Днес Атлантическия съвет отбелязва своя четвърти рожден ден. Това написаха на страницата си във Фейсбук атлантиците.

На 15 юни 2017 г. бе учреден Атлантическият съвет на България.
Само 1 461 дни оттогава.
„Само“ стотици статии, декларации, позиции, интервюта, писма до държавни институции, научни конференции и политически анализи.
Безкористно, безсоросно, безплатно, бездлъжностно, безсънно.
Не бяхме успели да проходим, когато се наложи да влезем в битки. С чужди и със свои.
Някои си тръгнаха обидени.
Дойдоха други. Неопетнени.
Нещо сторихме. Доста изтървахме.
Побеляхме.
Дали станахме по-мъдри?
 „Вродената скромност ни пречи да заявим, че сме гениални”, бе казал някакъв класик в миг на самоирония.
Из дебрите на посткомунистическа България срещнахме хиляди съмишленици. Познахме се. Разбрахме се. Сключихме неписан договор.
Защитихме ценностите си.
Избърсахме калта от охулените ни идеали.
И все още ни се струва, че докато ни има, бедната Родина все по-рядко ще се превръща в бащиния на ненаситните търбуси с червени ЕГН-та.
Все повече национални предатели ще стават клиенти на европейската и даже на българската прокуратура.
Все по-рядко ще загиват в разцвета на силите си отлични професионални патриоти, несломими воини и прекрасни синове на многострадалното Отечество.
Все по-трудно ще бъде на някои политически еднодневки да отстояват интересите на държави, самопоставили се извън цивилизационния кръг на свидната ни европейска люлка.
Може би в кулоарите на парламента няма да се формират политически котерии, чиято последна грижа е оцеляването, добруването и процъфтяването на древния ни род.
И никога никой не ще да налива грешни български пари за неремонтирани неремонтируеми самолети от съветското минало несвършено.
Бихме искали да стане невъзможно с 3,3 милиарда да бъдат строени газопроводи във вреда на националния ни интерес. Насила да ни бъдат продавани ненужни ядрени реактори.Принудително да бъдем извеждани на референдуми, чиито въпроси би трябвало да звучат само в съдебните зали.И само в учебниците по история да срещаме зловещите съкращения ОФ, ДС, БКП.
„Ако конете бяха мечти и просяците щяха да яздят“, твърди английска пословица.
Изтеклите четири години не ни оставиха време да мечтаем.
Но озонът, повял откъм Атлантика, поне малко прочисти наситения с мирис на гнило въздух над посткомунистическа България.
Тихата радост, че нещо сме свършили, че още ни има и ще оставим нещо след себе си е най-щедрата отплата за месеците и годините, преминали в тревоги, сподавени въздишки и мрачни предчувствия.
Честит празник уважаеми  колеги, съмишленици и приятели!
Многая лета и да живей!