Мистификациите в българската история са безброй. Една от тях се случва на днешния ден, 27 април, през 1881 година, когато шведски генерал съставя правителство на България и става премиер. Това е Йохан Казимир Густавович Ернрот.
Той е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България Ернрот остава да живее в младата държава и я припознава като своя нова родина. Първо е военен министър (1880-1881), а след това и министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Роден е през 1833 г. в имението Сееста в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Като министър-председател на Княжество България се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на второто Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Преди да напусне България споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
В края на живота си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
По време на комунистическия режим името му почти не се споменаваше и тачеше, а още по-малко се говореше за факта, че етнически швед се е бил за освобождението на България.
Фактор
Той е руски офицер от шведски произход, роден във Финландия, участник в Руско-турската война (1877-1878). След Освобождението на България Ернрот остава да живее в младата държава и я припознава като своя нова родина. Първо е военен министър (1880-1881), а след това и министър-председател (1881) и министър на вътрешните работи (1881) на Княжество България.
Роден е през 1833 г. в имението Сееста в богато благородническо семейство. Завършва Кадетския корпус и Николаевската военна академия (1856). Започва военната си кариера в Руската армия.
Казимир Ернрот участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на XI-та пехотна дивизия. Повишен е в звание генерал-лейтенант (1877). След войната се уволнява от руската армия.
Остава в България като съветник на княз Александър I Батенберг. Като министър-председател на Княжество България се отказва от половината си заплата в полза на министерството, като изтъква мотив, че и това му е много. След избора на второто Велико народно събрание и въвеждането на Режима на пълномощията подава оставката на правителството. Временно изпълнява длъжността министър на вътрешните работи, след което заминава за Русия. Преди да напусне България споделя с княза, че „му е омръзнало да работи с подли хора“.
В края на живота си се оттегля в Хелзинки, където умира от удар през 1913 г.
Казимир Ернрот няма деца. Наследници на рода му са финландският генерал от Втората световна война Адолф Ернрот и бившият президент на „Нокиа“ и „Кимене“ Казимир Ернрот.
По време на комунистическия режим името му почти не се споменаваше и тачеше, а още по-малко се говореше за факта, че етнически швед се е бил за освобождението на България.
Още от България
Какво обеща Радев на Турция, за да замрази Ердоган за 15 месеца договора с „Боташ“.
От подписването му през 2023 г. до днес натрупаната сметка за страната вече надхвърля 1 млрд. лв.
Радев склони Ердоган: "Чудесният" договор с „Боташ“ е замразен за 15 месеца
По време на разговора бе отчетена позитивната тенденция на нарастване на двустранния стокообмен, който се равнява на 9 млрд. евро
Ивайло Мирчев: Българските служби нямали информация за връзки на патриарх Кирил с КГБ! Ето документите, г-н министър
Те показват, че дейността на Кирил Виборгски в Световния съвет на църквите е била част от оперативна линия, изпълнявана съвместно с Управление 05 на КГБ.