С Кървавата Коледа започна югословенизацията Македония

Проф. Георги Трендафилов*

Обременена от нарастващия натиск на ежедневието, публиката доброволно изостави елементарната емпатия и критичното наблюдение на нещата като ненужен лукс. И защо да се натоварва с това, след като онези, които трябва да бъдат пазители на интелектуалната и колективната памет на един народ, отдавна се придържат към този принцип.

Да, знаем, че често говорим за „нашата академична общност, интелигенцията, тези, които сме преподавали“, че освен всичко друго те са „пазителите“, които подхранват тази памет, формират „обективна рамка“ на поведение, мислене, влияят върху формирането и оформянето на "манталитета" в най-широкия смисъл на това понятие. Но в нашия случай "стражите" отдавна са напуснали позициите си или са в дълбок сън.

Заради този „дълбок сън“, както и за много други събития, Републиката няма нито желание, нито сили да почете жертвите на своите сънародници от началото на 1945 г., да вплете в паметта си загиналите във Велес, Щип, Прилеп, Битоля.

Жестокостите на комунистическата партия от онова време започнаха процеса на "югославизиране" на македонците, процес, от който не можем/не искаме да излезем. В края на краищата скромните опити в първите години на независимостта на Македония да се хвърли светлина върху тези събития вървяха в посока „оправдание, минимизиране на последствията...контрол на щетите“...

В. М. (ванчомихайловист – бел.ред.) и сътрудник на Гестапо

Тази квалификация се основава на присъдите на убитите във Велес (а също и на повечето "съдебни процеси", които се водят по това време), двама задържани оцеляват след клането. Първият от семейството на ........(познати са на автора, но не се споменават, поради това, че имат наследници във Велес и днес – бел.ред.) остава зад вратата на помещението, в което се намират задържаните и остава там от страх. Така го намерили изненаданите охранители, които се върнали на сутринта. По-късно той беше осъден на присъда. Той беше на 16 години.

Другият, малко по-възрастният (20 г.) скача през прозореца в тълпата, която се създава при извеждането на арестантите, и се прибира с наранена ръка!? Без никакви други последствия, след няколко дни ........... е арестуван и осъден. Те и днес имат потомци във Велес.

Непорочното раждане на една нация

Комунистическата партия е фанатична религиозна секта. Премълча за престъпленията си във Финландия, Катинската гора, Истрия и Словения, за унищожаването на Варшава, за България, мълчи за много неща по правило. Защо ще шуми за Македония?

Нейното „свещенство“ може да изглежда, че няма голямо събрание днес, но все още е сред нас. Обръща внимание на мълчанието, на потайността, пази мръсните си тайни. - О, колко много се социализирахме и беше хубаво! Всеобхватна мантра, която описва живота на милиони. Изграден като неподвижен двигател на всичко!

Те все още искат да ни представят собственото си поражение като наш провал.

Затова тези дни няма да има помен, но поне малко спомен за нещастниците от 1945 г. ще дойде през мълчанието, ще си спомним, че те не са само жертви, а преди всичко хора, нечии синове, братя, съпрузи, приятели, ще помним, че те са част от нас.

Поне за момент да си спомним, че тяхното поражение е наш успех! /БГНЕС


*Проф. Георги Трендафилов, бивш говорител на Министерски съвет на РС Македония. Неговият анализ е посветен на 79-годишнина от македонската Кървава Коледа, в която комунистическият режим на Тито избива хиляди представители на българската интелигенция.