Когато вместо Коледа комунистите празнуваха рождения ден на Сталин

На Бъдни вечер и в навечерието на Рождество Христово сайтът desebg.com припомни как комунистите се опитаха да унищожат вековни български традиции, заменяйки ги със съветски такива.

Тази духовна поквара е отдавна забравена от обществото, но дори и 30 години след краха на тоталитарната комунистическа система все още се намират лица – публични или такива, които използвайки западните социални мрежи, за да пропагандират „колко хубаво беше по времето на социализма“, пише авторът Христо Христов.

Днес младите хора изобщо не знаят, че е имало мрачни години, когато вместо Коледа Българската комунистическа партия  е налагала на българите да празнуват рождения ден (21 декември) на съветския диктатор и масов убиец Сталин (едва от миналата година учениците в горните класове ще изучават пагубната роля на комунистическия режим).

Унищожаването на българските традиции, свързани не само с християнските празници, е описано от писателя Георги Марков, убит от Държавна сигурност през 1978 г. в Лондон (творчеството му не се изучава в училище, както и друга антитоталитарна литература).

В своите великолепни „Задочни репортажи за България“ той пише:

„След установяване на пълното съветско господство над България, по указания на Москва, бяха предприети системни и решителни опити за ликвидиране на всички съществени традиционни празници и обреди.

Огромната част от тях попаднаха под ударите на антирелигиозните кампании на режима и бяха дамгосани като попски отживелици. Всеки днешен българин знае, че бяха ликвидирани не само пряко свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, но и празници, свързани пряко с националното самосъзнание и във висша степен „надрелигиозни“ като Деня на Кирил и Методий.

Вместо тези празници, които българите бяха зачитали от около хиляда години, бяха въведени празници на режима като Първи май и Девети септември. Но ако човек може да разбере желанието на една диктатура да има свои празници, то как би могло да се квалифицира изхвърлянето на Деня на Кирил и Методий и заменянето му с официалното празнуване на Деня на съветската конституция.

Как би могло да се обясни задължителното празнуване на националния празник на чужда държава – 7 ноември? Ако тези действия не представляват гавра с българското национално съзнание, не зная какво друго име би им подхождало. Трябваше да мине доста време, докато в обърканите следсталински години, под натиск отдолу, Денят на съветската конституция отстъпи мястото си на Деня на Кирил и Методий…

Същевременно човек не може да не си спомни трагикомичната ситуация, в която се намери българският режим, когато до 1953 година честваше с невиждана помпозност рождения ден на Сталин, а десет години по-късно датата 21 декември беше мъртъв ден.”

Затова помнете и не забравяйте кой и как се е опитвал да изкоренява християнските добродетели и традиционни народни обичаи от българската душа.