изпитания, но именно тя ускори някои от най-важните иновации в неврологията. „Можем да говорим за епоха на нова надежда – по-дълъг живот и по-ефективни терапии,“ заяви доц. Габровски.

Според проф. Димитър Масларов се наблюдава значителен напредък в лечението на неврологични заболявания – от нови терапии при редки лизозомни заболявания до ефективни медикаменти срещу мигрена и хронична болка. Важна крачка напред е създаването на stroke units (инсултни центрове), които обаче са концентрирани основно в големите градове – София, Пловдив и Варна. В малките населени места достъпът до навременно неврологично лечение остава сериозен проблем.

Кои са най-честите причини за мозъчен инсулт:

  • Артериална хипертония – основен рисков фактор, често недиагностициран или недобре контролиран.
  • Атеросклероза – стесняване на кръвоносните съдове от мастни отлагания.
  • Предсърдно мъждене (аритмия) – води до образуване на съсиреци.
  • Диабет – уврежда кръвоносните съдове и увеличава риска многократно.
  • Тютюнопушене, затлъстяване и обездвижване – утежняват състоянието на съдовата система.
  • Злоупотреба с алкохол и наркотици – особено при по-млади хора.

Как да разпознаем симптомите и защо времето е живот

Мозъчният инсулт е едно от най-сериозните неврологични състояния, при което бързото разпознаване на симптомите и навременното реагиране могат да спасят живот и да намалят трайните увреждания. Важно е всеки да знае какво да търси и как да постъпи при съмнение за инсулт.

1.Основни симптоми, които да не пренебрегваме

Най-лесният начин за запомняне на основните симптоми е акронимът FAST:

  • F (Face - лице): Усмивката е несиметрична, едната страна на лицето увисва.
  • A (Arms - ръце): Едната ръка не може да се вдигне или пада.
  • S (Speech - говор): Говорът е неясен, забавен или объркан.
  • T (Time - време): Времето е критично – при поява на тези симптоми незабавно се обадете на спешна помощ (112).

2. Освен това, могат да се появят:

  • Внезапна слабост или изтръпване, най-често от едната страна на тялото.
  • Замъглено или двойно виждане, загуба на зрение.
  • Внезапно силно главоболие без видима причина.
  • Проблеми с равновесието и координацията.
  • Загуба на съзнание или обърканост.

Защо бързината е решаваща?
Мозъчният инсулт представлява спиране или значително намаляване на кръвоснабдяването към част от мозъка. Колкото по-бързо се започне лечение, толкова по-малко невронни клетки умират и се намаляват трайните увреждания. Затова времето от появата на симптомите до пристигането в болница е критично – най-добре в рамките на първите 4-6 часа.

3. Не пренебрегвайте краткотрайните симптоми
Преходната исхемична атака (ПИА) или „мини-инсулт“ е краткотрайна проява на симптоми, които отшумяват за по-малко от 24 часа. Те са предупреждение, че пациентът е изложен на висок риск от пълен инсулт в близко бъдеще и изискват незабавна медицинска оценка.

Кои са най-рисковите групи:
Хора с хронични заболявания – високо кръвно, диабет, сърдечни проблеми.

Пушачи и хора със заседнал начин на живот и затлъстявания.

Хора с фамилна обремененост по отношение на инсулт.

Пациенти след COVID-19 – наблюдават се повишени инциденти при хора с предишни инфекциозни и възпалителни процеси.

Жени, приемащи хормонална терапия или контрацептиви, особено след 40-годишна възраст.

Кои са най-застрашените възрастови групи:

Хора над 65 години – статистически 2/3 от инсултите се случват в тази група.

Мъже между 45–60 г. – по-склонни към рисково поведение и по-малко ангажирани с профилактика.

30–50 години – тревожно нарастване на случаите сред млади хора, често поради хипертония, стрес, тютюнопушене и злоупотреба с наркотици

Млади хора с автоимунни или сърдечни заболявания – нарастваща група след пандемията.

Най-новите методи за лечение и иновации:

  • Тромболиза – интравенозно приложение на медикаменти за разтваряне на тромбите, но в строго ограничен времеви прозорец (до 4.5 часа от началото на симптомите)
  •  -Механична тромбектомия – миниинвазивна процедура за отстраняване на тромба при исхемичен инсулт. Ефективна в първите 6–24 часа.
  • Телемедицина и изкуствен интелект – използват се за бърза диагностика чрез AI-базирани алгоритми за разчитане на скенери.
  • Неуромодулация и мозъчна стимулация – в експериментална фаза, но с обещаващи резултати за възстановяване след инсулт.
  • Персонализирана профилактика – генетично изследване и дигитално проследяване на рискови фактори чрез носими устройства.

Още важна статистика:

  • На всеки 40 секунди някой в света получава инсулт;
  • 1 на всеки 4 души ще преживее инсулт поне веднъж в живота си;
  • В България има над 80 000 души с прекаран инсулт, като над 50% остават с трайни увреждания;
  • Близо 30% от хората, преживели инсулт, страдат от депресия или тревожни разстройства
    Всяка година в България над 50 000 души получават инсулт, като около 13 000 от тях загиват, а много от оцелелите остават с трайна инвалидизация. Това превръща инсулта не само в медицински, но и в социално-икономически проблем.

Препоръката на специалистите и, при поява на каквито и да е симптоми, наподобяващи мозъчен инсулт, да не се колебаете – обадете се на 112 и потърсете спешна медицинска помощ. Информираността и бързата реакция могат да спасят живот и да осигурят по-добро възстановяване

Сподели:

Коментари (0)

Сънната апнея: недиагностицираната заплаха, удвояваща риска от Паркинсон

Сънната апнея: недиагностицираната заплаха, удвояваща риска от Паркинсон

Ново изследване върху 13.7 милиона души доказва, че нелекуваната обструктивна сънна апнея удвоява риска от развитие на болестта на Паркинсон, но подчертават, че навременната CPAP терапия може да го намали с до 50%

Еликсирът на дълголетието: Как лесно да си набавим Омега-3 за мощно сърце и остър ум

Еликсирът на дълголетието: Как лесно да си набавим Омега-3 за мощно сърце и остър ум

Зад умората, сухата кожа и „мозъчната мъгла“ често се крие липсата на Омега-3. Научете как лесни хранителни промени могат да превърнат менюто ви в мощен щит за сърцето и мозъка

Столчни лекари спасиха бебе в крайно рисково състояние - с 1 млн. левкоцита

Столчни лекари спасиха бебе в крайно рисково състояние - с 1 млн. левкоцита

Лекарят от ИСУЛ препоръчва незабавно обменно кръвопреливане (при което кръвта на бебето да бъде заменена с тази на здрав донор – бел. ред) за предотвратяване на възможните животозастрашаващи усложнения от страна на мозъка и белия дроб