Парижкото споразумение за климата се превърна в голямо постижение на световната общност в борбата срещу глобалното затопляне през последния четвърт век. Въпреки това все още има много пречки пред постигането на целите на документа. Конференцията на ООН по изменението на климата (COP), която ще се проведе от 31 октомври до 12 ноември 2021 г. в шотландския град Глазгоу ще бъде 26-та поред. Първата подобна среща на световните лидери се състоя през 1995 г. в Берлин. Още тогава за участниците беше очевидно, че намаляването на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата трябва да играе решаваща роля в борбата срещу глобалното затопляне. И така, какво успяха да постигнат политици, учени и екоактивисти в областта на опазването на климата за четвърт век?

Парижкото споразумение: крайъгълен камък в борбата срещу климатичните промени

Повечето експерти са съгласни, че напредъкът във вземането на решения за борба с глобалното затопляне е бил твърде бавен през годините. Едно от решенията обаче стана наистина епохално: приемането през 2015 г. от 196 страни от света на Парижкото споразумение за климата, което консолидира целта да не се позволи средната температура на планетата да се повиши с повече от 1,5 градуса по Целзий през 21-ви век в сравнение с нивото на прединдустриалната ера. Както подчерта в интервю за „Дойче веле” Дейвид Рюфиш, ръководител на изследването на международната политика в областта на климата в неправителствената организация Germanwatsch, „Парижкото споразумение беше отправна точка за серия от промени, сигнал, изпратен към реалната икономика и други сфери, че държавите (приели Парижкото споразумение - ред.) имат сериозни намерения и този документ ще засегне целия свят." Според Рюфиш приемането на Парижкото споразумение вече е дало конкретни резултати: цената на „чистата“ енергия е намаляла значително, финансовият сектор изоставя инвестиции в нови проекти, свързани с изкопаеми енергийни източници, а държавите в света са си поставили за цел да се откажат от използването на лигнитни и каменни въглища и двигателите с вътрешно горене.

Основният проблем е въглеродният диоксид

Междувременно основното предизвикателство днес, според експерти, интервюирани от „Дойче веле”, остава търсенето на допълнителни начини за намаляване на емисиите на въглероден диоксид. „Въглеродният диоксид буквално прониква във всички сектори на икономиката“, обяснява Чарлз Паркър, експерт по политиката по изменение на климата в университета в Упсала, Швеция. „Просто трябва да намерим заместители на изкопаемата енергия, както и на нисковъглеродните енергийни източници." В същото време, според учения, много играчи с право на вето, както и групи от лобисти, не са заинтересовани от подобно развитие, тъй като то противоречи на техните интереси.

От своя страна експертите на ООН предупреждават, че ако нивото на емисиите на парникови газове в света не бъде намалено драстично, до края на 21-ви век средната температура на планетата ще се повиши с 2,7 градуса по Целзий, което ще бъде катастрофа за климата.

Друг проблем по пътя към постигането на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата, може да бъде фактът, че то не предвижда нито финансови, нито правни санкции, ако някоя от участващите страни не изпълни индивидуалния план за намаляване на емисиите, който се актуализира на всеки пет години. Както отбелязва Рюфиш, в такава ситуация само общественият натиск и страхът от загуба на лице могат да се превърнат в „санкция“ за правителствата на страните-нарушители.

Съдебните решения за климата

Екоактивистите обаче са окуражени от редица решения, взети от националните съдилища на някои държави през последните години. В края на април 2021 г. Федералният конституционен съд на Германия, след като разгледа иск от група млади хора и екологични организации, постанови, че приетият през 2019 г. Закон за опазване на климата частично противоречи на Основния закон на Германия, тъй като в него не са разписани подробности за намаляването на емисиите на парникови газове след 2030 г. Все повече страни по света залагат на инвестиции в алтернативни енергийни източници В резултат на това съдът разпореди на германското правителство да засили борбата срещу изменението на климата и да ускори темпа на намаляване на емисиите. След като не предприема достатъчно мерки в тази област, държавата нарушава правата на младите хора, установиха съдии в Карлсруе.

Съд в Нидерландия нареди на Shell да намали глобалните си емисии на парникови газове с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2019 г. Според Давид Рюфиш това развитие е свързано не на последно място с Парижкото споразумение. "Убеден съм в необходимостта от COP. Днес живеем в десетилетие, което ще бъде решаващо за постигане на целта от 1,5 градуса. Глазгоу трябва да покаже, че 1,5 градуса е последната граница", отбелязва експертът, цитиран от БГНЕС