22 Април, 2026

Доц. Момчил Дойчев е новият съпредседател на Атлантическия съвет на България

Доц. Момчил Дойчев е новият съпредседател на Атлантическия съвет на България

Момчил Дойчев

Атлантическият съвет на България има  нов съпредседател - доц. д-р Момчил Дойчев. Той поема поста на мястото на досегашния съпредседател проф. д-р Тодор Тагарев.
Изказваме благодарност на проф. Тагарев за дейността му като съпредседател на сдружението от март 2018 г. до октомври т.г., се казва с съобщение поместено на фейсбук страницата на организацията.
Атлантическият съвет на България като надпартийна и независима от нито една политическа сила неправителствена организация с идеална цел ще продължи и занапред да работи като граждански гарант за евроатлантическа избор и бъдеще на България.
За двегодишното ни съществуване се утвърдихме, благодарение и на всички вас, които ни подкрепяте, в незаобиколим фактор в обществения дебат по въпросите на сигурността и отбраната. Нашият глас ще продължи да се чува и занапред.
Този глас няма да позволим да бъде ограничен, заглушен, подменен или използван от която и да било политическа сила, изтъкват в изявлението си атлантиците.

Доц. Момчил Дойчев е роден в гр. Сливен. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става доктор по философия с дисертация, посветена на гаранциите за развитие на демокрацията през 1989 г.
Работи в БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“, а от 2006 г. е редовен доцент в департамент Политически науки” на Нов български университет.
Той е изследовател с широк кръг от научни интереси като политически конфликти и демократични промени, съвременни политически системи и режими, международни отношения и геополитически анализ.
Автор е на десетки научни публикации и има многобройни медийни изяви. Сред най-значимите публикации са изследванията „В какво общество живеем?“, „Възможен ли е обективен политически анализ?“, „Политическата коректност срещу либералната толерантност“, „Основи на политиката“, „Номенклатурната връзка на новия политически елит“, „Към отговорна власт и правова държава?“, „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“, „Как авторитаризмът влияе върху социално-икономическото развитие“, „Българската независимост и Русия“, „Седем мита за Освобождението“, „Петър Мутафчиев и геополитическите фактори в българската история“, „Защо марксистите станаха путинисти“ др.
От студентските си години Момчил Дойчев се включва в демократичното движение на България. Става съучредител от тяхното създаване през 1988 г. на „Русенския комитет“ и Клуба за подкрепа на гласността и демокрацията. След 1989 г. е избран за говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991), през 1996-1999 е заместник-председател на Либерално-демократична алтернатива- Партия на свободата.
Съучредител на Атлантическия съвет на България и член на Управителния съвет от момента на създаването на сдружението.
Доц. Дойчев участва в множество международни научни проекти и специализации в Швейцария, Великобритания, Австрия, Холандия, Канада, Испания, Литва.
Сподели:

Коментари (0)

За Радев ли работи Ахмед Доган? Кой  наля 100 000 гласа на "Прогресивна България"?

За Радев ли работи Ахмед Доган? Кой наля 100 000 гласа на "Прогресивна България"?

В кварталите Столипиново и Шекер махала „Прогресивна България“ получава между 60% и 70% от гласовете в отделни секции

Божанов: Не успяхме да убедим хората, че ПП-ДБ е инструментът, който да демонтира модела на завладяната държава

Божанов: Не успяхме да убедим хората, че ПП-ДБ е инструментът, който да демонтира модела на завладяната държава

"Широкото мнозинство хора подкрепиха Румен Радев, който дойде със същите заявки за посочения от нас модел Пеевски-Борисов”

Министерството на финансите пое нов дълг за 150 милиона евро

Министерството на финансите пое нов дълг за 150 милиона евро

Съгласно Закона за публичните финанси при условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг