Позиция на Атлантически съвет на България

"Зависимостта на Република България от Руската федерация за ремонт и поддръжка на останалата на въоръжение съветска техника все още не е преодоляна и това е сериозен проблем за националната сигурност."
Това гласи Оценката за изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 (Програма 2020), приета с решение на правителството на 4 ноември. Документът беше качен на 9 ноември на страницата на Министерството на отбраната, което е неин автор.
Документът казва също, че през изминалите няколко години "продължи негативната тенденция към трайна промяна в стратегическия военен баланс на силите в Черно море в полза на Руската федерация, което създава рискове за сигурността на държавите в региона, включително и за Република България."

Разгледани са и ремонтите на старите съветски самолети в Русия и Беларус:
"Поставената в Програма 2020 цел да бъде премахната зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС не беше изпълнена. 
В текста на Програма 2020 референциите към тази цел са две. Сключени бяха 
нови споразумения и договори за ремонт и поддръжка на старите съветски 
самолети, съответно с Руската федерация за МиГ-29 (2016 г. и 2018 г.) и с 
Беларус за СУ-25 (2018 г.)."

Като цяло, експертно звучащият документ съдържа верни констатации и изводи. А също така и редица добри препоръки. Той представя резултатите от работата в отбраната на три правителства - две редовни и едно служебно във времето от 2015 до 2020 година включително. Текстовете на Оценката представляват един много добър експертен (при това сравнително кратък) синтез на състоянието на отбраната и въоръжените сили и промените в него за един петгодишен период от време.

Оценката на Програма 2020 недвусмислено посочва, че

имаме проблем с все още непреодоляната зависимост от Русия в отбраната

Въпреки това текстът, разбираемо защо предвид политическата конюнктура в момента, не съдържа конкретни препоръки за преодоляване на точно този идентифициран проблем. Освен общия и политически безобиден (а за някои и кариерно безопасен) извод, че се "налага ускоряване на работата по превъоръжаването и модернизацията", нищо конкретно не е посочено как по-скоро да бъде прекъсната порочната зависимост в отбраната от Русия, която разглежда НАТО във военната си доктрина като неприятел.
Има начини руските зависимости в ремонта и поддръжката на бойната ни авиация да бъдат преодоляни, включително като старите съветски самолети се ремонтират в съюзни или партньорски страни (например, в Украйна или в Полша), докато не бъдат свалени от въоръжение. Засега обаче царува русофилската мантра, че нямаме друг избор освен Русия.

Принципно верен е изводът, че "До осигуряването и въвеждането на въоръжение на новите самолети 
F-16 е наложително да бъдат използвани наличните, за да не бъде допуснат
дефицит от критично важни способности."

Въпросът обаче е, че не е задължително за поддръжката на наличните способности да се прибягва непременно до услугите на Русия или Беларус.Това е преди всичко въпрос на политическа воля. Очевидно в служебното правителство на Румен Радев такава няма да има. Такава не достигна и на предишното управление, с изключение на опитите от 2016 г. за ремонт на двигателите на МиГ-29 в Полша. Това е положителен резултат в отбранителната политика, което все пак можеше да бъде отбелязано изрично в Оценката.
И все пак, предвид реалната политическа обстановка в България, можем да поздравим Министерството на отбраната за откровените оценки в документа по отношение на Русия.
Очакваме следващото Народно събрание, след като се произнесе с решение по представения му от правителството документ, да предприеме съответните действия за спиране на зависимостта ни от Москва при ремонта и поддръжката на старата съветска техника, както и най-вече да ускори нейното заменяне с нова и оперативно съвместима.
Най-малкото следващият парламент може по законодателен път да реши отдавна наболелия въпрос за бързото прекратяване на зависимостите в отбраната от Русия.
Народното събрание освен това, чрез своята ресорна комисия по отбрана, може много по-активно да следи отблизо и да влияе върху тези процеси, които по традиция досега са оставени на изпълнителната власт, в лицето на Министерството на отбраната. 

И не на последно място, дано парламентът събере реформаторско мнозинство, което да излъчи силно проевропейско и проатлантическо управление, както и да избере такъв министър на отбраната, които още от първия ден на мандата си да разпореди в Министерството на отбраната да бъде изготвен план-график за снемане от въоръжение на старата съветска техника и за скъсване на зависимостта при нейния ремонт и поддръжка от Руската федерация и Беларус, със съответните сценарии и варианти за действие. Този план-график трябва да се обвърже, в едно цяло, с бъдещия Инвестиционен план-програма на Министерството на отбраната. Тук, разбира се, ще се наложи скоро да се актуализира приетата по-рано тази година Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032, както и Планът за развитие на Въоръжените сили. Това не е проблем, стига да има политическа воля. 
Един такъв комплексен подход трябва да обвърже, в една система, процеса на придобиване на нови способности с този на освобождаване от старите такива, които са унаследени от времето на "зрелия социализъм" и Варшавския договор.