Легендарният Невзоров: За какво можем да уважаваме Русия? За садизма? За вечния ГУЛАГ, който се повтаря от век на век?

Легендарният руски журналист в изгнание  Александър Невзоров става все по остър към путинска Русия и нейния приятел Тръмп в коментарите си.  Вижте този: 

Е, вече разбираме всичко. В мечтите си Тръмп се е виждал наистина като велик президент. И е смятал, че величието е нещо толкова евтино, което може да бъде изпросено с декларации, екзалтации и всякакви прояви. Но нищо подобно.

В резултат на това върху скрижалите на историята Тръмп, това вече може да се каже с увереност, ще бъде записан единствено като измамник и огромно, огромно недоразумение за Америка.

И изглежда, че Доналд Тръмп или е загубил, или никога не е умеел правилно да възприема шамарите на съдбата. А ръката на съдбата е тежка и тя удря здраво, от цялото си сърце.

Основният удар беше нанесен върху Републиканската партия на САЩ, като по същество я погреба поне за следващите пет години. Но Тръмп не си е взел поука, не е разбрал абсолютно нищо.

И вчера отново подхвана своята безкрайна, глупава плоча със съчувствието към Путин, заявявайки, че Украйна проявила огромно неуважение към Русия.

Любопитна формулировка, патологична и любопитна. Според него на първите преговори към Русия било проявено огромно неуважение.

Но за какво уважение към Русия изобщо може да се говори днес, ако човек е с всичкия си?

За какво можем да уважаваме Русия? За вечния ГУЛАГ, който се повтаря от век на век? За беззаконието, за садизма като основа на нейната политика, на държавната и геополитическата ѝ политика? За глада, за депортациите, за безкрайното затваряне и измъчване на невинни хора? За умението да превръща собствения си народ в стадо от уплашени роби? За Думата, натъпкана с лъжливи идиоти?

Може би за руската привичка с танкове да се потъпква всяка свобода и да се паразитира върху ресурсите на малките народи? Може би тя заслужава уважение? Може би заради геноцида над съседите, заради редовното унищожаване на всичко разумно, свободно и развито? За прогонването и унищожаването на всички най-добри хора в собствената ѝ страна? Може би трябва да я уважаваме за мракобесието, за това, че изтезанията там са се превърнали в норма?

Ето защо тези претенции изглеждат странно.

Украйна, подложена на окупация и геноцид, проявила неуважение към Русия, която организира окупацията и геноцида.

На Тръмп вероятно би трябвало да му припомним, че и Съединените американски щати не са проявили абсолютно никакво уважение към Хитлер, неговия Райх и Германия, а след Пърл Харбър просто са започнали да го удрят по главата.

Тоест виждаме, че напоследък Тръмп, разбира се, губи контрол над себе си и все по-често, все по-откровено говори с гласа на Кремъл.

Да, това е трагично погрешен залог, който той направи. Защото, когато разказва, че е в прекрасни отношения с Путин, това е все едно да имаш за приятел Чикатило или Джак Изкормвача. Това съвсем не е толкова престижно, колкото изглежда на самозабравилия се Тръмп.

При това виждаме и смешните реакции на Тръмп, защото простащината е умение. Какво представлява тя? Това е умението бързо, грубо и, ако е възможно, отровно да се държиш невъзпитано.

За простащината не е необходима особена остроумност. Най-важни са свадливостта и способността да излъчваш злобата си. Ето това е умението да се държиш като пазарна простакеса и Тръмп го притежава.

Доналд е активен, много опитен грубиян по силата на професията си, но не само заради професията, а и заради житейския си опит.

Но простащината не е универсален инструмент за общуване. Тя не е уместна навсякъде. Има ситуации, в които дори най-яростната грубост изглежда бледа и неуместна. И в един момент Тръмп се е досетил за това.

Личи си от краткия му разговор, макар че всъщност разговор не се получи, с един от кореспондентите.

Умница, умница беше журналистката. Тя зададе въпроса: „Какво е усещането да губите, господин президент?“

И Тръмп направи физиономия, замълча и избяга под чадъра си.

О, той не знаеше какво да отговори. Тоест съобрази, че обичайното му грубиянство, с въпроси от типа „От коя медия сте? От някаква скапана медия“, в този случай ще изглежда много бледо.

Той се досети, разбира. Разбира, че загубата на изборите не е заради републиканците, не е заради отделни републикански политици и не е заради политиката на партията. Става дума за него самия.

С катран и пера Съединените щати са изцапали именно него, Доналд Тръмп, но мръсотията е полепнала и по партията.

И в тази ситуация наистина пазарната простащина не работи. Тя само би подчертала безсилието.

Именно Доналд Тръмп беше опозорен от изборите.

А при амбициите и манията му за величие всичко това със сигурност му причинява особена болка.

Американските медии, а и не само американските, световните медии, не просто унижават президента на САЩ, но и се наслаждават на възможността да свалят този монарх възможно най-ниско.

Разбира се, Тръмп ще се съвземе. Ще се съвземе и ще отговори. Ще порови в рижата си глава и непременно ще добави още една едрокалибрена грешка към всички останали, защото близкото бъдеще ще бъде безпощадно към Доналд.

По принцип не е трябвало да се забърква във всички тези авантюри с враговете на човешкия род. Той направи трагично погрешен залог.

На умело и навреме зададения въпрос, разбира се, няма какво да отговори, защото, колкото и умело да е формулиран, той все пак е пределенo коректен.

Умело зададеният, но същевременно напълно коректен въпрос е като рапира.

В тази ситуация остава просто да се измъкнеш, което Доналд благополучно и направи.

Разбира се, той пухти, надува се. Това е чиста зоология. Малко животно попада в затруднено положение, започва да настръхва и се опитва да изглежда много по-голямо, отколкото е в действителност.

Например павианите имат изобщо вълшебен механизъм. Те имат такъв пилоерекционен апарат, който повдига космите и им позволява в решаващи моменти страшно да настръхнат гривите си, превръщайки павианите в същества, приличащи на дами след салон за удължаване на косата.

И всякакви други гущери, агами, всички умеят да правят това. Съществува законът на Коп, който обяснява този феномен.

Но в тази ситуация Тръмп вероятно трябва да бъде сравнен не толкова с павиан, колкото с риба балон, която може да се надуе до пет пъти над действителния си размер. Защото истинският му размер вече е ясен на всички и не предизвиква особен ужас.

Но все пак понякога Тръмп губи самоувереност, демонстрира уплаха и разбиране колко много се е изложил.

Едва ли сам го разбира. Възможно е Мелания Тръмп да му го е обяснила с помощта на тигана. Но в някои моменти той изведнъж започва да говори с развълнуван шепот и пита кореспондента: „А какво направих?“

Тръмп смята, че демократите, Сенатът и Камарата на представителите няма да имат особени основания да му обявят импийчмънт.

Ще имат, ще имат, ще имат, ще имат!

И това е в интервю за Ен Би Си, в което Тръмп заяви, че всъщност, разбира се, не е направил нищо нередно.

„Имах най-добрите две години в историята на президентството“, каза той.

Но това е познатата му песен.

Иран, който според твърденията на Тръмп отдавна е победен, му постави ултиматум. И сега на бедните Съединени щати им се налага да понасят вече троен позор.

Иранският ултиматум звучи изключително неприятно. Иран обещава истински ад на Съединените щати и техните съюзници, които се включиха с надеждата за лесна победа.

Като цяло Тръмп не е стратег. По принцип кариерата му не го е подготвила за стратегия, а и животът не го е научил на стратегическо мислене.

Той е търгаш. Задачата му е бързо да пробута някакъв недвижим имот и да се измъкне от сделката, преди всички да се опомнят – и клиентите, и другата страна.

Не е задължително да бъде остроумен. Важно е просто да умее да се измъква с криви, груби и нескопосани отговори. Как да е, само и само да мине.

Основното не е демонстрацията на остроумие, знания или диалектика, а на самоувереност и зъби, както и способността да замърсяваш въздуха под носа на опонента си.

С това Тръмп сякаш владее добре положението, но сега не е ситуацията, в която навикът му да замърсява въздуха и да оголва зъби може да проработи.

И изобщо върху скрижалите на историята не се влиза, яхнал простащината.

По пазарите има изумителни жени, които през годините са превърнали пазарната грубост в блестящо изкуство благодарение на непрекъснатите тренировки. Те могат така да одерат купувача или опонента си жив, че целият пазар да му се смее.

Тръмп не е от тях. Неговата грубост е скучна, властна, високомерна.

Той се държи като човек, който удря обикновения човек, като например кореспондента, и се възползва от факта, че по естествен и напълно справедлив начин никой няма да му отвърне.

А това, общо взето, е отвратително.

И така, какво става в Русия?

Виждаме, че руска бомба унищожи детски център за деца с увреждания в Кременчук.

По време на атаката на 8 ноември помещенията и оборудването на центъра „Калибри“, където са се провеждали занимания за десетки деца с увреждания, са били взривени и изгорели.

Слушайте, с каквото и да завърши психиатричната война на Путин, ясно е, че Русия вече никога няма да успее да възстанови доброто си име.

Тоест страната е опетнена завинаги.

Никакви милиардни инвестиции в реклама, никакво изтъкване на разни Пушкиновци няма да променят нищо. Никого повече няма да успеят да заблудят. Също както вече никого няма да заблуди Ермитажът, натъпкан с крадени вещи, а още по-малко Достоевски, когото руската телевизия просто превърна в светец-покровител на геноцида в Украйна.

Всички тези мънички смокинови листенца на културата не могат да прикрият дори хилядна част от руския позор и от тази гнилост на затвора на народите.

Руската култура днес изглежда като големи черни изкуствени мигли, залепени върху черепа на разлагащ се труп.

Вероятно ще настъпи моментът, когато ще трябва да се утвърди съзнанието, че така наречената русофобия е здраво, разумно, оправдано и обосновано чувство, което има сериозни причини.

След края на така наречената специална военна операция и путинизма думата „руснак“ напълно е възможно да се превърне в нарицателно и да започне да означава нещо поразително лъжливо и садистично.

Тази велика измама за загадъчната руска душа е погребана дълбоко в рововете на Буча, под развалините на Мариупол и в кратерите на Камишеваха. И така нататък, и така нататък.

И разберете, че въпросът изобщо не е само в Путин.

Във всяка страна някой луд може, възползвайки се от несъвършенствата на демокрацията, да се качи на трона.

Това може да се случи. Нито една държава не е застрахована от подобно нещо.

Въпросът е колко дълго ще остане той на този трон и дали ще се превърне в идол на масите.

Това е главният и решаващ тест за качеството на народа в Русия.

Това същество, обсебено от всеобщата смърт, наречено Путин, което се е покатерило до самия връх на властта, вече 25 години седи там, затваря хора, изнасилва, граби и убива. И срещу това няма какво да се възрази.

Това не е русофобия. Това е строга, чиста и абсолютно обективна реалност и вероятно трябва по някакъв начин да бъде призната.

Е, много смешно е и положението с емиграцията. Там, за съжаление, в руската емиграция настъпи епоха на сваляне на маските.

Значителна част от руската група в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа например не пожела да подпише декларацията за забрана на участието на руските отбори в международни състезания с право на национален химн и знаме.

Позор, разбира се. Но този позор има просто обяснение.

Ако украинците отчасти са последователи на Бандера, то добрите руснаци в преобладаващата си част са последователи на Остап Бендер, верни на заветите на Остап Ибрахимович Бендер.

Новата емиграция възроди анекдотичния съюз на меча и оралото.

Надеждата да се върнеш в тази свободна и щастлива Русия, както се оказва, е прекрасна стока.

Срещу правото да вярват в чудодейните промени на една фашизираща се страна хиляди емигранти са готови да даряват пари и да се кланят на тези пророци на прекрасните промени.

Създаде се устойчив пазар, на който евтино може да се купи илюзията за съпричастност към Русия и за скорошно завръщане у дома.

И виждаме, че хората, които се занимават с това, между другото не са лоши, но, разбира се, са хитреци.

Тези хитреци се заеха да плетат своите мънички партии.

А тези партии скоро трябвало с помощта на така нареченото умно гласуване да вземат властта в Русия и да променят всичко.

И те плетат партиите си предимно с вафлена плетка, а също и в стил „брош“, знаете, с едри бримки. Понякога плетат и на плитки, украсяват ги с помпони и ушички. Получава се доста симпатично.

А човекът, който се присъедини към такава партия, веднага усеща близостта с родината и се чувства като Кислярски.

Ако си спомняте „Дванайсетте стола“, Кислярски е председателят на публичната артил в романа „Дванайсетте стола“.

Във всичко това, трябва да се каже, няма нищо особено подло или лошо. Никой никого не изнасилва, никого не насилва.

Просто това е такъв малък бизнес.

Наистина на всички в емиграция им е трудно, но тези момчета са измислили подобен бизнес.

Времето и реалността ще свършат своето, защото всяка носталгия ще затихне и ще се разсеят илюзиите, породени в трепетните сърца.

Раните ще зараснат, дори против волята на притежателите на тези сърца.

И всички тези кротки и мирни „Русии“ ще загубят смисъла си, просто ще отидат в небитието тихо и най-вероятно без скандали. Защото след няколко години едва ли някой ще предявява претенции към същия Яшин за несбъднатите му мечти.