Организации на македонските българи, изпратиха Отворено писмо до президентите на България и Македония Румен Радев и Стево Пендаровски, както и до премиерите на двете съседки - Петков и Ковечвски. Те настояват всички спорни въпроси между двете страни "...да се решат сега – преди започване на преговори на Република Северна Македония с ЕС. За да няма никога повече предпоставки България да спира този процес. Ние работим и се стремим към бърза писта, след решени проблеми, а не към бъдещи неразбирателства и нови блокади".

Ето и пълния текст на писмото:

До
Г-н Румен Радев, 
Президент на Република България

Г-н Стево Пендаровски, Президент на Република Северна Македония

Г-н Кирил Петков,
Министър-председател на Република България

Г-н Димитър Ковачевски, 
Министър-председател на Република Северна Македония


О Т В О Р Е Н О  П И С М О
от организациите на македонските българи


Уважаеми господа президенти,
Уважаеми господа министър-председатели,

Обръщаме се към Вас и българската и македонската общественост в този момент на предизвикателства пред Европа, но и пред човечеството, на фона на ужасната война в Украйна. Като хора, които дълбоко в себе си носят разбирането за свобода, правото на избор и желанието нашите страни да се развиват по пътя на демокрацията и благоденствието, няма как да не се възмутим и категорично да се противопоставим на тази братоубийствена война. Недопустимо е в 2022 г. в Европа някой със сила да налага избор другиму.

Когато говорим за тази агресия, няма как да не напомним същностната роля на Съветския съюз в процеса на създаване на македонизма и неговото насилствено налагане като държавна политика в България и Югославия. Няма как да пропуснем мълчаливото съгласие на Москва за всички онези насилствени и нечовешки постъпки на комунистическия режим и в Югославия, и в България, особено срещу македонските българи, които бяха подложени на преследвания и репресии, за да се откажат от името българин. Хиляди македонски българи, само и единствено защото бяха българи, преминаха през лагерите и затворите и мнозина бяха избити без съд и присъда.
Няма как да забравим Кървавата Коледа, съдбата на Георги Карев – брат на легендарния войвода Никола Карев (изтезаван и убит в затвора „Идризово“), съдбата на Димитър Талев (златното перо на град Прилеп, преживял години в комунистическите лагери в България). Братята Димитър и Йордан Чкатрови, Димитър Гюзелев и много други интелектуалци, екзекутирани от комунистическия режим в Скопие. 

Длъжни сме да отбележим, че и в днешно време хибридната агресия не изпуска от вниманието си отношенията между България и Македония. Посегателството върху българското културно и историческо наследство, двояките и двусмислени послания на посолствата на Руската Федерация в Скопие и София наливат допълнително масло в огъня на неразбирателството.
На фона на всичко това, се появи и една странна теза на уж евро-атлантици, уж хора с ясни демократични позиции. Те се опитват, базирайки се на днешната ситуация с руската инвазия в Украйна, да призовават веднага и безусловно да се започнат преговори на РС Македония с ЕС, без значение че липсва какъвто и да било напредък по спорните въпроси. Тези хора дори намекват за някаква прилика между действията на Москва и София. 

Въпросните хора действат или наивно, или мотивирани материално или под друга форма. Но всъщност, без да си дадат сметка (или може би съвсем съзнателно), обслужват интересите на Кремъл или на който и да било друг център, който има интерес да не бъдат решени спорните въпроси между България и Македония. Защото замитането на нерешените проблеми между София и Скопие под килима ще внесе сериозен проблем в процеса на европейската интеграция на Македония, подготвяйки ни турски или сръбски сценарий за преговори, които да продължават с десетилетия. И защото поставянето на една нереформирана Македония на европейския път всъщност ще вкара в ЕС още проводници на кремълските интереси. Нещо повече, за нас, хората запазили ревностно българското си съзнание в Македония, ще бъде пагубно, ако българската общественост си затвори очите пред проблемите. Това е пряка опасност за нас. Защото ЕС не бива да се ползва за легитимиране на посегателства върху човешките права и достойнство на българите в Македония. 

Точно поради тези причини, ние настояваме да се решат всички спорни въпроси сега – преди започване на преговори на Република Северна Македония с ЕС. За да няма никога повече предпоставки България да спира този процес. Ние работим и се стремим към бърза писта, след решени проблеми, а не към бъдещи неразбирателства и нови блокади. Допускането на нерешени проблеми между Македония и България в преговорния процес не е от интерес нито на България, нито на Македония, нито на македонските българи, а всъщност е само в интерес на тези, които искат да забавят или да блокират тотално процеса на европейска интеграция на Македония. И да създадат нови напрежения между нашите две страни. 

България първа призна независимостта на Македония. Позицията на българската държава винаги е била в подкрепа на териториалната цялост и независимост на Република Северна Македония. Днес нашата страна е членка на НАТО, което се случи и с решителното участие на България. Безпорен, мъдър и подкрепен от всички нас ход от гледна точка на геополитиката и на сигурността на Балканите. Така безопасността на Република Северна Македония е гарантирана.
С членството в НАТО прагматичните интереси на Северна Македония са защитени. Но когато става дума за членството в ЕС би следвало то да бъде резултат от покриване на критерии и споделяне на ценности, а не само стремеж към усвояване на европейски фондове.
Спазването на правата на човека, особено правото на самоопределение, правото на работа, не са ли един от основните стълбове, върху които се гради разбирането за европейските ценности? Защо и до днес в Република Северна Македония се допуска да има граждани „втора категория“, какъвто е примерът с македонските българи? Защо да не решим този въпрос сега и кои са тези антиевропейски сили, които искат да заложат „бомбата със закъснител“ в преговорния процес на Македония? 
Езикът на омразата, който се генерира в образователния процес, и фалшифициране на историята на Македония не е ли директна атака срещу европейските ценности и разбирането за добросъседство? Докога нашите деца ще бъдат обиждани, че са внуци на „фашисти, окупатори, убийци“? Докога всички деца на Македония ще бъдат облъчвани с омраза към България, която всъщност е и омраза към идеята за Европа без граници? Защо да не решим тези въпроси сега и кои са тези сили, искащи да заложат този капан в преговорите на Македония с ЕС? 
Правото на самоопределение е универсална човешка ценност, която се отнася и към хората, които не са между живите. Докога някой ще си позволява, особено в Северна Македония, да подменя самоопределението на хора, починали преди 50 или 100 години, да подменя каузите им, да фалшифицира историята и всичко това да бъде ползвано за индоктринация на подрастващото поколение с език на омраза към българите? Уважаването на историята, защитата и зачитането на културно-историческото наследство не са ли европейски ценности?  

Докога ще толерираме факта, че престъпленията и кощунствата на комунистическия режим в Югославия, особено тези към македонските българи, ще останат тайна за света и за нас? Архивите на комунистическите служби трябва да бъдат отворени, за да узнаем всички истината за „палачите“ на нашия народ в Македония и да осъдим злините им? Това не ли е европейска ценност? Защо хилядите избити и репресирани българи в Македония след 1944 г. все още не са политически и морално реабилитирани?
В тази посока могат да бъдат изброени и още множество аргументи. Аргументи срещу подлата и недобронамерена позиция, която има за цел да си затворим сега очите пред отворените въпроси. Да пренебрегнем тези въпроси така, че те или никога да не се решат, или да заложат сериозен капан в процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония. 
Длъжни сме да отбележим, че същите кръгове, които искат това, открито подкрепиха включването на РС Македония в инициативата „Отворени Балкани“, в която се включиха Сърбия и Албания. С тази инициатива широко бяха отворени вратите за икономическите влияния, концентрирани в Белград. А тези влияния със сигурност не са европейски, още по-малко са на НАТО. 

И като става дума за Белград, да не пропуснем факта, че Сърбия от години води преговори с ЕС и тази реалност не е изиграла особена роля за намаляване на руското влияние. Точно обратно – отваря и ще отвори по-широко вратите за това влияние в Европа. Това ли е съдбата, която тези уж загрижени хора подготвят за Република Северна Македония?
Северна Македония първо трябва да преживее своя катарзис. Всичко друго би било самозалъгване. 
А ако днес някой се осланя на натиск от Европа или САЩ, трябва да му напомним, че евроатрантическият натиск винаги е за истинско решаване на отворените въпроси, а не за пренебрегването им. Затова още веднъж напомняме, че силите, които предлагат спорните въпроси между Скопие и София да не се решават, а да се отлагат, са същите сили, които са изгодни на интересите на Кремъл. И свързват съществуването си – съзнателно или не – именно с тези интереси. 
Точно затова ние, организациите на македонските българи, се обръщаме към Вас да ви окуражим да решите политическите предизвикателства между България и Северна Македония и да пристъпите към начало на преговори за ЕС, само когато има реални гаранции за трайни решения. Защото тези решения директно засягат нас, нашите предци, но и нашите деца.


С уважение,
Люпчо Георгиевски - КЦ „Иван Михайлов“- Битоля
Елизабета Найдоска Величкова - Сдружение „Трибуна“- Прилеп
Добре Митрев - Сдружение „Македонско-българско приятелство“- Скопие
Владимир Перев - Сдружение „Коридор 8“- Скопие
Владо Треневски - Сдружение „Интеракция“- Охрид
Столе Велков - Сдружение „Единство“- Кочани
Петар Колев - ПП Гражданско демократичен съюз (ГДС)