Добър вечер.  Това е "Екстракт", но съдържанието е доста весело, интересно и, честно казано, дори не лошо. Ясно е, че в момента целият свят, а по-точно целият новинарски свят, е като един калейдоскоп от задници. Ето я първия откъснат задник в новата малка война в Камбоджа, а там са и всички онези задници, които фигурират по делото „Епстийн“, към което се опитват да прикачат и Тръмп. С други думи – сега на никого не му е до Путин.

И под напора на всички тези новини светът забрави за задника на Путин, който един сенатор се беше заканил да нашиба. Засия за няколко дни и изчезна зад хоризонта. Но чак сега руските пропагандисти започнаха да осъзнават смисъла на тези ужасяващи, болезнени заплахи.

И руската пропаганда много се развълнува за задника на Путин, който, от името на Тръмп, сенаторът Греъм обеща да нашиба. Но тук трябва да проявим разбиране към пропагандистите. Можеш да чуеш какво говорят в моя Telegram-канал. Наистина, президентското седалище е една от най-свещените реликви на „руския свят“. По своята сакралност то дори надминава Троицата на Рубльов. И това не е хипербола – защото ако афедронът на Путин бъде изложен за обществен достъп, желаещите да се допрат до него ще са стократно повече от целуващите прочутата икона.

Така че тревогата на Симоно-Соловьовата пропаганда е напълно обяснима и оправдана. От тях буквално хвърчи пяна като от пожарогасители. Но вместо да подходят делово към въпроса и да обсъдят реалността на тази заплаха – примерно какъв вид упойка да се използва, поне местна анестезия за свещените задни части – пропагандата пак заби своята вечна латерна: ще бомбардираме Америка, ще разкъсаме Греъм на органи и така нататък.

В резултат – този толкова важен за патриотите въпрос, а именно – как да се обезболи националната светиня – остана необсъден. Разбира се, оптималният вариант би била епидурална анестезия. При нея процесът на нашибване би бил почти незабележим за самия пациент. А пропагандата, разбира се, страда – защото тя ще трябва да лиже по пресните рани.

И ето го и Песков – говорителят на Путин. Щом сме на руска тема – той пак прави мили очички, пак увърта. И на всеки въпрос за директни преговори между Зеленски и Путин, Песков майсторски успява да се изплъзне, измисляйки всеки път нови извинения защо господарят му не може дори дума да продума със Зеленски.

Но аз ще ти кажа – Песков си знае работата. И реално такъв разговор между Зеленски и Путин е напълно невъзможен и най-вероятно никога няма да се състои. Имам предвид – доброволно от страна на Путин. Защото пряк диалог несъмнено би бил имиджова смърт за Путин. И гробът му ще е толкова дълбок, че до дъното му няма да може да се плюе.

Работата е там, че Путин наистина не се е научил да разговаря. Не само, че не се е научил – той се е отвикнал за последните 20 години. И при сблъсък с твърд опонент е обречен на позор, разгром и пълно размазване. Зеленски е смел, има опит в полемики, в трудни разговори, остър е, а когато трябва – и директен.

А Путин какво? Един развратен багдихан, разглезен от 20 години от предварително подбрани и предварително уговорени въпроси, от ужасения шепот на велможи, от подмазването на олигарси и раболепието на собствените си медии. Този вампир няма никакво понятие нито за диалог, нито за аргументи, нито за логика. Той умее само едно – да проповядва. Умее да изрича волята си и да повтаря заучените си фрази за печенегите.

И ако бъде поставен в режим на реални твърди преговори със Зеленски, Путин ще бъде напълно безпомощен и с вързан език. И гледката ще бъде наистина, ама наистина жалка. Кремълският апарат, включително и Песков, отлично осъзнава това и затова никога няма да допусне какъвто и да е пряк разговор между Зеленски и Путин.

Може лесно да се провери: през последните 20 години Путин никога не е имал работа с човек, който не го страхува и не трепери пред него. И не говоря за чужди страни, а за руските (и не само) медии. Винаги пред него са стояли възторжени марионетки, с мозъци, полирани до огледален блясък от нежни ръце.

Нещо като сегашното идеално обезличено нищо – медийната слугиня г-н Зарудин. Разбираш за кого говоря? Той редовно поднася на обществото нощното гърне с информационни отделяния на Путин и дава възможност на всички да отпият и да се възхитят.

Единственият аргумент, с който разполага Путин, е: „Искам да крада и да убивам.“ Звучи ефектно, разбира се, но в сериозен разговор или преговори не може да бъде приет. А други аргументи той просто няма. Остава му само да тропа с крака и да крещи „кхе-кхе“ с пълен глас.

А междувременно, говорейки за пропагандистите на Путин – председателят на Националното събрание на Армения нарече руската пропагандистка Маргарита Симонян „гнусно същество от цирка на уродите“. Да, това е почти буквален цитат. Всъщност – и буквален. Защото още едно дребно същество от цирка на уродите действа днес на територията на Русия.

Но Симонян вероятно хич не ѝ пука от проклятието на Армения. В момента тя вече е напълно „руски човек“ – пътеводна звезда на истинската русщина и духовност, класик на руската литература. Надутите ѝ устни и флаконът с автобронзант всеки път ѝ придават абсолютна неразличимост от „руската хубавица“.

И не забравяй, че всички ѝ дължат много – именно тя с човката си издълба заповедите на руската лъжа върху камъните на Беслан. Но включването ѝ в цирка на уродите не е напълно справедливо. Подозирам, че спикерът на арменския парламент се е поувлякъл.

Защото циркът на Барнум – най-известният цирк на уродите, легенда в Европа и Америка преди да бъде закрит – никога не би допуснал Маргарита Симонян на своята арена. Да, този цирк обичал да шокира, но все пак – не чак дотам.

Там артистите били истински страдалци – например „половин момче“ Джон Екхарт, който страдал от рядка форма на аподия – вродено отсъствие на долни крайници. Или „момичето камила“ – Ела Хар, с обратно извити коленни стави, която идеално имитирала походка на камила. Това били истински нещастни хора, принудени от съдбата да изкарват горчивия си хляб на арената.

А Симонян имаше избор – между една хубава кариера като касиерка в зеленчуков склад и ролята на главатар на руската пропаганда. И тя избра това. Днешният ден е относително оживен, макар и да не е оставил дупки в съзнанието на Русия, както би трябвало.

Разбира се, падна първият самолет. И как иначе да не падне? Това се случи на север. Всички загинаха. Гражданска руска авиация. Оказа се, че самолетът е на 50 години. Забраната на този модел – Ан-24 – беше искана още от Димон Медведев, когато преди години беше заместник на Путин и сам президент.

А това, което падна – лъскано, кърпено, ремонтирано основно с тиксо и пирони. Такива самолети има около сто из северите, където няма пътища и не може да се стигне с друго. Но и никой не се опита да ги подмени през тези 20 години.

Този самолет – наистина старец. Загинаха 50 души, а машината беше, струва ми се, точно на 50 години. Засега е рано да говорим за тенденция, но ясно е, че щом часът дойде, те всички ще започнат да падат.

А откъде изобщо започна този разговор? Нека се върнем назад – разговорът за срещата между Зеленски и Путин. Той се възобнови след третия пореден безсмислен кръг преговори в Истанбул. Те бяха най-кратките от всички – със сяданията, въздишките и минералната вода – всичко отне 38 минути.

Както и се очакваше – страните нямаха за какво да говорят. Групата канибали от Руската федерация потвърди желанието си да продължи да яде хора, а хората учтиво заявиха решимостта си да продължат да убиват канибалите.

Това е краткият, пределно точен и изчерпателен преразказ на същината. Между другото, разбира се, са обсъдили и поредния обмен на пленници, но по генералната линия...