Медиите у нас са несвободни, въпреки че могат да са независими, каза в интервю за БГНЕС проф. Петя Александрова от Нов Български университет, която коментира състоянието на медийната среда и поведението на управляващите в средствата за масова информация. Според нея поведението на политиците не печели хората, а ги отблъсква, но това се дължи на чувството за недосегаемост, което управляващите изпитват.

Всички тъжни статистики, които са неутрални и особено тези, които са извън България, като „Репортери без граници“ например, говорят за все по-намаляващата свобода на словото, все по-голямата зависимост на медиите от собствеността и все по-голямата непрозрачност, което не е естествено развитие на нещата, като се има предвид, че ние бяхме постигнали едно по-високо ниво с влизането в Европейския съюз, коментира проф. Александрова.

Тя е категорична, че независимо от трудностите, с които се сблъскват журналистите в работата си, то те винаги са временни и това дори е законово регламентирано.

„Оказва се, че когато журналистите се срещнат със законовата страна по отношение на това какви са възможностите да изискват от институциите, те са далеч по-големи отколкото практически ние използваме. Какъвто и да е отказът, невъзможността или препятствията, които им се слагат, те винаги са временни, те по закон са временни. Дори най-строго пазената държавна тайна, върху която пише „Строго секретно“, е за определен период от време. Рано или късно всичко това може да стане достояние на журналистите и на всеки гражданин. Това е малката компенсация, когато журналистите се чувстват несвободни да имат перспектива в бъдеще“, обясни преподавателят и дава пример с това, че вече информацията, свързана с Втората световна война и с убийството на Кенеди не е секретна.

Попитана кога медиите са станали несвободни, проф. Александрова коментира, че този процес е съвпаднал със западането, стесняването на печатните медии и електронните медии, които са редуцирали своята дейност, бидейки в процес на конвергенция – едновременно да бъдат телевизия, радио и сайтове.

Според нея голяма част от информацията хората ползват директно от сайтове в интернет и този процес е свалил нивото на професионализъм в медиите.

„В момента всеки може да бъде медия, всяко мнение може да бъде чуто, и ако няма респект към конкретното медийно мнение, на базата на експертност, няма как да може да се саморегулира този процес“, коментира университетският преподавател и добави, че заедно със спадането на влиянието на медиите, трудностите им за икономическо оцеляване на практика ги девалвира.

По отношение на притежаването на много медии от един човек, проф. Александрова каза, че това е обусловено от концентрацията на капиталите, които стоят зад медиите и посочи, че днес е по-лесно да бъдеш медия отколкото преди 20-30 г.

„Ако тръгнем в обратна посока – поевтиняването на производството, ако това са електронни медии, възможностите за независимост не са намалели“, убедена е тя.

По думите ѝ медиите трябва да преминат на по-високо ниво както по отношение на оцеляването си, така и по показател професионализъм, тъй като в момента той спада и се наблюдават високи нива на неграмотност в медиите.

„Само в медиите ли са зависимостите? Каквато е държавата, такива са и медиите. И обратното – каквито са медиите, оказвайки влияние върху манталитета на гражданите, които ги използват за основен източник на информация, естествено девалвира и манталитетът“, коментира още тя.

Проф. Александрова е категорична по отношение и на това, че поведението на управляващите по време на пандемия е абсолютно неадекватно.

„Когато сме с добри данни по отношение на справянето – заслугите винаги са на управляващите, когато обаче показваме лоши данни – виновни са хората и се караме на хората“, коментира тя и добави, че поведението на политиците не печели хората, а ги отблъсква, но това се дължи на чувството за недосегаемост, което управляващите изпитват.

Проф. Александрова призова медии и управляващи да се научат да се извиняват.

„Това е сериозен проблем на всички, които застават на екран, пред микрофон или пишат – неумението да се извинят, когато целокупното човечество е наясно, че е направена стратегическа или елементарна правописна, печатна или информационна грешка“, каза още професорът.

От думите ѝ стана ясно, че управляващите имат собствени ПР-и и обучителни ресурси, които могат да им покажат как трябва да говорят и да се държат във всяка ситуация, но за това те трябва да имат желание и да отделят необходимото време, за да се научат.