Александър Невзоров, руски журналист

Добър вечер. Това е "Екстракт". Е, какво, китайският ШОС, въпреки своята мрачна комичност, се оказа, всъщност, мероприятие на големи откровения. Най-напред се разсея част от илюзиите относно Китай и неговото сродство с оста на злото.

По всички правила, по всички правила на тъй наречената акреция, дойде време, вероятно, дойде време за слепване на цялата мерзост на света в едно цяло, в единен организъм. Защото всички диктатури са това, което се нарича хомогенни. Извинявам се за термина, но в руския език няма дума, която толкова точно да обозначава явлението. Това е и близкородственост, и единство на еволюционно развитие и произход. Много неща са тук. Затова думата „хомогенни“ е по-удачна. И всички диктатури, разбира се, поради своята хомогенност трябва по миризма да намират една друга и страстно  да се съвокупляват. И ето, ШОС стана точно такава групова оргия.

Защото войната в Украйна е много повече от война в Украйна и много повече от просто война. Това днес е избор на пътя за цялата планета. Това е схватка, макар и относителна, на свободата с диктатурата. И в смъртоносна битка се сблъскаха миналото и бъдещето. А неприятното, да бъдем откровени, е, че никой не знае и никой не може да изчисли кое е миналото, а кое бъдещето. Съвсем възможно е именно безсрамният, кървав и беззаконен тоталитаризъм да се окаже същото това бъдеще на човечеството, а той да воюва със свободното отминаващо минало.

Уви, проблемът е, че всички тези научно-технически щуротии дадоха именно на диктатурите уникални възможности за контрол, насилие и потискане на свободата. Никога диктатурите не са имали толкова поразителен и ефективен инструментариум, както днес. Неприятна истина, но мисля, че ще ми простите за нея. Съвременните технологии съществено улесняват установяването на абсолютизъм, тирания, робство. Да, всички тези технологии са поражение на мисълта, поражение на свободата. Но за самата свобода те са, всъщност, почти напълно безполезни за нас.

Обърнете внимание – в Русия е поставен рекорд, издигната е система с пет милиона улични камери за наблюдение. За това са изхарчени и ще бъдат изхарчени десетки милиарди рубли. Тоест, изградена е мрежа на тотално следене. Мрежа на тотално следене! И това не е просто система за разпознаване на лица. Това е развиваща се ужасна паяжина, която наистина е способна да задави, да проследи. Това, разбира се, няма да парализира една общонародна вълна на гнева. Това ще бъде безсилно пред мащабно въстание, но всякакви по-дребни събития, по-малки от еднократно всенародно въстание, са обречени.

И, уви, трябва да си дадем сметка, че мащабните въстания обикновено израстват от някакво семе, понякога от някакъв малък летораст, който в началото изглежда съвсем дребен и жалък.

Да, изобщо ШОС, разбира се, се оказа гнусно мероприятие, но не всичко е еднозначно. Тъжно, както може да се разбере от първите ми думи. Работата е там, че да, събраха се диктатори, а това са същества, които са свикнали да смучат кръв. И свикналите да смучат кръв първо вглеждат гърлото един на друг, предварително отбелязвайки мястото, където е най-удобно да забият смукателните си зъби.

Всеки партньор по диктатурата, всеки единомишленик те разглеждат от гледна точка на достъпността на неговата кръв. И тук има някаква колеблива, но все пак някаква надежда, че Си, който е главната цигулка и главната сила в цялата тази история, все пак ще усети от Путин миризмата на политически тлен и ще разбере, че Путин е твърде мъртва и твърде токсична фигура, с кръв до крайна степен мъртва и неподвижна, от която нищо не може да се изсмуче.

Ясно е, че всички диктатори са ориентирани преди всичко към своите лични интереси. И резултатът от взаимодействието със Си трябва да подскаже на стария опитен партиен вампир, че прокисналата и смърдяща путинска кръв е непригодна. И Си ще остане гладен, и то със счупена челюст от напразните ухапвания. Защото все пак, колкото и медиите и пропагандистите да замъгляват картината, три и половина години огромната Русия воюва срещу малката Украйна – това безусловно е доказателство за военното нищожество на Русия, която именно с това доказа своята импотентност.

Защото резултатите от „свещената специална операция“ не са тайна – те са позор и причина за усмивките на целия свят. Сега, между другото, украинските сили за сигурност прочистиха населено място Новоекономическо край Покровск, изхвърляйки руснаците оттам. После заеха населено място Удачное в Донецка област. Но от това не бива да се правят изводи за някакви поразителни успехи. Това са същите тези пулсации на фронта – фронтови фрикции: малко напред, малко назад. На други направления далеч не е толкова благополучно, както в Новоекономическо или Удачное. Но никъде абсолютно този градус на съпротива не намалява.

Украинците убиват чудовищно количество орки, а Русия се оказа далеч не бездънна. И всички го виждат. Да, Герасимов може да лъже колкото си иска, да дорисува сиви зони на картите си, да впише там Одеса. Но всички разбират, че Русия е военно жалка страна. А на Си му е нужен съюзник, надежден и сериозен, в много мръсна работа. И макар да не е ясно дали ще му стигне маразмът за атака над Тайван, все пак е ясно, че той износва тази идея.

В тази идея също са заложени от милиони до стотици милиони смърти. Но дали Си ще се реши на това или не – голям въпрос. Глупав ли е или не – също никой не знае. От всеки диктатор може да се чака всяка пакост, особено военна. И да се надяваш, че партиен бонза, при това комунистически, може да бъде умен – това е голяма наивност. Ние добре знаем какви партийни босове сме виждали в СССР – абсолютно свободни дори от най-минимален интелект Брежнев, Хрушчов, Андропов, Черненко.

И днес има жив пример – можеш да се полюбуваш на умствените способности на партийците комунисти по примера на Генадий Зюганов, който беше, е и ще бъде чист обломък от съветското време и украшение на онзи резерват на идиотите, простиращ се, както се изрази някой поет, от Перм до Таврида.

И трябва да се разбере, че и при Си всичко не е благополучно. Защото рано или късно ласкателството в който той живее като във физиологичен разтвор, разяжда, разрушава всяка преграда на самоирония у всеки човек. И всеки диктатор започва да вярва в своите свръхспособности, свръхразум и своето висше предназначение. Това, че до скоро изглеждаше адекватен, е просто нашата наивност. Токсичността на властта не щади никого.

И това, че той сега се съгласи да приласкае и погали по главичката престъпния Путя, беше характеристика за Си. Защото е ясно, че му е нужен Путин, и е ясно за какво му е нужен.

И още по-забавно е, че председателят Си отлично усвоява уроците на руската безсрамност. Нагледал се е на Русия, която обяви себе си за главна победителка във Втората световна война, и мигом е схванал, че по този въпрос може да се лъже напълно безнаказано. И веднага, усвоил този урок и разбрал ползата, направо газира, заявявайки, че победата над фашизма светът дължи най-вече на Китай.

Това беше силно и безумно заявление. Но Китай го прие с възторг. А историческата реалност – редовното кълцане от японците на тогавашната първобитна китайска армия, всички поражения при Шанхай и Нанкин – всичко това е забравено и анулирано.

И внезапно Китай, както се казва, се почувства основен победител. Но това, разбира се, е много силен знак, защото ако лъжата толкова безпрепятствено, толкова абсолютно безпрепятствено замества историята, то това означава, че историята вече я няма. Няма никаква история. И самото понятие „история“ е отменено. Съществува понятие „политическа изгода“. И, ако трябва, оттук нататък историята ще бъде фалшифицирана и подменена всяка секунда, на всяко ниво, в зависимост от политическите обстоятелства.

Така че това, което се случи на ШОС, безусловно е огромен урок за всички. Някой, надявам се, ще го усвои. Надявам се, че ще го усвои и демократичният свят, който през последните години много обича да си затваря очите.

Защото именно тук, в тези подмени, в това непрестанно изтриване и презаписване на миналото, се крие най-голямата опасност. Това е фабрика на чудовища. Това е производството на нови химери, които утре ще изскочат от страниците на „новата история“ и ще тръгнат по света да убиват хора.

И на този фон, разбира се, Путин изглежда като някакъв вече съвсем изпаднал статист, който се опитва да влезе в кадър, да се закачи за някаква историческа роля. Но всъщност неговата историческа роля вече е отиграна. Той вече е минало. Той е тлен. А на този фон Си изглежда като много по-опасна и много по-перспективна фигура за злото.

И затова трябва да се разбере, че именно Китай, а не Русия, е днес центърът на диктаторския свят. Русия е просто наемник, просто мръсник, който изпълнява кървавата работа.

И оттук нататък вниманието трябва да бъде съсредоточено именно върху Китай. А Путин ще си изгние така или иначе.

Защото, както виждаме, той вече няма никакви ресурси, нито човешки, нито военни, нито интелектуални. Всичко е изчерпано. И всичко, което може да прави Русия днес – е само да размахва остарялото си оръжие, само да крещи и да пъшка, но не и да води реална война, още повече глобална.

И това също е извод от ШОС. Защото Китай прекрасно разбира, че Путин е в миналото. И че именно Китай сега може да претендира за ролята на главна сила на злото.

Но, пак ще повторя – в това има и известна надежда. Защото диктаторите, когато се събират заедно, започват да се вглеждат в гърлата си. И вместо вечна дружба на тираниите може да се получи съвсем обичайно вампирско ухапване един на друг.

Така че нека да не губим надежда. Нека да помним, че историята винаги се движи зигзагообразно. Че свободата винаги изглежда по-слаба от диктатурата. Но в крайна сметка винаги побеждава.

И да се надяваме, че и този път ще бъде така.