Убийството на Милен Цветков е отровно явление, хвърлящо сянка върху усилията ни да бъдем добри помежду си

Хари Хараламбиев

Преди повече от три десетилетия журналистът Петко Тотев беше  публикувал  в един седмичник статия, изгаряща от инфарктни истини. Тя беше озаглавена „Автомобилистът Разколников”.
Журналистът предричаше раждането на автомобилния пират. В Италия така наричат дръзкия и самонадеяния шофьор, който нехае за установените правила за движение.
Статията на Тотев навява на мисълта, че в автомобилния поток е  разтворена престъпност. Разтворът е далеч по-наситен, отколкото се предполага.

Днес Разколников е жив

 Той е от плът и кръв. Напомня ни ежедневно за себе си. Движи се с несъобразена скорост, изпреварва неправилно, кормува, след като е погълнал алкохол или пък е приел наркотични вещества.
Разколников трови дните на хората, преобръща съдбите им, а нерядко отнема и живота им, който е ценност от висш порядък.

Тези дни една брутална катастрофа извади от делничния унес хората, предизвика безредици в националното мислене.
На пътя беше екзекутиран журналистът Милен Цветков, който в паметта на своите колеги и почитатели ще остане с неугасваща сияние.
Тепърва специалистите – автоинженери ще отговорят кои са причините за гибелта на Милен Цветков. От морална гледна точка не са необходими експерти, за да се каже, че катастрофата е резултат от самонадеяността на един човек, живеещ с мисълта, че всичко му е позволено.
Трябва да признаем: Причинителят на катастрофата е и 

рожба на нашето равнодушие

 За него моралът е неприемлива категория.
Не искам да вярвам, че на двадесет и две годишния младеж благородството е непознато. Но катастрофата, която предизвика е отровно явление, хвърлящо сянка върху усилията ни да бъдем добри помежду си.

Макар и бегло, познавам Милен Цветков. Когато в „Нова телевизия” водеше сутрешното предаване „Здравей България”, веднъж ме покани да бъда негов събеседник на тема, засягаща правото и справедливостта.
Мотивите за поканата обоснова с желанието да узнае моята гледна точка за тези две категории от позицията на адвокатската професия.
В разговора Милен Цветков не с всичко, казано от мен, което беше апология на справедливостта, се съгласи. Усетих го по финия и ненатрапващ се последващ коментар. И това ми даде повод да твърдя, че Милен Цветков беше мислещ и търсещ журналист. Натюрелът му бе изтъкан от проникновени наблюдения и убедителни анализи.
В разговора ни, сякаш се ръководеше от казаното от интелектуалеца Петър Увалиев „Да зачитаме достойнството на разномислието”.
Милен Цветков беше наясно, че голямата журналистика винаги идва от сърцето. И тъкмо поради това мисля, че той е един от синовете на

светлината, пръскащ искри

С тези, малко несръчни редове, се опитвам да запазя жива паметта си за единствената ми среща с Милен Цветков. Те са и против забравата, която е загуба на идентичност.
Споменът за журналиста нахлу неудържимо във вече носталгичната ми памет. Тези редове са и срещу мълчанието, което окуражава автомобилиста Разколников да безчинства по пътищата. Мълчанието му помага, но никога на неговите жертви.

Ели Визел напомня: „Ако забравим, виновни сме, съучастници сме”.
Когато хора като Милен Цветков преминават на отвъдния бряг ние, българите оставаме с един човек по-малко.