Александър Невзоров, руски опозиционен журналист

Ами, тези дни се превърнаха в дни на нереални интриги и онова, което наричаме истинска квантова заплетеност. Но първоначално всичко беше просто и ясно.

Имаше ултиматум от Тръмп, краен срок. Очакваше се да започнат мъчителни спазми по пътя на руската икономика. Но в Москва пак се появи Уиткоф, започна среща, и всички си мислеха, че ще е както обикновено — тази среща ще обогати познанията на американския специален пратеник за злодеянията на печенегите. И вероятно Путин отново щеше да му обяснява правото на Русия да отиде по своя голяма геополитическа необходимост. С всички негови права да я задоволява както си иска, защото дядовците им били воювали.

Путин трябваше пак да обясни, че народите около Русия трябва да изпитват страх пред нея, а ритъмът на този страх ще се диктува от Кремъл. А народите, които подло са престанали да се боят, трябва да бъдат ликвидирани заедно с техните престъпни мечти за НАТО, за свобода, за права, за език и прочее. Но знаем, че под тоягата, под плешивата глава на Путин няма нищо друго. Той може само за стотен път да повтаря този държавен дебилизъм, научен наизуст с всички глупости.

Но изглежда, между разказите за коварството на Хан Кончак и другите печенеги, Уиткоф е прошепнал нещо на Путин, и тогава започна истинска адска въртележка. Тази ясна и отчетлива представа за света, разбира се, първо я развали Путин. Той успя да изпусне отровна слюнка в тези много красиви и окуражаващи процеси на постепенното стягане на Русия.

Но вместо санкциите, които теоретично можеха да доближат Русия до пълен хаос и разпад, всичко замря и се парализира заради митичната среща с Тръмп, която руският диктатор изведнъж пожела. Разбирам, че това не е място за аналитични номера, но веднага след разговора с Уиткоф Путин изглеждаше така уплашен, че смени обичайния си уличен стил с някакво неразбираемо дърдорене.

Никой не можа да разбере какво точно може да е уплашило диктатора толкова много. Първоначално мислех, че търсенето на отговор на тази загадка е работа на политолозите — те имат мощни и уверени аргументи, с които изкарват хляба си. Но после стана страшно — паниката на руския диктатор се превърна в сензация номер едно.

Тези му улични изпълнения без подготовка, без благословията на Гундяев или Патрушев, Путин поиска среща с Тръмп и даде знак, че е готов на отстъпки, на примирие — онова примирие, което е като плюнка на гроба на милионите му орки, признание за явна и трагична загуба.

Но трябва да се разбере, че икономическите санкции въобще не плашат Путин, дори са му безинтересни. Икономиката, дъждовете от ковчези, дори нефтената търговия — всичко му е напълно безразлично. Ако няма пари за война, той просто ще продаде женското население на Краснодар или Тюмен в Афганистан, Пакистан, Африка — в сексуално робство. Ще ги натоварят на самолети Ан-1 и ще ги изпратят под звуците на „Прощание славянки“ към купувачите. А в Русия — никой няма да каже и дума.

Размишлявайки какво толкова е уплашило Путин, трябва да се използва една единствена , тя е бръснач — бръсначът на Окам. Той учи да се отреже всичко излишно, претенциозното и да се стигне до най-простия и най-верен отговор. А вероятно най-страшното за диктатора е лична заплаха, която Уиткоф е предал завоалировано.

Путин има слаба разузнавателна служба, но добре познава възможностите на спецслужбите на Съединените щати. Той знае, че може бързо да го намерят във всеки негов бункер. И здравият разум подсказва, че най-простият и икономически изгоден начин да се спре войната и да се прекрати световният кошмар е малък кол. И той като молещ се е поискал преговори, гаранции, всичко.

Сега вдъхновеният от Украйна Тръмп може да се опита да изтегли и някои отстъпки по НАТО. Но, така или иначе, политическото мънкане е неизбежно — шумна завеса, докато стане ясно, че дипломацията за тази война вече е безсилна.

А ампутацията на мечтата за НАТО? Може да се подпише нещо, но договорите винаги могат да бъдат нарушени. Могат да се подписват всякакви ангажименти под дулото на войната. Ако разпадането на Русия се забави, процесите на разпад и отслабване ще направят задържането на окупираните земи невъзможно. Украинците ще ги вземат лесно обратно. Така и с НАТО — Украйна несъмнено ще бъде част от него.

Но въпреки страха, Путин отчаяно лъже. До вчера вечерта не е имал намерение да спира войната — щеше да е безсмислено да гони мир, ако подготвяше именно това. Напротив, той усилва вътрешния гняв, репресиите и увеличава сроковете на антивоенните активисти, които точно в тези дни се слагат в затвора. Това е всичко, с което се занимава.

Всеки договор съществува толкова време, колкото е изгодно за една или за двете страни. Когато стане неизгоден за една страна — може да бъде нарушен едностранно. Този договор ще струва скъпо на Зеленски, но това е въпрос на време. Тръмп не е вечен и винаги ще има оправданието, че договорът е подписан под дулото на война.

Всичко е изключително заплетено. Мислиш, че не може да стане по-заплетено, но Тръмп в Овалния кабинет успя да внесе още повече объркване. Той припомни, че часовникът тиктака и срокът, даден на Путин да се осъзнае, изтича. Но нито дума как ще задуши Русия, нито кога ще започне този процес.

Обеща обаче, че основните икономически поддръжници на Русия — Китай и Индия, ще получат удар по всички свои слаби места. Тръмп внесе допълнително объркване като каза, че жертвите от санкциите ще са повече, отколкото хората си мислят.

На въпрос на журналист дали Путин го лъже, Тръмп обеща да провери. Лъже ли го този лъжец, като довежда объркването до абсолют? С други думи, Тръмп накара всички да гледат с удивление, създавайки грандиозна шарада, която никой няма да може да реши — дори и той самият.

И все пак, Тръмп показа, че е голям учен — успя да превърне в реалност астрономическото понятие „хоризонт на събитията“ в проста политическа практика. Според Тръмп, никакво събитие не може да се случи без неговото разрешение, освен онези, които го изненадват.