Мащабно разследване е установило мрежа от десетки страници, профили и групи във Фейсбук, които разпространяват активно дезинформация и руска пропаганда в България. Мина Киркова разказва пред "Дойче веле" как функционира тази мрежа:

Мрежа от свързани уебсайтове, страници и профили във Фейсбук таргетират българска публика, показва проучване на Лабораторията за дигитални разследвания (DFRLab) към Атлантическия съвет. В клъстъра от сайтове активно се разпространява руска пропаганда. Тя се популяризира през групите, страници и профили в социалната мрежа. Как функционира тази мрежа?

Сензационни заглавия и всяване на недоверие

Разследването идентифицира най-малко 44 страници във Фейсбук, 30 групи и 28 профила, които разпространяват дезинформация и руска пропаганда. Активността във всички тези "активи” е свързана основно със споделяне на линкове към анонимни уебсайтове, познати като "сайтове гъби” - те се появяват в големи количества, когато тече активна дезинформационна кампания и функционират само като разпространители на дезинформация. Проучването на DFRLab установява, че тези сайтове са свързани най-вече с четири основни домейна - allbg.eu, bgvest.eu, dnes24.eu, and zbox7.eu. Мрежата около тези сайтове е идентифицирана преди и от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.

Една от основните тактики, използвани от тези уебсайтове, са т.нар. "Кликбейт” заглавия - те имат за цел да привлекат вниманието на потребителя и го приканват да отвори линка към уебсайта, за да прочете често недописаното докрай заглавие. Такъв е случаят с едно от изследваните от DFRLab заглавия, разпространено в тази мрежа от сайтове и групи. То гласи: "Дракон 24”: НАТО се готви за война с Русия, военни пресичат полската река Висла и…”. Става дума за военните учения "Дракон 24”, проведени в Полша на 4-5 март 2024 г. в рамките на програмата на НАТО Steadfast Defender 24.

Тази тактика често се използва от разпространителите на дезинформация, които монетизират използването на сензационалистки заглавия, смята авторката на разследването Сопо Гелава.

"Дори при пасивна консумация, при която потребителите не се съсредоточават в съдържанието, което виждат в социалните мрежи, това все пак влияе на вярванията им”, коментира експертката. В случая с това заглавие например - целта е хората, които са попаднали на него, да започнат да разглеждат НАТО като агресор и един вид провокатор на войната на Русия срещу Украйна. "Сред основните цели на руската дезинформация и пропаганда в по-общ смисъл е да се всява недоверие към всичко и да се създава усещането, че всичко е възможно. Това и често води до големи групи хора, които в социологически проучвания са по-склонни да отговорят с "не знам” на въпроси, които са част от руските пропагандни наративи. Например "Иска ли НАТО война с Русия?” или "Нацистка държава ли е Украйна?”, обяснява Гелава.

Руската дезинформация и пропаганда целят да пораждат съмнение и недоверие към всичкоРуската дезинформация и пропаганда целят да пораждат съмнение и недоверие към всичко

Разследването на DFRLab показва, че съдържанието от уебсайтовете гъби се разпространява във Фейсбук в редица групи и страници, като често публикациите на едни и същи линкове са в рамките на минути в десетки различни групи. Освен този знак за координирана активност, друг любопитен факт за групите и страниците в тази мрежа са техните имена.

Дезинформацията всъщност се разпространява и в групи и страници с наименования, които не предполагат медийно съдържание. Става дума например за страниците "Картички и пожелания за рожден ден”, "Засмей се” и "Бабини илачи”, които имат стотици хиляди последователи. Тази тактика за разпространяване на дезинформация в социалните мрежи също се използва често, обяснява авторката на проучването Сопо Гелава. "Целта е да се достигне до различни аудитории с разнообразни интереси. Това се постига или като се създаде мрежа с най-различни несвързани с политика и новини наименования във Фейсбук или като се използва вече съществуваща такава”, коментира експертката.

Гелава обяснява, че много от публикациите на тези страници всъщност са свързани с имената им и предлагат на потребителите забавно или развлекателно съдържание. "Тази тактика гарантира, че въпросната страница разполага с доверието на последователите си. Периодично обаче участниците, които стоят зад мрежата, публикуват съдържание с политически послания”, казва още авторката на проучването. Друго изследване на Ралица Ковачева и Никола Тулечки, публикувано в журнала "Критика и хуманизъм”, също разкрива клъстери от групи и страници във Фейсбук, които разпространяват дезинформация под прикритието на страници за развлекателно съдържание.

Познат метод

По думите на експертката използването на големи мрежи, които координирано да разпространяват дезинформация и конкретни политически послания, не е ограничена до България. Други разследвания на DFRLab разкриват например как големи социални мрежи разпространяват руска пропаганда, имитирайки уважавани медии, които се ползват с обществено доверие.

В този, както и в други случаи, социалните мрежи реагират и премахват съдържанието, което се разпространява от идентифицираните мрежи, разпространяващи дезинформация. Това обаче невинаги се случва. Според Сопо Гелава полезна практика би било платформите да се възползват от партньорства с граждански организации, които разследват дезинформация. "Колкото по-сериозна комуникация има между социалните мрежи и подобни организации, които разследват тези тенденции, толкова по-ефективни биха могли да станат усилията на платформите да идентифицират и възпират разпространението на дезинформация”, казва експертката.