Юлиана Методиев*, издател на „Маргиналия”

В 9.00 часа криминалният репортер на БНР Николай Христов задъхан съобщи за листовки(стикери) с надпис „оставка или ковчег(смърт)“ залепени по 80% от колите в центъра на София. По-късно разбрах, че на инсталирания от БСП президент Румен Радев, не му мига окото от мрачните послания на листовките, а призовал хората за каквото има навик да призовава. Пробутали са му навярно версията за провокаторите, които искат да омаскарят протеста. И той повярвал, защото така му е удобно!

По време на студентските сблъсъци във Франция през 60-те години Херберт Маркузе осъди „безразборната толерантност“ на елитите. Безразборната толерантност е оправдана в безвредните обсъждания, разговорите и академичните дискусии, казваше той. Налага се да изразиш ясно каква е позицията ти! Дори когато рискуваш разни неща. Например, хляба си, метафорично казано. Защото, освен останалото, 

утре на власт ще дойдат онези, които днес са улицата

 и които вече са изготвили списъци "Няма да ви забравим, гербереещи!" 

Няма как да съм толерантна към последните събития! Улицата използва все по-проблематични средства за постигане на промяната на компрометираната власт у нас. Протестите, с други думи, родиха анти-ценностен двойник, който вече никой не може да контролира. Супер мега съм шокирана от снощния протест с виковете на Николай Хаджигенов да се донесат на втори септември „винкели от Перник“. Правила съм интервюта с него и все ми се е струвало, че е на ръба между реалността и хиперфантазиите. След призива му за винкелите ми настръхнаха косите.

В шок съм и от бесилките, ковчезите

 и днешните листовки с незнаен автор. Няма как да съм толерантна към протест, на който също както поетите, преводачите и университетските преподаватели, с надежда за промяна ходеше и сестра ми. Ходеше и от мое име, защото не съм в София. Потресена, преди месец ми каза, „отидоха си момчетата и момичетата с раничките и бебетата, сега има странни хора“. Не стъпва повече на площад Независимост. А е един от най-ревностните критици на ГЕРБ!

Прегледах онлайн медиите. Повечето от тях не са отразили отровните акценти от вчера и днес. Не разбирам толерантността им. Правят се на умрели лисици пред грозната патология на площадните словесни викове и пърформанси. Тази патология е крещящ резултат от неясните копнежи за промяна смесена с 

диващината на улицата

 А да не се пише/говори за диващината е неумно. То е вид цензура, обладана от възвишени революционни пориви. Цензурата винаги е гадно нещо. Както гадни са и призивите за винкели, ковчези и смърт. Впрочем, и автоцензурата също.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.