Александър Невзоров,  руски опозиционен журналист

Като цяло, доста забавни неща се случиха днес. Но, първо:
Щом научиха, че чичо Тръмп им наредил да пият не кръв, а диетична кола, всички кремълски нетопири, недоносени шиши́ги, реагираха с див кикот и писъци. Разкъсваха си коремчетата от смях, подскачаха по зъберите на кремълските стени и по рубинените си звезди. Беснееха, показваха езици и голи задници в посока, където според географските им представи се намира Вашингтон. Тоест – във всички четири посоки на света. На всички им беше много смешно. Ясно беше, че те добре разбират, че всякакви искания за прекратяване на войната за Путин звучат просто като някакъв глупав и досаден шум.

А по-важните флидермáси си се подсмихваха в мустак.
И също – разбира се – това беше реакция на тръмповия ултиматум, според който след седем дни войната трябва да приключи. Но за начало, разбира се, Путин махна с ръка на Тръмп чрез дежурния си петрушка Медведев – и именно той пръв от официалните лица реагира. Зюзюшка отвърна. А Зюзя, като цяло, си се побоява от Тръмп, затова му отговори с няколко заплашителни поклона от кръста и един земен.

Медведев не посмя да нагрубява Тръмп директно, но – така да се каже – даде драматични съвети и заплаши с война.
Действително, ясно е на всички, че ако трябва да се счупи икономическият гръбнак на Русия – така както те си го представят и както го очертава здравият разум – Съединените щати могат да го направят съвсем лесно.

Да, ще има обедняване, вой, скърцане със зъби. Може би от киркоровския заден апарат ще окапят половината пера. Вероятно ще има и трагична беззаплатност за бюджетниците.

Но за картелния апарат и армията пари, разбира се, ще се намерят.
А войната няма да спре, защото за нея Путин няма нужда от нищо – и така народът си живее в мизерия и не изпитва никаква потребност от благата на цивилизацията.

Медведевският отговор с войнствена заплаха не беше забелязан.
Работата е там, че големите американски уши – вече пробити и от снайперски куршуми – не улавят звуци на тези честоти, на които излъчва мечката. Всичко това се възприема като несвързан писък, недостоен за внимание. Тръмп констатира, че никакъв ясен отговор, никаква реакция – не само ясна, а каквато и да било – от страна на Путин не е получил. И това е жалко. Позорно.

После Тръмп демонстрира всички цветове на обичайната си реторика за умиращите хора и обратното броене, а след това – страшни, страшни санкции.
Тогава му отговори по-съществена фигура от Медведев – лично Песков. Който сухо предаде отговора на Путин, който самият не благоволи да влезе в междудържавен диалог.

Песков предаде, че въпреки всички тези изказвания, въпреки призива да се премине на диетична кола и да се спре с пиенето на кръв, въпреки изявлението на Тръмп – Русия ще продължи войната и ще убива колкото може, и ще умира в количествата, в които има възможности за това.
Трябва да се разбере, че започнатата от Путин война няма друг вектор освен пълна световна катастрофа.

И наистина – колкото по-духовито започне Тръмп да натиска Путин и Кремъл, толкова повече ще се изострят кремълските мании.

Самият Путин, който живее във властта на своите геополитически халюцинации, ще започне да беснее още повече, защото маниите, които го управляват, са крайно възбудими и агресивни.

Голяма грешка прави Белият дом, че в преговорите с Путин не включва психиатри в консултативните екипи – а явно не ги включва. Защото без корекция от страна на тези специалисти не може да се направи вярна оценка на кремълската ситуация, нито да се преценят точно стъпките.
Не са нужни и някакви психиатрични суперзвезди, нито открития. Поведението на пациенти от този тип е изучено и описано във всички христоматии – без изключение. Това не е тайна.

Въпреки това, американците – виждайки нарастващата наглост на Русия, и виждайки, че тя вече дори не се преструва, че е готова за мир, и не си прави труда да използва излишна риторика, обещания или ритуални фрази – чрез устата на най-авторитетните си представители заявяват, че да – Путин ще загуби войната, ще понесе огромни загуби, обществото ще бъде разрушено, а държавата ще се разпадне.
И всъщност, не е нужно човек да има нито седем, нито три педи чело, за да разбере, че това точно ще бъде крайният, крайният резултат на „специалната военна операция“.

Американците започнаха да говорят за това открито.
Например Нют Гингрич – бивш председател на Камарата на представителите, все още с изключително влияние – заяви, че в някакъв момент Путин ще трябва да погледне истината в очите и да разбере, че няма да победи.
Но Гингрич не разбира, че Путин е сляп – и не може да погледне никого в очите. От путинските орбити, от празните му очни кухини, към света гледа мания, която не различава нито добро от зло, нито нюанси.

Гингрич пита – колко голямо поражение е готов да приеме Путин?

Ще позволи ли на украинците да си върнат предимството? Или ще получи напълно разрушена страна – ако американците започнат да действат сериозно?

Гингрич никога не е бил смятан за русофоб или някакъв особено крайен ястреб. Напротив – ценен е заради безупречния си реализъм и способността да върви по средата.
И всъщност, това изглежда доста близо до истината.

Тоест, Москва се готви демонстративно – чрез устата на Медведев и Песков – доста нахално да „постави Тръмп на място“.
Трябва да се признае, че Москва може да си го позволи. И в наглостта си е права – защото ѝ се заплашва само със санкции. А Москва добре знае колко струват те.

Разруха? Разруха.
Не им пука за земетресение с каквато и да е сила.
А санкциите, насочени към разрушаване на руската икономика, изглеждат смешно – защото няма какво да се руши. Просто ще разпиляват тухлен прах и ще разклащат стари купчини строшени тухли.
А Кремъл дори си пада по купчини.

Освен това Кремъл е убеден, че в света има достатъчно мошеници, които имат нужда от газ и други форми на духовност – като нефт – до такава степен, че Русия винаги ще има възможност да плати на Росгвардия.
А Росгвардията ще трябва да смели населението с палки, в случай че започнат логични протести – в отговор на обедняването, рухването на гражданския сектор, и краха на здравеопазването.

Плюс това, Москва винаги ще има някой лев за поддържане на няколко витрини на „красив живот“ – онези бутафорни „успешни“ градове, които, за разлика от 90% от територията, се къпят в мазнина и светлини. Говоря за Петербург, Москва – за тях пари ще има, разбира се.

Разбира се, за руската „елита“ и цялата властова вертикала нещата не са съвсем безоблачни, защото финансовите проблеми на страната ще наложат преразпределение и „прерязване“ на пазара – тоест онзи откраднат дял от бюджета. Някои ще получават много по-малко.
И тогава са неизбежни вътрешни разчиствания.

Но междувременно се случват и весели неща. Например:
Правителството на Москва обяви създаването на парфюми с аромат на руски суверенитет.
Вече дори има картинки на флакончета.

Не е ясно дали ще ароматизират руснаците задължително. Лесно е да се предскаже – вероятно това ще е смес от миризми на куфарче, подмишниците на Ду́гин, вкисналата превръзка на Волочкова и „Армата“, изгоряла заедно с екипажа си.

Не е ясно дали ароматизацията с тези суверенни парфюми ще бъде задължителна или ще се извършва с помощта на селскостопанска авиация – чрез разпръскване над Бессмъртните полкове, демонстрации или просто над улиците.

Но въпреки всичко, всички се намират в известно замисляне:

Защо така се бави Тръмп?
Защо не взема онези решения, които изискват бърза реакция, които изискват незабавност и острота на възприятията?

Никой не разбира какво се случва. Но, знаете – има милиарди версии. Включително и най-глупавите – като тази за зависимостта на Тръмп от Москва.

Мога да ви кажа – каквито и фантастични обяснения да се дават за военно-политическата забавеност на Тръмп, ясно е, че сега Доналд действа като сапьор, който е замръзнал над купчина цветни жички и няма и идея коя от тях да прекъсне, за да обезвреди ситуацията – всеки друг проводник ще доведе до взрив.

А иначе, ако говорим за трусове, всички се развълнуваха заради земетресението в Камчатка – силно, но скучно. И путиновата идеология не беше изпотрепана от него. Войсковият комитет и офисът на Единна Русия не пропаднаха в пропастта. Цунамито също не проработи – скромно и не доведе до гигантски октоподи, които да отнесат губернатора в бездната. Неща от съветско наследство се сринаха, но без жертви – нито катастрофа, нито каква‑годе сейсмична халтура.

Обявиха макар и внушителна магнитуда и прилична дълбочина, но трусът беше толкова плавен, че нито една от трите камбанарии не рухна – просто звъннаха тревожно, без реални последици. Сталыпин, както винаги, грешеше, страхувайки се, че велики потреси могат да разбудят някого. Но никой не се събуди. Единственият, който реагира, беше вулкан Ключевской – започна напразно да излива лава по западния склон и няколко пъти опъна някакви светлини, далеч по-слаби отколкото китайска пиротехника на среден корпоратив.

Вероятно най-интересното още не знаем, но със сигурност Лавров, министърът на външните работи, ще получи с таен указ званието народен артист на Русия. Абсолютно неизбежно – направо секретно, за да не изкушава руснаците да се замислят, че режимът с този кървав СПО (специална военна операция) просто мъчи народа интелектуално. Между другото, на моя Telegram канал имам последното му изказване – нервно, убедително, как Европа се развилняла, нападнала Русия.

Министърът заслужава повече от високо артистично звание – този стар гоблен се криви с виртуозност. Тук трябва да свалим шапка пред истинския майстор на лъжата, велик актьор. Когато Лавров драматично оплаква жестоката агресия на Украйна,  жертвите и разрушена инфраструктура,  искаш да му дадеш Златен глобус. Когато казва, че Европа озверяла – дори Оскар заслужава. Актьорската му работа е уникална, защото той знае всичко детайлно. Лично надзирава създаването на руска каша с човешко месо в Донбас. Възторгва се от гениалния фюрер, който превърна деветдесет процента от страната в сметище – за да има този народ война.

Но в Русия не се случва нищо изненадващо, защото за руснаците реалността не съществува. Тя не е само болезнена, но изобщо неинтересна. Когато казвам „руснаци“, имам предвид хората – народът като субект на историята. Болшинството и малцинството не правят особена разлика за историята. Реалността пречи и често се замества с сурогатен, ирационален, въображаем континуум – лишен от логика или прост разум. Изумително е.

В студията на Соловьов се вижда от какво са – материалът е руски национален нарцисизъм и всенародно самолюбоване, с присадки от православие, победобесие и прочие мръсотии. Те живеят в този илюзорен свят. В студията обсъждат как скоро ще превземат Париж, ще откраднат милиони тоалетни, ще изнасилят всички парижанки и ще провеждат масови разстрели на Елисейските полета. След това ще преименуват Париж на Владимир на Сене в чест на Путин – на река Сена. Обосновават го с неистински истории – че

Париж вече е бил взет, но руснаците никога не са взимали Париж.

 През 1814 той е овладян от антинаполеоновата коалиция – австрийски, пруски и руски войски, командвани от пруския маршал Блюхер и австрийския Шварценберг. Руснаците бяха просто месо – помощно и декоративно. Част от казаците и башкириците бяха пуснати по парижките улици „за екзотика“.

Руснаците обичат да говорят колко тежки жертви са понесли – генералите се хвалеха колко важна е войната, но по пътя към Франция започнаха масови дезертирания – части от армията преминаха на страната на врага. Това беше уникален случай – армия на победител, която масово дезертира към победения враг. Да, някои кавалерийски подразделения – престиж и гордост – дезертираха масово. Докато руска армия маршируваше по родна земя, нямаше дезертьори, но веднага щом прекрачи границата – около четвърт от състава се разпръсна из Франция, наемайки се при фермери.

Има прекрасна книга „Руски войници във Франция в годините 1813–1814“. И когато сме свидетели на безумието в студиите – с разговори за превземане на Париж – можем ли на Симонян да ѝ вярваме, че говори от името на Русия и руснаците? Несъмнено може – тя, Соловьов, Кардан, Канделай, Гаспарян – всички тези са напълно руски хора, обединени в руския свят, с едно дишане и една мисъл.

После блесна ректорът на МГУ – Садовничий – който направи странни звуци от трибуната на Държавната Дума. Именно неговото ръководство свали МГУ от стоте топ университета до много срамно сто пето място. Но това не го притеснява. От речта му в парламента става ясно, че младите студенти напускат – стремят се да избягат от тази периферна воняща купчинка, в която путиновата идеология превърна МГУ. Ректорът е удивен, че ФСБ надзирава официално всички научни кадри, че доноси, победобесие, страх и диктат не радват студентите.

Всъщност студентите щяха да сядат върху замразения труп на науката и да се радват. А Садовничий решава проблема с „изтичане на мозъци“ – оригинално. Последователно руши качеството на образованието, разбива академичните норми и потиска всяка мисъл. Методът е ефективен – всяко следващо поколение, което МГУ изкарва, става все по-недостатъчно нужно на западния свят. Дипломата на МГУ все повече стана смешна – отваря възможност само за доставки на пица. И тези, които могат, дори с най-малкия тласък – тихо, без деклариране, без скандал – преминават на запад.

И какво още? Ето нещо дребничко но забавно: РосПотребНадзор предупреди руснаците за опасността от купуване на плодове и зеленчуци от сергии – ще имат опасност от отравяне и дори наказателна отговорност. Плащате с карта и нищо не знаете къде отиват парите – може да финансирате тероризъм и ще отнасяте отговорност. Така репресиите стават метастази – започват самостоятелен живот, криминализирайки сфери, където не трябва да се намесват.

Русия се движи с нарастваща агресивност на глупците – и е създадена за това. Тиктака часовникът, Кремъл бърза да смачка остатъците от умни хора. Кремълците са се взели присърце и вярват, че ще живеят дълго. А в ход е нов закон – след забраната на търсене в интернет ще последва категоричен запрет на произведения от „иноагенти“ – художници, писатели, учени. Всички цивилизовани страни в момента са „недружелюбни“. Целта – да очистят Русия от всякакви чужди влияния, за да бъде забравено името им и децата да не го чуят. Интересна инициатива – и почти сигурно ще бъде приета.

Напомням, че има чудесна английска онлайн школа в Лондон с отлично преподаване на английски и всички предмети – с официални атестати, признати от университети. Целта? Да се подготвите за съботното събрание, ако следите рекламата. Напомням за книгата „Произходът на гениалността и фашизма“, която можете да поръчате с автограф и надпис „Слава Украйне! Живе, Беларусь!“, както и за политическите дженкове – с обмен, който сякаш никой не движи в момента.