Това е по-малко болезнен и по-бърз метод

Човешкиат мозък е обречен да греши. Определянето на това дали влошаването на паметта е признак на нещо повече от типичното стареене изисква технология, която не винаги е на разположение. Това кара специалистите да разчитат изцяло на своя опит и преценка, за да разпознаят признаците на дименция, пише „Сайънс Алърт“.

Шведски учени обаче потвърдиха, че кръвен тест, който вече е клинично достъпен, може да допълни настоящите методи за диагностика - скъпите сканирания и пробите от гръбначномозъчна течност не са достъпни при всички случаи. Също така изглежда, че новият тест осигурява изключително висока точност.

Изследователи от университета в Лунд, Швеция са оценили възможността за откриване на алцхаймер чрез комбинация от съотношения на протеини, съдържащи се в човешкия кръвен серум.

Около 55 милиона души по света живеят с дименция, най-вече под формата на болестта на Алцхаймер.

Въпреки че процесите, които протичат, включват сложна комбинация от генетични предпоставки и фактори на околната среда, едно нещо, което е общо за всички хора с болестта на Алцхаймер, е постоянната загуба на ключови неврони, свързана със значително увеличаване на анормалните протеини.

Тези два протеина - бета-амилоид и тау – се струпват и преплитат по начин, който или директно уврежда клетките, или причинява определена степен на увреждане чрез други имунологични процеси.

Общопрактикуващите лекари и специалистите често използват компютърна томография, която разкрива това разграждане на мозъчната тъкан, в съчетание с когнитивни тестове и самооценка на симптомите, за да преценят дали пациентът страда от алцхаймер.

И все пак, дори в най-добрия случай, когато разполагат с пълния пакет от диагностични инструменти, медиците често не успяват да направят правилния избор.

„Точността на лекарите от първичната помощ при идентифицирането на болестта на Алцхаймер е 61%, докато лекарите специалисти са прави в 73% от случаите“, казва неврологът от университета в Лунд Себастиан Палмквист.

„Това показва, че липсват добри и рентабилни диагностични инструменти, особено в първичната медицинска помощ, показва и  потенциалното подобряване в диагностиката с приемането на този кръвен тест в здравните заведения“, допълва ученият.

Многобройни проучвания, проведени в последните години, акцентират върху потенциалната роля на измерванията на плазмените протеини при диагностицирането на болестта на Алцхаймер, по-специално сравнителните съотношения на „нормалните“ и аберантните форми на бета-амилоид и тау.

Макар че подобни тестове са извършвани върху гръбначно-мозъчна течност, наличният в търговската мрежа кръвен тест би бил много по-малко инвазивен, по-малко болезнен и по-бърз за извършване в обикновена клиника.

За да потвърдят дали кръвният тест е толкова надежден, Палмквист и неговият екип набират 1213 пациенти, които са били изследвани за болестта на Алцхаймер от семейния им лекар или специалист в Швеция между февруари 2020 г. и януари 2024 г.

Около две трети от пациентите са били класифицирани като пациенти със субективен когнитивен спад или умерено когнитивно нарушение. Останалата една трета вече са получили диагноза деменция въз основа на комбинация от клинични и когнитивни тестове.

В допълнение към кръвния тест на повечето пациенти е направена лумбална пункция за изследване на гръбначномозъчна течност. Малцината, които не са могли да направят това, са били подложени на ПЕТ сканиране, за да се оценят анормалните агрегации на протеини в мозъка.

При сравняване на резултатите се оказва, че и двете форми на оценка са еднакво добри - диагностицират болестта на Алцхаймер с 90% точност.

Удобството на кръвния тест означава, че повече пациенти могат да имат точна диагноза по-рано, което им позволява да получат необходимите здравни грижи без забавяне.

„Тестът вече е достъпен в САЩ и вероятно ще може скоро да е достъпен в много други държави“, посочва старши изследователят Оскар Хансон, невролог в университета в Лунд.

„Първоначално той ще се използва главно в специализираните клиника за лечение на паметта, а въвеждането на насоки и обучение в първичната медицинска помощ може да отнеме около една-две години“, допълва той. /БГНЕС