24 Ноември, 2024

България избира местна власт само с хартиени бюлетини

България избира местна власт само с хартиени бюлетини

Днес гласуваме на редовни местни избори, които ще определят бъдещето на властта по места за следващите четири години. След последните решения на ЦИК все пак този път избирателите ще могат да гласуват само с хартиена бюлетина.

Бюлетините, в които ще трябва отбележим гласа си за изборите в неделя, са повече от тези на парламентарните избори: за общински съветници, за кмет на община, за кмет на район, и за кмет на кметство.

Съгласно Изборния кодекс на местните избори право на глас имат всички български граждани, навършили 18-годишна възраст към деня на изборите, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода".

Тъй като вотът е за местни власти, избирателят може да гласува само в населеното място, където е постоянният му адрес - този, записан в личната му карта, или където е регистриран по настоящ адрес.

Бюлетината за избор на общински съветници е отделна от тази за кмет. Всяка партия или коалиция има по 1 листа в община. Това уточнение важи за София, която на парламентарни избори е разделена на 3 избирателни района, всеки от които излъчва свои депутати. На местни избори гражданите на цяла София излъчват заедно представителите си в Столичния общинския съвет.

Освен партии и коалиции, право да се кандидатират имат и независими кандидати за общински съвет.

Местните избори се провеждат в два тура, но вторият е само за кметските листи и то само ако никой от кандидатите не събере нужната подкрепа от над 50% от пуснатите бюлетини. Балотаж за избор на общински съветници няма.

Съставът на Общинския съвет в даденото населено място се избира окончателно още на 29 октомври.

Бюлетини за кмет на община, кмет на район и кмет на кметство са различни, и в тях има различни кандидати, тъй като това са различни длъжности.

Избори за районни кметове има само в София, Пловдив и Варна, тъй като те са единствените градове с районно делене.

Изборите за кмет на кметство има в населените места, които към датата на обнародване на указа за насрочване на изборите са с население над 100 души с постоянен адрес. Това означава, че не във всички села ще се гласува за кмет - там, където са регистрирани по-малко от 100 избиратели, избраният кмет на общината, към която е селото, ще назначи кметски наместници.

За да бъде избран за кмет, кандидатът трябва да получи повече от 50% от вота на гласувалите в съответното населено място. Ако на първия тур никой от кандидатите не успее да събере нужната подкрепа, има втори тур - т.нар. балотаж. В него участие взимат само двамата претенденти с най-високи резултати от първото гласуване. Балотажът се провежда точно седмица след първия тур - сега датата е 5 ноември.

За да може избирателят да подаде своя глас, е нужно да има валидна лична карта, която се представя на място, или документ от МВР, че е подадено заявление за издаване на лична карта от съответния избирател. Службите на МВР за издаване на документи за самоличност работят извънредно по време на избори. Всеки български гражданин с избирателни права може да провери номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласува на изборите.

Възможно е гласуване и по настоящ адрес, но за него трябва да има подадено предварително заявление за вписване в избирателния списък на съответната администрация и това трябва да се е случило преди 14 октомври. Ако няма такова заявление, може да гласувате само по постоянен адрес.

На местни избори няма избирателни секции в чужбина. При настоящ адрес извън страната българските граждани не могат да гласуват в местните избори дори. Това е т.нар. "принцип на уседналост".

На 29 октомври изборният ден ще започне в 7.00 ч. и ще завърши в 20.00 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено, но с максимум един час - до 21.00 ч.

На тези избори гласоподавателите могат да гласуват само с отпечатани хартиени бюлетини.

От Централната избирателна комисия съветват преди да нанесете гласа си, погледнете дали бюлетината е чиста - няма следи от поставяне на знаци или други отличителни белези. След това се отправяте към мястото за гласуване.

С химикалка, пишеща задължително в син цвят, отбелязвате със знак "Х" или "V" предпочитан кандидат и/или общинска листа на партия или коалиция. За всеки избор има отделна хартиена бюлетина.

Знакът се поставя в рамките на квадратчето с номера на избрания кандидат, партия и/или коалиция. За общински съветници може да се гласува преференциално. След като направите това, сгънете бюлетината така, че вотът ви да е скрит, а специалното място за втори печат върху бюлетината да остане отгоре. Преди да пуснете бюлетината в урната, вторият печат трябва да бъде поставен от член на СИК и да бъде откъснат хартиеният отрязък от бюлетината, който се пуска в отделна непрозрачна кутия. Ако дори едно от условията не е изпълнено, рискувате вотът ви да бъде обявен за невалиден.

Избирателят има право да гласува с преференции в листата за общински съветници. За целта той трябва предварително да знае номера на кандидата, който иска да подкрепи в листата, която е избрал, и да го отбележи в бюлетината. Номерата на кандидатите за преференция са изписани в кръгчета в дясната страна на бюлетината и са от 100 нагоре.

При гласуване с хартиена бюлетина се поставя "X" или "V" в кръгчето от дясната страна на бюлетината, оставена за преференции.

За да размести партийната подредба в списъка с кандидати, даден претендент трябва да е получил лично предпочитание от повече от 7% от гражданите, които са гласували за партийната листа, от която той е част. Кандидатите с най-много преференции над този праг пренареждат листата, като на теория е възможно дори последният в нея да стане първи.

Във всички бюлетини за местните избори има опция да се гласува с "Не подкрепям никого". Гласовете се броят само за избирателната активност и не влияят на крайното отчитане на вота./БГНЕС
Сподели: