Николай Василев

Трябва да си призная, че преди американските предупреждения, не си представях, че в седемдесетата година на своя живот и в двадесет и втората година на своето управление Владимир Путин ще поеме такъв колосален риск като започне пълномащабно нападение срещу най-голямата по площ след Русия европейска страна. Малцина анализатори и държавници предполагаха, че един утвърден лидер ще извърши подобно безумие. Дори повечето негови доскорошни съмишленици като Орбан, Льо Пен и Салвини признаха, че са имали много погрешна представа за руския президент. И тъй като от неговите последващи действия зависи толкова много, е добре да преосмислим отново и отново що за човек е Владимир Владимирович Путин. И защо толкова дълго не успяхме да разчетем неговите планове и не разбирахме на какво е способен. 

Погрешната картина се дължи на това, че макар в някои отношения Путин да наподобява диктаторите, с които светът си е имал работа през последните сто години, в други отношения той е напълно различен от тях.

Нека погледнем сходствата.

Подобно на Хитлер, Сталин и Мао Путин е безмилостен. Никакви хуманитарни съображения не биха го възпрели да направи това, което си е наумил. Че е такъв, стана ясно още преди да поеме поста президент по време на Втората чеченска война. Без да му мигне окото, той срина Грозни със земята. В днешната война Путин демонстрира коравосърдечиетоq присъщо на тримата големи злодеи от 20 век и ако все още броят на жертвите му не наближава техните, то нека не забравяме, че той може да ги надмине за един миг!

Друга черта, с която Путин си прилича със злите диктатори е неговата непочтеност. Нито един договорq подписан от неговия режим не струва хартията, на която е написан. Броени часове преди нашествието неговите приближени повтаряха, че такова не се планира. 

Подобно на Хитлер, Сталин и Мао режимът на Путин е едноличен. Най-близкото му обкръжение живее в страх и рядко някой се осмелява да му противоречи. Известно е, че Херман Гьоринг е изпитвал колебания относно нашествието в СССР, а повечето членове на съветското ръководство през 1929 година не са били убедени, че е настъпил моментът за колективизацията. Когато започна нашествието в Украйна, Путин подложи на публично унижение много от руските ръководители. От поведението на някои от тях като на председателя на Съвета на федерацията – горната камара на руския парламент Валентина Матвиненко, пролича изненада от мащаба на „операцията” и дискомфорт в създалата се ситуация.

С това обаче приликите на Путин с „великите” диктатори свършват и започват разликите. Именно тези разлики доведоха до неспособността на толкова много политици и анализатри

да го „разчетат” преди да е станало прекалено късно

Преди всичко, за разлика от Хитлер, Сталин и Мао Путин няма идеология, отвъд трите фиксидеи, които ще разгледаме по-долу. Това едва ли трябва да ни учудва. КГБ беше първата властова съветска институция, която изостави марксизма. Деидеологизацията даде голямо предимство на Путин и му помогна да заблуди световната общност. Знаем, че една от причините, поради която Хитлер губи войната е... че е нацист. Предпочита да прогони своите учени евреи, много от които оказват неизмерима помощ на противниците му. По времето на Холокоста отклонява значими ресурси, нужни за воденето на войната, в преследване на своя пъклен план. И най-вече, заради това, че разглежда славяните като подчовеци и не успява да спечели многото антикомунисти в СССР на своя страна. Сталин също робува на комунистическата идеология. Колективизацията силно разклаща режима, но съветският лидер поема този риск, защото е убеден, че не може да има истински социализъм докато земеделските производители са частници.

Путин от своя страна дълго изглеждаше прагматик. Когато преценяваше, че е в полза на режима му, той действаше като реформатор. Можеше както да „национализира”, така и да приватизира. В други случаи демонстрираше загриженост към социално слабите. Позата му на „социално консервативен” му печелеше симпатии далеч извън границите на Русия, на фона на „културната война”, която разтрисаше Запада. Путин често демонстрираше, че е вярващ, говореше за славянско и православно братство, но днес не изпитва никакви угризения на съвестта, когато изпраща чеченски и сирийски главорези в православна Украйна. 

За разлика от повечето диктатори, Путин досега не се е появил в униформа, с или без военен чин и не се е кичил с медали. Ще е интересно дали това ще се промени, ако и когато бъде принуден да изостави фантазията, че случващото се в Украйна не е война.

Трябва да се признае, че през първите години на своето управление Путин постигна забележителни успехи и това накара много наблюдатели и държавници да забравят за ужасиите на Втората чеченска война. Русия постигна невероятни темпове на развитие и ако тенденцията беше продължила, страната можеше в обозримо бъдеще да попадне в рамките на първите четири - пет най-големи икономики в света. Паралелно с клептократичните олигарси, в Русия се появи и меритократична средна класа. За разлика от фиаското на Горбачов Путин проведе доста успешна кампания и намали значително алкохолизма, особено в големите градове. 

Важно е да подчертаем, че повечето западни наблюдатели бяха убедени,

че Путин е лично корумпиран

Корупцията разбира се е бич, който съсипва много страни, особено такива с големи природни ресурси като Русия. Но когато става дума за самия диктатор, корумпираността често се приема за признак, че той вероятно мисли за живот след властта и за благоденствие на семейството си отвъд политическата конюнктура. Тъй като руският елит от десетилетия живее с единия крак извън Русия, малцина очакваха, че Путин ще направи за себе си и за приближените си невъзможно дори да стъпят в тези страни. Каква полза да имаш яхта за стотици милиони долари в Тоскана – за една от които се говори, че е собственост на самия Путин, ако никога няма да можеш да ѝ се насладиш? Но фактът, че тази година Путин навършва седемдесет, а не мисли за свой наследник, трябваше да алармира външния свят. Корумпиран или не, Путин очевидно не си представя време, в което той няма да е на власт. 

През двадесети век светът се беше напатил от диктатори аскети, отдадени на идеология и затова предполагаемата корумпираност на Путин създаваше впечатление, че той може да е крадец, но не е маниак. Накрая се оказа, че е точно такъв и е готов да взриви света и себе си, в преследване на цели, които са взаимно несъвместими и практически неосъществими. Това се оказа рецепта за катастрофа, но до 24 февруари 2022 г. малцина я видяха в пълния ѝ мащаб.

Трябваше отдавна да е станало ясно на всички, че

Путин е готов да прояви неописуема жестокост спрямо всеки,

който се опитва: 
1. Да застраши безпределната му лична власт в Русия.
2. Да застраши „единството” на „Евразийското” постсъветско пространство, за което Путин вярва, че е ”естествено цяло” – съставено от хора, с които руснаците са учели, работели, служили в Съветската армия и т.н..
3. Да отказва на Русия статута на велика сила, чиито желания не можело да бъдат игнорирани.

За света не беше толкова лесно да разбере що за диктатор е Путин защото той често изглеждаше склонен на компромиси. Но се оказа, че е готов да прави компромиси във формата, но не и в съдържанието. И не е готов да се задоволи с отстъпки, ограничени до областта на привидното. 

Подобно на много диктатори Путин обича да прави политическо шоу. Дава пресконференции в Екатерининската зала в Кремъл. Преминава през позлатени врати, отваряни от гвардейци в униформи от 18 век, заобиколен от шпалир от ликуващи подчинени. Парадира както с руски имперски, така и със съветски символи – в зависимост от аудиторията. Но всеки,

който го е приел за „оперетъчен” диктатор се е излъгал жестоко.

Путин не се блазни от гръмки титли и звания. Предпочете да изпрати „личния си адвокат” Медведев да го представлява за един мандат в президентстовто, вместо да промени конституцията. Но нито за миг не отстъпи и йота от реалната власт. Толерираше многопартийност и всевъзможна опозиция, но всеки, който реално застрашаваше властта му се оказваше в чужбина, в затвора или мъртъв. Когато беше безопасно за властта му, просто си затваряше очите пред многолюдни ежедневни демонстрации. Но когато започна войната в Украйна, нямаше колебание да изпрати тежко въоръжени полицаи, които да малтретират жена на над осемдесет години, излязла на улицата със саморъчно написан антивоенен плакат. Макар медиите в Русия винаги да са били тежко манипулативни, едва след избухването на последната война Путин затвори тотално всички алтернативни средства за масова информация като не направи изключение дори за обичаното от много московчани радио „Ехото на Москва”. 

За разлика от Сталин, Путин не проявяваше самоцелно желание да управлява чрез терор. Но няма колебание да прибегне до него, ако алтернативите е слизане от власт. 

Уникалността на „Модела Путин” се прояви и във външната политика.

Наследникът на руските царе и комисари нямаше никакъв проблем протоколно да представя Лукашенко, Янукович или Токаев като глави на независими държави, но войната доказа, че е готов на всяка крайност, ако те или техни наследници, както е случая в Украйна, решат да проявят истинска независимост. През 2013 г. Путин беше готов да отпусне на Янукович помощ възлизаща на милиарди долари, за да го откаже от подписването на договор за асоциирано членство в ЕС. Но когато към 2021 стана ясно, че не може да купи цивилизационния избор на украинците или някак да спре консолидацията им като отделна нация, не се поколеба да нападне. А щом „операцията” му се провали, демонстрира готовност да срине Украйна със земята. Днес той прилича на побеснял от ревност съпруг, готов да убие бившата си, но не и да гледа как тя живее с друг!

Путин предпочете да изгуби мястото на Русия в Г8, отколкото да се въздържи от действия, с които да покаже, че „с нея трябвало да се съобразяват”. Парадоксалното в случая е, че макар Русия да получи мястото си в Г8 незаслужено като жест от страна на Запада към „гордостта” на най-обширната страна в света, тя имаше шансове в рамките на още едно поколение да се превърне в реална икономическа сила, която да разполага както с огромен финансов и технологичен ресурс, така и с „мека сила”, особено в близките страни. 

Парадоксът е, че за да може Русия да постигне всичко това, Путин трябваше да не е Путин! За да консолидира постигнатата стабилизация на страната след хаотичните години на Елцин, президентът трябваше да изгражда институции, а не да концентрира лична власт. И най-вече да спази конституцията и да се оттегли след изтичането на втория си мандат. Днес никой няма представа как ще изглежда Русия, ако и когато Путин не я държи със стиснат юмрук. Светът едва ли ще спи спокойно преди това да се случи, но и тогава нямаме гаранции за щастлив изход. Абдикацията на цар Николай II през 1917 г. подсказва какво се случва когато по някаква причина едноличен режим бъде обезглавен.