Преспанското споразумение и използването на едно име за съседната страна „беше основната предпоставка Северна Македония да стане член на НАТО", каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, цитиран от БТА.
Спорът между Скопие и Атина за името на Република Северна Македония е разрешен с подписването на т.нар. Преспански договор през юни 2018 г., по силата на който от 12 февруари 2019 г. държавата вече официално се нарича Република Северна Македония.
Той направи тези изявления в интервю за гръцката национална телевизия ERT на борда на фрегатата „Кимон“ във френската държавна корабостроителница "Навал груп" (Naval Group) в западния френски град Лориан в четвъртък.
В отговор на коментари на лидера на ВМРО-ДПМНЕ в Република Северна Македония Християн Мицкоски, който получи вчера мандат за съставяне на правителство, че ще спазва Преспанското споразумение, но ще нарича страната си „Македония“, гръцкият премиер каза, че смята за „неприемливо Северна Македония да може да присъства на първата си (Среща на върха на НАТО) с новото си ръководство и да поставя под съмнение Преспанското споразумение относно името“.
Мицотакис заяви, че след като Мицкоски положи клетва, ще се състои и първата среща на двамата лидери, като това ще се случи на Срещата на върха на НАТО през юли, когато се отбелязва 75-ата годишнина на алианса.
„Успяхме да имаме добри отношения и да подкрепим напредъка ѝ към Европа. Но не мисля, че Северна Македония може да напредне по пътя към Европа, като отвори нов и ненужен фронт с Гърция“, каза премиерът на Гърция.
В интервюто гръцкият премиер повтори необходимостта от единна европейска стратегия за отбрана и свързан с тази стратегия фонд за отбрана, подобен на Фонда за възстановяване. Мицотакис добави, че той и френският президент Еманюел Макрон са били първите, които са говорили за „необходимостта от стратегическа самостоятелност на Европа, още преди руското нахлуване в Украйна". По думите му това изисква повече европейско сътрудничество и "не е случайно, че решихме да строим нашите кораби във френска корабостроителница".
Въпросът за единен фонд за отбрана „трябва да бъде свързан и с някои големи проекти от стратегически приоритет за Европа, които биха могли да обединят европейската индустрия и да предложат добавена стойност към нашите съвместни отбранителни проблеми“. Гръцкият премиер каза, че въпросът ще бъде включен в новия дневен ред на Европейския съвет.
„В крайна сметка въпросът е дали в среда на фискална дисциплина националните бюджети могат да поддържат увеличени разходи, които всички признаваме, че трябва да направим за нашата отбрана“, каза Мицотакис.
Той отбеляза, че Европа като цяло „фундаментално е отстъпила своята отбрана и гаранции за сигурност на НАТО и САЩ“, а политическата ситуация в САЩ е неизвестна заради предстоящите президентски избори. Гръцкият премиер подчерта, че разговорите, свързани с този въпрос, вече са започнали.
Фактор
Спорът между Скопие и Атина за името на Република Северна Македония е разрешен с подписването на т.нар. Преспански договор през юни 2018 г., по силата на който от 12 февруари 2019 г. държавата вече официално се нарича Република Северна Македония.
Той направи тези изявления в интервю за гръцката национална телевизия ERT на борда на фрегатата „Кимон“ във френската държавна корабостроителница "Навал груп" (Naval Group) в западния френски град Лориан в четвъртък.
В отговор на коментари на лидера на ВМРО-ДПМНЕ в Република Северна Македония Християн Мицкоски, който получи вчера мандат за съставяне на правителство, че ще спазва Преспанското споразумение, но ще нарича страната си „Македония“, гръцкият премиер каза, че смята за „неприемливо Северна Македония да може да присъства на първата си (Среща на върха на НАТО) с новото си ръководство и да поставя под съмнение Преспанското споразумение относно името“.
Мицотакис заяви, че след като Мицкоски положи клетва, ще се състои и първата среща на двамата лидери, като това ще се случи на Срещата на върха на НАТО през юли, когато се отбелязва 75-ата годишнина на алианса.
„Успяхме да имаме добри отношения и да подкрепим напредъка ѝ към Европа. Но не мисля, че Северна Македония може да напредне по пътя към Европа, като отвори нов и ненужен фронт с Гърция“, каза премиерът на Гърция.
В интервюто гръцкият премиер повтори необходимостта от единна европейска стратегия за отбрана и свързан с тази стратегия фонд за отбрана, подобен на Фонда за възстановяване. Мицотакис добави, че той и френският президент Еманюел Макрон са били първите, които са говорили за „необходимостта от стратегическа самостоятелност на Европа, още преди руското нахлуване в Украйна". По думите му това изисква повече европейско сътрудничество и "не е случайно, че решихме да строим нашите кораби във френска корабостроителница".
Въпросът за единен фонд за отбрана „трябва да бъде свързан и с някои големи проекти от стратегически приоритет за Европа, които биха могли да обединят европейската индустрия и да предложат добавена стойност към нашите съвместни отбранителни проблеми“. Гръцкият премиер каза, че въпросът ще бъде включен в новия дневен ред на Европейския съвет.
„В крайна сметка въпросът е дали в среда на фискална дисциплина националните бюджети могат да поддържат увеличени разходи, които всички признаваме, че трябва да направим за нашата отбрана“, каза Мицотакис.
Той отбеляза, че Европа като цяло „фундаментално е отстъпила своята отбрана и гаранции за сигурност на НАТО и САЩ“, а политическата ситуация в САЩ е неизвестна заради предстоящите президентски избори. Гръцкият премиер подчерта, че разговорите, свързани с този въпрос, вече са започнали.
Още от Свят
Георг Георгиев: Позицията на кабинета за руския патриарх Кирил ни дистанцира от ЕС
"За нас буди недоумения с какво е токова важен за нас руския патриарх, че ние сме готови евентуално да блокираме целия 21 санкционен пакет, само и само да не попадне в санкционния списък", пита той
Горивна криза обхвана летищата в Русия: полети масово се забавят, пътници изпадат в паника
На летището в Сочи ситуацията също остава напрегната. Пътници, които трябва да летят за Новосибирск, чакат заминаването си още от 15 юни.
Асен Василев: Не виждам проблем със санкциите срещу патриарх Кирил, той е г-н Гундяев - агент на КГБ
Той призова министъра на външните работи - Велислава Петрова - да даде ясно обяснение защо се поставят под съмнение европейските санкции срещу Русия.