Ниската задлъжнялост и балансираният бюджет са най-добрият буфер срещу кризата. Това заяви от парламентарната трибуна финансовият министър Владислав Горанов, който представи основните параметри на фискалната рамка за догодина. През бюджета обаче не се правят реформи, предупреди Горанов.

Държавният бюджет се обсъжда в пленарната зала на първо четене. Той е последният от трите бюджетни документа, формиращи консолидираната фискална програма за догодина. Вчера пленарната зала одобри на първо четене останалите два - бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Общо за първи път от 11 години насам консолидираната програма излиза на нулево салдо - т.е. догодина държавата ще събере и ще изхарчи една и съща сума - близо 47 млрд. лева.

Във финансовата рамка е заложено догодина икономиката да отбележи ръст от 3,3 на сто, безработицата да продължи да спада, а ръстът на инфлацията да се забави. Най-сериозният риск пред осъществяването на прогнозата е неблагоприятната външна среда.

Повече пари ще има за здравеопазване, образование и политика по доходите. В бюджетната сфера ще има увеличение на заплатите с 10%, а за педагогическия персонал със 17%.

През 2020 година се предвижда възможността за изтеглянето на нов дълг от 2,2 млрд. лева, което е и един от буферите в бюджета, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

"Най-вероятно догодина ще излезем на външните пазари, за да си осигурим необходимото дългово финансиране", каза по-рано министър Горанов при представянето на републиканския бюджет в ресорната комисия:

"Наличието на ликвидни буфери е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост".

Попитан дали има опасност отново да актуализираме бюджета заради еднократно голямо плащане, финансовият министър каза:

"Не смятам. Големите проекти за модернизация на армията, които предстоят, се надявам да бъдат вместени в програмите, приети от НС, и да има график с разсрочено финансиране".

Очаква се общата задлъжнялост на страната ни да се намали, като за първи път дългът ще бъде под 20% от БВП, който догодина ще надхвърли 126 млрд. лева.

До момента депутатите имаха възможност да се запознаят единствено със становището на Висшия съдебен съвет. ВСС отхвърли на свое заседание предложения от правителството документ и представи свой вариант.

Необходимо ли е по-голямо от заложеното увеличение на парите за общините, Горанов е категоричен:

"Искаме да имаме модерна инфраструктура в населените места и да плащаме по 20, до 50 лв. данък за имот в столицата, който струва 150 хиляди лева. Е, няма как да стане!".

Финансовият министър призовава общините да увеличат имотния данък. Промяната на местните данъци и такси не предполага и новости в облагането на доходите. Преките и косвените данъци догодина няма да се променят.

Бюджетът за управляващите "счетоводна сметка" според БСП

От своя страна лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини управляващите, че гледат на бюджета като на "счетоводна сметка". Тя обяви, че между първо и второ четене левицата ще внесе алтернативен бюджет, защото това е "бюджет на застоя".