Въобще тази среща в Анкоридж – това е дълбока рана, нанесена на човечеството във всички смисли на думата. Пресата там обсъждаше някакви идиотски, малозначителни детайли, а в частност дълго изясняваха, ще бъде ли изяден от мечка специалният пратеник на Путин, господин Дмитриев.

Господин Дмитриев, не знам дали по голяма или малка нужда, се отправил в гората, където със същото се занимавала и мечката. Мечката не се съгласила да седне с господин Дмитриев на един хектар и, отказвайки се от намеренията си, отпътувала в неизвестна посока. Мечката, разбира се, била права.

Когато самолетът на Путин се приближавал, всички, естествено, с тъга си спомняли онези ракети, които някога се забиха в корпуса на самолета на Пригожин „Ембраер“. И вероятно затваряли очи, представяйки си как би изглеждал дъжд от фрагменти на Путин и неговия екип.

Въобще и самият Путин, вероятно, се плашеше до последната минута, разбирайки, че може да бъде арестуван и че нито една руска спецслужба няма да издаде дори звук. Да, разбира се, служителите на ФСО със сълза и тъга биха погледнали след онзи хамър, който би откарал в багажника в чувал техния фюрер, но това нямаше да са сълзи на болка, а сълзи на съжаление за рухналите надежди за премии и отпуски.

Но като цяло, разбира се, при цялата симпатия към Тръмп, трябва да се признае, че този анкориджски позор – а това беше именно позор – може да се окаже отличен шанс за тържеството на свободния свят над руския свят. Защо? Защото случилото се е способно да сложи точка на всички тези глупави преговори. С Русия трябва съвсем по друг начин.

Ясно е, че Тръмп, завръщайки се във Вашингтон, вече беше огледан от вашингтонските експерти и те оцениха дълбочината и размера на онези имиджови рани, които Путин му нанесе в Аляска със своята близост. Тази рана, разбира се, още ще гнои, защото цялата световна преса ще плюе, ще се изхрачва и ще тика в нея фасове. Всички още тепърва ще дойдат на себе си след това потресение.

А деконтаминацията на тази рана е абсолютно невъзможна. Деконтаминация – това е почистване на раната от всякаква мръсотия, остатъци от тъкани, гной и прочее. Имиджовите рани също трябва да се почистват, но не и такива по размер. Това не е по силите дори на Белия дом.

И, вероятно сега, осъзнавайки какво се е случило, Тръмп много бързо ще стане смъртоносен и яростен враг на Русия и Путин. Той разбира, че няма да успее да върне всички земи на Украйна, че му е нужен бърз резултат, но въпреки това да лиши Русия от победа, от самоувереност, от патос – той може, и ще го направи.

Разбира се, руската преса ликува по всякакви начини, обсъждайки как Тръмп „отсмука“ на техния диктатор. По малоумието си те не са в състояние да видят последствията от това унижение на владетеля на САЩ, което Путин устрои.

А на Тръмп наистина му е време да се вразуми и да изучи въпроса за т.нар. руска мотивация. Защо Русия прави всичко това? Нещо, което е можело и да не се прави, което не е било нужно да се прави, в което не е имало и най-малък смисъл, никаква заплаха за нея.

Там, в Анкоридж, Тръмп, разбира се, бе подведен от елементарна леност и нежелание да се задълбочи в тези, да кажем така, сложни въпроси, в тези първопричини, както обича да казва Путин.