В момента "Продължаваме промяната" играят ролята на политически аутсайдери, вкопчени в защитна позиция след серията корупционни скандали. В този контекст те демонстрират „голям каноничен дефект“, но също така има пункт, по който са „свято прави“. Това мнение изрази д-р Николай Михайлов – психиатър и богослов, в коментар по повод последните им публични изяви.

На въпрос дали ПП имат основание да се изживяват като жертви на автокрацията и властовия произвол, той отговори:
„Това е позицията на слабия политически човек в сблъсък, в който би пожелал да победи и да се почувства силен, а другият – унизен. С други думи, те са в позицията на губещи. Те не могат да ги довършат напълно.“

Михайлов подчерта, че за разлика от структурите на ГЕРБ, изграждани с десетилетия, или от „замаха и радикализма“, с който се организира партията на Делян Пеевски, „ПП не са създали клиентелна мрежа“. И добави:
„Тези хора (ПП) са малко по-небрежни, макар че амбициозно се опитаха да приличат на тези, на които се отказаха да приличат.“

Психиатърът анализира и участието на Васил Пандов от ПП-ДБ в студиото на „Лице в лице“ малко преди неговото участие.
„Има основания. Речта бе добре построена. В нея, обаче, имаше голям каноничен дефект на политическата партийна реч. А той е, че върху врага, върху противника е стоварена цялата отговорност за бедствието в държавата.“

Този подход според Михайлов е типичен за военна логика – „в порядъка на лоялност към собствената кауза и в режима на борба. На война хората не се каят, а те преживяват това, което се случва в държавата с политически противник, който е в строг смисъл на думата незаконен, защото е корумпиран. Това е в подтекста, даже и съвършено откровено изразено.“

Той подчерта, че тезата на ПП звучи така: „Корупцията е стоварена върху корумпираните, а ние сме образец“. И я определи като „тежко неубедителна и в някакъв смисъл – досадна“.
„Не могат да играят ролята на невинни по начина, по който го правят. Срамота е да се държиш така при положение, че е публична тайна, че тези хора не са чужди на това да се ситуират в играта, в която се заприходяват ресурси.“

Въпреки това, д-р Михайлов призна и един аргумент, в който опозицията е напълно права – тезата, че атаките се съсредоточават именно върху тях и хората, свързани с Ахмед Доган.
„Описанието им е на една действителност. Това, което се прави, е фокусиране върху противник, който трябва да бъде довършен, защото процесът на неговото елиминиране е започнал с корупционния скандал в столицата“, обясни той.