Крис Ангелов е съосновател на Клуб АЛЕМ, чиято цел е да накара политиците в България да предприемат конкретни мерки за справяне с демографската катастрофа. Той работи като икономист в държавния сектор на САЩ и като преподавател на хонорар по икономика във Вашингтонския Адвентистки Университет. 

Интервю на Робърт Атанасов

- Г-н Ангелов, как българите живеещи в САЩ,  коментират напрежението между Северна Македония и България?  

- Блокирането на членството на РСМ в ЕС на базата на исканията включени в протокола 5+1 е в разрез с българските национални интереси, които целят Реп. Сев. Македония да влезе в геополитическата и културна сфера на влияние на нашата страна за сметка на Сърбия. 
Българските национални интереси в РСМ трябва да бъдат защитавани, но не чрез забрани и ограничения. Ветото на България само засилва антибългарските и просръбските настроения в РСМ. 

- Обосновано ли е искането на някои среди за включването на българите в конституцията на Северна Македония?

- Искането за включване на българите в конституцията на Република Северна Македония без изричното уточнение, че българите в Македония имат същата история, език и обичаи като съгражданите им определящи се като македонци би било отказ от общата ни история. Нещо повече, имайки предвид текста в конституцията на Македония предшестващ изброяването на народностите и вписването на българите като една от тях би потвърдило съществуването на отделен македонски народ с небългарски произход. Това от своя страна би означавало, че езикът на който македонските българи говорят днес не е техен майчин език с което индиректно се отказваме и от това, че македонският език е кодифициран на базата на българските говори. 

- Кой според вас е работещият вариант?

- По-логично би било искането за вписването на българите в конституцията на РСМ да бъде заменено с предложението македонската конституция по подобие на българската да приеме за свой водещ принцип правата и задълженията на гражданите, а не на отделните етноси както е в момента. По този начин ще се гарантират равните права на всички граждани в това число и на хората от български произход които ще могат да защитават правата си на всички нива в държавата. Това предложение е на Българския Културен Клуб в Скопие (БККС), като ние заставаме напълно зад него. 

- Виждате ли други възможности за ефикасно  разрешаване на конфликта?

- Всички искания от протокола 5+1 могат да бъдат адресирани ефикасно и по национално отговорен начин с един единствен ход чрез учредяването на Македоно-Българска Общност по подобие и със структурата на бившата Британска Общност (сега Общност на Нациите). 

Общността не е политически съюз, а междуправителствена организация, в рамките на която на равни начала си сътрудничат страни с различно обществено, политическо и стопанско устройство. За целта, държавите от Общността трябва да приемат обща рамка на ценности и цели. 
Общите ценности на България и РСМ биха могли да бъдат базирани на исторически факти като общия произход на езиците им (и българския, и македонския език произлизат от охридската езикова школа) и че и двете държави са равноправни наследници на една и съща история.  

Като олицетворение на тези общи ценности, административното седалище на Общността би могло да бъде в град Охрид, който е град с голямо културно-историческо значение и за двете държави. 

По подобие на Общността на Нациите чиито лидер е кралица Елизабет II, Македоно-Българската Общност би могла да се оглави символично от някой от наследниците на цар Самуил от италианския благороднически род Ди Фризинга, стига те да отговарят на изискванията и да имат намерението да изпълняват тази роля. Тази династия е част от историята за която България и РСМ все още спорят.   
Един подобен ход не би бил безпрецедентен защото още през 2011 година парламентът на Черна Гора върна гражданството на наследника на кралската си династия принц Никола и му даде статут да действа от името на правителството.

-  Какви  най-общо могат да се целите на Македоно-Българската Общност?

- Общите цели между България и РСМ биха могли да бъдат:
- разрешаване на всички дипломатически спорове между България и РСМ 
- опазване уникалността на националните идентичности на двете държави 
- сътрудничество в областта на националната сигурност (имаме допълнителни идеи в тази област, които не са подходящи за това писмо) 
- засилване на взаимната търговия и привличане на български инвестиции в РСМ като алтернатива на инициативата „Свободен Балкан“
- гарантиране на равни права на гражданите на всяка една от двете държави.