Най-важните аспекти от „украинския скандал“ с президента на САЩ Доналд Тръмп, който доведе до започването на процедура по импийчмънт срещу държавния глава, не се разказват, дори от републиканците, пише американското онлайн списание Consortium News в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса. 

Много е вероятно Тръмп да е бил мотивиран от традициите в политиката, ако наистина е спрял военна помощ за Украйна в замяна на това, Киев да започне разследване срещу фаворита на демократите президентската надпревара през 2020 година Джо Байдън, макар стенограмата от разговора между Тръмп и украинския президент Владимир Зеленски, която бе публикувана от Белия Дом, да не показва категорично, че се предлага подобна размяна.

Но това, за което не се говори в мейнстрийма, е контекстът на тази история, който, като оставим настрана политиката, говори, че Байдън наистина трябва да бъде разследван и в Украйна, и в САЩ. 

Ние знаем от изтеклия в началото на 2014 г. телефонен разговор между Виктория Нуланд, тогава помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, и Джефри Пайет, тогава американски посланик в Украйна, че тогавашният вицепрезидент Байдън, който играеше роля на „отговорник“ на САЩ, подкрепи свалянето на избраното украинско правителство скоро след този разговор. 

Това е най-голямото престъпление в тази история, което не се разказва. Незаконното сваляне на суверенно правителство. 

Като плячка от преврата, синът на тогавашния вицепрезидент – Хънтър Байдън, скоро получи място в борда на най-големия производител на газ в Украйна – Burisma Holdings. Това може да се разглежда само като прозрачно неоколониална маневра за превземане на държава и инсталиране на свои хора. Но синът на Байдън не беше единственият. 

Приятел на семейството на тогавашния държавен секретар Джон Кери също се присъедини към борда на Burisma. Американският земеделски гигант Monsanto получи украински договор скоро след преврата. Освен това първият украински финансов министър при новата власт беше американски гражданин, бивш служител на Държавния департамент, който получи украинско гражданство, ден преди да заеме поста. 

След като украински прокурор започна да разследва възможна корупция в Burisma, Байдън открито призна на конференция миналата година, че като вицепрезидент е задържал кредитна линия за 1 милиард долара за Украйна, докато правителството не уволни прокурора. Както самият Байдън казва, отнело му е само шест часа, за да го постигне. 

Сега демократите обвиняват Тръмп, че е направил именно това, за което Байдън се похвали и не е ясно дали настоящият президент е получил това, което иска, както Байдън. 

Заплахи, подкупи и изнудване 

Това ни води до още една голяма част от тази история, която не е разказана - рутинният начин, по който американското правителство провежда външна политика - с подкупи, заплахи и изнудване. 

Тръмп може да е отказал военна помощ, за да получи разследване на Байдън, но е лицемерно това да бъде определяно от демократите като злоупотреба с власт повече от обикновеното. А такива случаи са обичайни. 

Има изобилие от примери. Заплаха да се задържи чуждестранна помощ беше отправена на Съвета за сигурност на ООН през 1991 година, когато САЩ искаха оторизация за първата война в Персийския залив. Йемен имаше смелостта да гласува против. Член на американската делегация тогава каза на постоянният представител на Сана: „Това е най-скъпото гласуване, който някога сте правили“. След това Вашингтон спря 70 милиона долара помощ за най-бедната държава в Близкия Изток, а Саудитска Арабия репатрира около един милион йеменски работници. 

Същото се случи и преди втората война в Персийския залив през 2003 година, както разкри информаторът Катарин Гън. Тя показа доклад на Агенцията за национална сигурност (NSA), който разкри как САЩ са искали помощ от свой британски колега да шпионира мисиите на членовете на Съвета за сигурност ,за да получат „лостове“ за натиск срещу тях и да повлияят на техния вот за разрешаване на инвазията в Ирак.

През 2001 година САЩ заплашиха да спрат военната и чуждестранната помощ, ако страните не включат двустранни споразумения, гарантиращи имунитета на американските войници пред Международния наказателен съд. 

По-наскоро, САЩ използваха своята сила срещу Еквадор, включително спряха 10 милиарда долара под формата на заем от МВФ, в замяна на експулсирането на основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж от посолството на страната в Лондон. 

Ето как САЩ провеждат „дипломация“. 

Като бивш генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали пише: 

„Идвайки от развиваща се страна, се обучавах задълбочено в международното право и дипломацията и погрешно предполагах, че великите сили, особено САЩ, също учат своите представители на дипломация и приемат нейната ценност. Но Римската империя не е имала нужда от дипломация. Нито САЩ. Дипломацията се възприема от имперската сила като загуба на време и престиж и знак за слабост“. 

Тази фундаментална корупция на външната политика на САЩ, която включва свалянето на избраните правителства, е съпоставима единствено с корупцията на политическа система, която екзалтира партийната политическа власт повече от всичко останало. Разкриването на тази дълбока и дългогодишна корупция трябва да има предимство пред взимането на партийни скалове, независимо дали е на Байдън или Тръмп.