България
Александър Димитров: България да вземе пример от Хърватия как се защитават малцинства в Сърбия
България трябва да вземе пример от политиката на останалите страни-членки на Европейския съюз по отношение на защитата на техните национални малцинства в Сърбия. Това заяви в интервю журналистът Александър Димитров, председател на сдружение „ГЛАС“ от Босилеград.
Според него опитът на хърватското малцинство е добър пример, който трябва да се последва. „Имам лични познанства сред представителите на хърватското малцинство в Сърбия и благодарение на тях разбирам за това, което прави хърватската държава за тях“, разказа Димитров.
Например, Хърватският дом в Суботица изцяло е построен със средства на правителството на хърватската държава.
„Бюджетът, който е заделил Загреб е около 1 милион евро, за да могат хърватите да имат „лице“, да имат институция и сграда, където да се събират всички по-важни представители на хърватската общност. Те демонстрират съвсем друго самочувствие и на практика са вече част от управлението на Сърбия. Не случайно имат министър на малцинствените права. България трябва да следи малко повече това, което правят другите страни-членки на ЕС, в случая Хърватия“, заяви Димитров.
Той препоръча обмяна на опит и между европейските депутати на двете страни. „Да се надяваме, че българските политици и управляващи ще разберат хърватската позиция, защото това е последната ни надежда да обърнем нещата в правилната посока за българите от Западните покрайнини“, заяви председателят на сдружение „ГЛАС“.
Димитров смята, че властта в София все повече чува гласа на българите от Западните покрайнини, но това не е достатъчно. „Има какво да се желае в това отношение. Темата за българите в Босилеградско и Царибродско трябва да се държи на масата на политиците, за да намерим решение на трудностите, с които се сблъскваме“, убеден е журналистът.
Самият той неотдавна беше държан на границата и не беше допуснат да внесе няколко книги на бившия ни генерален консул в Ниш Едвин Сугарев.
„Преживях няколко неприятни часа на митницата навлизане в Босилеград от България. Вече съм завел дело и се надявам, че то ще има един добър финал. Ще защитим правото. В случая вина за тези неприятности изцяло имат служителите на митницата. Те не спазиха закона. Говореха, че до 3 екземпляра от една книга могат да бъдат внесени свободно. Но 3-те книги на Сугарев направиха тогава проблем“, заяви Димитров.
Според него отношенията между Босилеград и родината майка трябва да се развиват на всички полета, включително икономическо. „Трябва да се обърне в бъдеще по-сериозно внимание“, каза председателят на сдружение „ГЛАС“. /БГНЕС
Фактор
Според него опитът на хърватското малцинство е добър пример, който трябва да се последва. „Имам лични познанства сред представителите на хърватското малцинство в Сърбия и благодарение на тях разбирам за това, което прави хърватската държава за тях“, разказа Димитров.
Например, Хърватският дом в Суботица изцяло е построен със средства на правителството на хърватската държава.
„Бюджетът, който е заделил Загреб е около 1 милион евро, за да могат хърватите да имат „лице“, да имат институция и сграда, където да се събират всички по-важни представители на хърватската общност. Те демонстрират съвсем друго самочувствие и на практика са вече част от управлението на Сърбия. Не случайно имат министър на малцинствените права. България трябва да следи малко повече това, което правят другите страни-членки на ЕС, в случая Хърватия“, заяви Димитров.
Той препоръча обмяна на опит и между европейските депутати на двете страни. „Да се надяваме, че българските политици и управляващи ще разберат хърватската позиция, защото това е последната ни надежда да обърнем нещата в правилната посока за българите от Западните покрайнини“, заяви председателят на сдружение „ГЛАС“.
Димитров смята, че властта в София все повече чува гласа на българите от Западните покрайнини, но това не е достатъчно. „Има какво да се желае в това отношение. Темата за българите в Босилеградско и Царибродско трябва да се държи на масата на политиците, за да намерим решение на трудностите, с които се сблъскваме“, убеден е журналистът.
Самият той неотдавна беше държан на границата и не беше допуснат да внесе няколко книги на бившия ни генерален консул в Ниш Едвин Сугарев.
„Преживях няколко неприятни часа на митницата навлизане в Босилеград от България. Вече съм завел дело и се надявам, че то ще има един добър финал. Ще защитим правото. В случая вина за тези неприятности изцяло имат служителите на митницата. Те не спазиха закона. Говореха, че до 3 екземпляра от една книга могат да бъдат внесени свободно. Но 3-те книги на Сугарев направиха тогава проблем“, заяви Димитров.
Според него отношенията между Босилеград и родината майка трябва да се развиват на всички полета, включително икономическо. „Трябва да се обърне в бъдеще по-сериозно внимание“, каза председателят на сдружение „ГЛАС“. /БГНЕС
Още от България
Какво обеща Радев на Турция, за да замрази Ердоган за 15 месеца договора с „Боташ“.
От подписването му през 2023 г. до днес натрупаната сметка за страната вече надхвърля 1 млрд. лв.
Радев склони Ердоган: "Чудесният" договор с „Боташ“ е замразен за 15 месеца
По време на разговора бе отчетена позитивната тенденция на нарастване на двустранния стокообмен, който се равнява на 9 млрд. евро
Ивайло Мирчев: Българските служби нямали информация за връзки на патриарх Кирил с КГБ! Ето документите, г-н министър
Те показват, че дейността на Кирил Виборгски в Световния съвет на църквите е била част от оперативна линия, изпълнявана съвместно с Управление 05 на КГБ.