Резултатите от преброяването в Албания и фактът, че броят на българите там надхвърля три пъти броя на регистрираните като македонци, все още вълнува обществеността в Република Северна Македония (РСМ). Беше ли очакван този провал? Може би първите в страната очакваха, че може да има известни "отклонения" от оптимистичните твърдения, че в Албания "българи са само служителите на българското посолство в Тирана", но реалността показа нещо съвсем различно. Доктрината от времето на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), че в РСМ няма българи, а в съседните страни има компактни македонски малцинства, се разпадна. След преброяването в Албания това вече може да се види с така обичаната от премиера Мицкоски математическа точност, пише в коментар за БГНЕС Атанас Величков.

Той най-добре знае какво са му говорили съратниците му от групата на Едмон Темелко. Убедиха ли го, че българите нямат шанс да преминат по-голям брой от 30 дипломатически служители и техните семейства, или го предупредиха, че може да се случи нещо съвсем различно, да речем равносилно на катаклизъм.

Докато вървят тези преброителни страсти, премиерът Мицкоски се озова в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, като част от посещението си в САЩ, където македонската делегация участва в срещата на върха на НАТО през следващите дни. Там той изнесе лекция и отново подчерта, че в РСМ има "няколкостотин наши съграждани", които са част от българското малцинство.

Преди това същата мъглявина, че има няколкостотин българи в страната, беше изказана от Мицкоски като коментар на решителната позиция, изразена от посланика на САЩ в РСМ Анджела Агелер, че нито Споразумението с България може да бъде предоговорено, нито рамката на преговорите може да бъде променена, нито споразумението от Преспа може да бъде пренебрегвано. По отношение на Преспанския договор Мицкоски се подготвя „да легне“ за erga omnes (да се съгласи да използва конституционното име на РСМ, както в страната, така и в чужбина – бел.ред.), но по отношение на Спогодбата с България и „френското предложение“ той все още показва онази патриотична гордост, така необходима пред обществото.

Освен преподавател, министър-председателят на Република Северна Македония е и герой. Проявява решителност и изнася лекции, в които се подиграва на няколкостотин българи в Македония. С това той се подиграва на България, с чиито представители не би имал проблем да седне и да поговори, "след като се състави правителство в София". Мицкоски казва, че той и хората му са политици без криминални и корупционни обвинения, затова могат да защитават македонските интереси и да говорят с аргументи. Звучи чудесно, но аргументът, че българите в Македония са едва няколкостотин, е толкова валиден, колкото и злополучното твърдение на Васил Стерьовски, дясната ръка на Едмонд Темелко, че единствените българи в Албания са служителите на българското посолство в Тирана и техните семейства.

Мицкоски смята за българи в Македония само тукашните снахи и зетьове, дошли от България. Може да има няколкостотин от тях, но проблемът е в тези други. Тези, които не са дошли от София, Пловдив, Стара Загора или Ямбол заради любов и създаване на семейства, а са родени в Скопие, Битоля, Охрид, Прилеп, Кавадарци и се декларират като българи. Съществуването им е проблем за македонизма. Това са хората, които трябва да бъдат спокойни и да не излизат публично с никакви български възгледи, защото изразяването на български възгледи не е добре прието в Република Северна Македония. Защото гласувалите Мицкоски „да върне името” са убедени, че да си българин от Македония, роден в Македония, а не от Пазарджик, е противодържавно престъпление, чието пресичане е задължение на службите.

Според последното преброяване на населението в РСМ малко над 3500 души са се декларирали като българи. "Резултатите от преброяването" в София, в институциите, отговорни за даване на българско гражданство, сочат, че над 120 000 граждани на РСМ са получили такова по произход. Всички те подписаха официално декларации, че се чувстват българи. Понеже премиерът Мицкоски иска да бъде математически точен и да спомене онези прословути 14 решения от Страсбург (които всъщност са 6), като ги нарича документ, той знае, че има документи и в България. Тук не става дума само за подписани декларации за български произход, в България има и документи чий е дядо, каква пенсия е поискал и как се е декларирал в молбата до компетентната българска институция. Всичко е черно на бяло. В областта на документите РСМ няма шанс пред България. Защото документите са безпощадни. Те са факт, който не може да бъде променен.

Затова професор и премиер Мицкоски трябва да се обърне към логиката на точните науки, там е най-силен. Все пак той е професор във Факултета по машинно инженерство в Скопие. Факултет, който изисква точна и прецизна математическа мисъл. Мисъл, която не разчита на тъпи квазипатриотични изказвания. Мицкоски знае, а ако не знае, ще разбере, че както Преспанското споразумение е факт, с който трябва да се живее, така и българите в РСМ, които не са няколкостотин, а много повече. Българите в РСМ не са няколкостотин последни мохикани, ако Мицкоски не иска да приеме това, значи го е страх, а със страх не се води държава, нито се създават истински добросъседски отношения.