18 Ноември, 2026

НИМ показва ценните археологически находки на България за 2024 г.

Сребърният пръстен със златен обков от Урвич, за който се смята, че е подарък от цар Иван Александър (1331-1371) за управителя на крепостта, снимка: archaeologia-bulgarica

Сред акцентите в набора от находки за изминалата година, които посетителите на изложбата ще видят, са три пръстена, изкопани от археолозите през миналата година

Голяма изложба "Древни находки и нови открития, археологически сезон 2024" отваря врати на 23 януари от 16.00 часа в залата за временни експозиции на Националния исторически музей.

През 2024 г. Националният исторически музей проведе археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта. В резултат на тях са открити над 1400 движими културни ценности, които обхващат почти всички археологически периоди на българските земи – от праисторията до Средновековието.

Проучванията са подкрепени финансово от Националния исторически музей, Министерството на културата, местните общини и частни дарители. В тях активно участват и Центъра за подводна археология, Регионалния исторически музей в София, Националния археологически институт с музей при БАН и много др, съобщават от БГНЕС.

Изследваните обекти са селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости. Археологическият сезон бе изключително успешен, с множество нови открития, отбелязват от НИМ. 

Сред акцентите в набора от находки за изминалата година са и три пръстена, разкрити от археолозите. Те са от средновековен гроб в цитаделата на Кокалянски Урвич край София, античен пласт на хълма Св. Архангел край Дъбница, Гоцеделчевско, и от османския период на крепостта Букелон при крайграничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина.

Сподели:
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика

Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации

Коментари (0)