Матю Карнитшинг, "Политико"

Войната на Русия срещу Украйна вкара германския естаблишмънт в мъчителен процес на самоанализ, съмнения и обвинения.

След като години наред поучаваха Запада, че за да се държи Русия под контрол, е необходимо само малко по-далновидна политика, сега германските политически, медийни и академични елити са обсебени от нов въпрос: Как можахме да сгрешим толкова много?

Рядко се случва увереността на една страна в себе си и в своето място в света да бъде така дълбоко разбита за една нощ.

Канцлерът Олаф Шолц, социалдемократ, който пое поста от Ангела Меркел през декември, реагира на отхвърлянето на десетилетия германска външна политика, като взе пример от книгата на предшественика си и обяви драматичен завой на 180 градуса. Планът, наречен "историческа промяна" (Zeitenwende), включваше обещание за изразходване на внушителните 100 млрд. евро за отбрана в краткосрочен план. Седмици по-късно обаче паниката в германския естаблишмънт заради погрешната оценка на Владимир Путин отстъпи място на по-отстъпчиво отношение към съюзниците, които изискват от Берлин да се активизира и да предостави на Украйна нещо повече от насърчение и няколко ракети от съветската епоха.

Германия не е продала душата си на Русия за една нощ. Процесът отне години, а докато приключи, цялата страна вече беше станала съучастник. Това, което следва, е непълен списък на онези, които са най-виновни за погрешния подход на Германия към Русия и нейния лидер.

Ангела Меркел

Никой германец не е по-отговорен за кризата в Украйна от Меркел. Изстъпленията на нейния предшественик може и да са засенчили тази реалност в общественото възприятие, но фактите говорят сами за себе си. Като канцлер от 2005 г. до 2021 г. Меркел беше движещата сила зад отказа на НАТО да предостави на Украйна членство. Дори след нахлуването на Москва в Грузия, бруталните бомбардировки на Сирия, анексирането на Крим, войната в Донбас, свалянето на MH-17, гангстерското убийство на чеченски бунтовник в центъра на Берлин и отравянето на Алексей Навални, Меркел настояваше, че с Путин може да се разговаря.

Тя беше толкова сигурна, че диалогът с Русия е пътят към мира, че през 2015 г. даде зелена светлина на спорния проект "Северен поток-2" въпреки окупацията на Крим от Путин и войната в Източна Украйна. Откакто започна последната война, Меркел на практика мина в нелегалност. Миналия месец тя заяви чрез свой говорител, че държи на решението си от 2008 г. да се блокира влизането на Украйна в НАТО. Последно беше видяна на почивка в Тоскана.

Франк-Валтер Щайнмайер

Дългогодишен довереник на изпадналия в немилост бивш канцлер Герхард Шрьодер, Щайнмайер от самото начало беше привърженик на енергийния съюз на Германия с Русия чрез газопровода "Северен поток". Подобно на много социалдемократи, Щайнмайер твърдеше, че проектът ще гарантира мира чрез създаването на взаимна зависимост между Русия и Германия. Като министър на външните работи при Меркел той продължава да поддържа тази линия в лицето на все по-агресивните действия на Москва.

Той също така изигра ключова роля в опитите да наложи дипломатически решения за Украйна, най-вече така наречената „Формула на Щайнмайер“, която щеше да затвърди влиянието на Русия в страната. Сега, когато е президент на Германия, Щайнмайер наскоро призна, че е сгрешил, като е подкрепил "Северен поток", и че е преценил погрешно Путин. Въпреки това украинският президент Володимир Зеленски отказа да го приеме в Киев, което принуди германеца да отмени планираното посещение.

Герхард Шрьодер

След като загуби канцлерския пост от Меркел през 2005 г., Шрьодер можеше да се оттегли в Хановер за спокоен живот със семейството си. По отношение на политиката канцлерският му мандат е може би най-успешният от едно поколение насам и той вероятно щеше да бъде почитан като мъдър старши държавник. Уви, подобно на много други бивши политици, той последва парите. Решението на Шрьодер само няколко седмици след напускането на поста да бъде председател на проекта за газопровод "Северен поток", който той одобри в последните дни на канцлерския си мандат, го поставя в самостоятелна класация по наглост.

Единственото положително нещо, което може да се каже за Шрьодер, е, че той е вечно лоялен. За съжаление обектът на неговата лоялност е Путин. Братската връзка на двамата - без аналог в световната политика през последните десетилетия - би била смешна, ако не беше толкова трагична. Човек би могъл да прости на Шрьодер за първия газопровод "Северен поток". В края на краищата мнозина на Запад грешаха за Путин. Но вместо да се отдръпне, Шрьодер затегна прегръдката, превръщайки се в най-големия защитник на руския силен на Запад, роля, която продължава да изпълнява. През март Шрьодер направи донкихотски опит да посредничи за мирно споразумение, като отлетя за Москва - посещение, което мнозина възприеха като нещо повече от опит да възроди собствения си имидж. Неотдавна той заяви пред "Ню Йорк Таймс", че войната с Русия е "грешка", но бе непоколебим по отношение на собствените си действия. "Аз не правя mea culpa", каза той.

Джо Кезер – главен изпълнителен директор на „Сименс“

Вярно е, че политическите лидери на Германия носят по-голямата част от отговорността за лекомислената политика на страната спрямо Русия, но също така е вярно, че те бяха подтикнати. И никой не е натискал по-силно от Кезер. Като главен изпълнителен директор на машиностроителния гигант „Сименс“ от 2013 г. до 2021 г. Кезер неуморно ухажваше бизнеса в Русия. След анексирането на Крим през 2014 г. Кезер се прочу с това, че отказа да отмени пътуване до Москва, за да седне с Путин в частната му резиденция. След това Кезер направи забележка на критиците си, заявявайки, че няма да позволи "временните сътресения да окажат твърде голямо влияние върху дългосрочните ни планове". Неотдавна той се извини за тези забележки, като заяви, че Путин го е измамил. "Бях сред тези, които вярваха в принципа Wandel durch Handel", каза той, визирайки германската стратегия, която се опитва да трансформира авторитарни държави чрез задълбочаване на търговските връзки.

Волфганг Райцле – шеф на BMW и Linde

Като движеща сила на гиганта в областта на индустриалния газ Linde през последните две десетилетия, Райцле тласка компанията все по-навътре в Русия. Малцина, ако изобщо има такива германски ръководители са били толкова близки до правителството на Путин през годините, колкото Райцле, бивш изпълнителен директор на BMW, който първо е бил главен изпълнителен директор на Linde, а след това и неин председател, позиция, от която се отказа през март. Миналата година той ръководи това, което изглеждаше като най-големия успех на Linde - сделка за 6 млрд. долара с руския енергиен гигант "Газпром" за изграждане на огромен център за преработка на газ близо до руската граница с Естония. Засега компанията се придържа към проекта. Докато Райцле не се изказва за ситуацията в Украйна, Linde наскоро заяви в изявление, че е "дълбоко загрижена за възникналата хуманитарна криза". Само че не достатъчно загрижена, за да спре да прави бизнес с Путин.

Мюнхенска конференция по сигурността

Отстрани годишната конференция може да изглежда като нещо повече от добър повод за световния елит да опита удоволствията на баварската столица. Но тя е и чудесно място за бизнес и създаване на контакти, поради което много от участниците са от света на бизнеса. Както Хорст Телчик, който беше главен съветник на Хелмут Кол, преди да поеме конференцията през 1999 г., така и Волфганг Ишингер, бивш германски дипломат, станал консултант, който пое ръководството през 2008 г., се постараха да привлекат руски официални лица и бизнесмени. Ефектът от тези контакти беше легитимирането на Русия като партньор на германския бизнес, въпреки санкциите, които Западът наложи на страната.

Под ръководството на Ишингер към борда се присъединява Херман Греф, главен изпълнителен директор на Сбербанк, най-голямата руска банка. Тази седмица Европейската комисия предложи мерки за по-нататъшно изолиране на банката от международната финансова система. Друг редовен участник в конференцията е Сергей Лавров, руският външен министър, когото мнозина смятат за военнопрестъпник. През 2018 г. Ишингер поздрави Лавров на сцената като "скъпи Сергей". Телчик, който се застъпва за политика на "даване и вземане" с Русия, описа Путин през 2019 г. като "очарователен, общителен и открит". Запитан неотдавна дали не би искал да преразгледа тази оценка, той заяви, че държи на нея, защото "такъв е бил по това време".

Ost-Ausschuss

Основната платформа на Germany Inc за навлизане на руския пазар е организация, известна като Ost-Ausschuss, или Източен комитет. Основана през 50-те години на миналия век, лобистката група включва повечето от най-известните германски фирми със сини чипове - от BMW и VW до химическия гигант BASF. След анексирането на Крим от Русия групата е и най-добрият приятел на Москва в Берлин, като агитира срещу затягането на санкциите. До голяма степен тя постигна успех на този фронт, както и с усилията си да получи одобрение за "Северен поток-2" през 2015 г. Кремъл възнагради групата с безпрецедентен достъп. Най-важното събитие в годишния календар на Източния комитет беше срещата с Путин. Тазгодишното издание беше отменено.

Във вторник ръководителят на Ost-Ausschuss Оливер Хермес обяви, че ще се оттегли, за да се съсредоточи върху подпомагането на собствената си компания да се ориентира в новия геополитически пейзаж. Той осъди войната "по най-категоричен начин", но също така заяви, че "взаимните икономически зависимости ... могат да допринесат за деескалация".

Матиас Платцек

Бивш премиер на германската провинция Бранденбург и лидер на социалдемократите, Платцек е по-милото и нежно лице на руската агресия в Берлин. Роден и израснал в комунистическа Източна Германия, Платцек (който признава, че обича съветското кино) се опитва да убеди германците, че няма от какво да се страхуват от Русия. Чест гост на германските токшоута, Платцек често твърди, че Русия просто не е разбрана правилно и че Западът трябва да направи стъпки към Москва, за да изгради доверие.

През 2020 г. Платцек заяви, че международната общност трябва да признае Крим за част от руската територия - искане, което той отправи за първи път малко след руската инвазия през 2014 г. Оттогава той преразгледа тази позиция.

Ден след последната руска инвазия Платцек призна, че е сгрешил за Русия. Няколко дни по-късно той подаде оставка като председател на Германско-руския форум - група с нестопанска цел, която ръководеше с цел насърчаване на връзките между двете страни.

Георг Рестле - журналист

Известен репортер на германската обществена телевизия и водещ на новинарско предаване в праймтайма, наречено "Монитор", Рестле разпространява съмнителната теза, че разширяването на НАТО на Изток е виновно за противопоставянето на Русия. Макар да критикува Путин и войната, Рестле прокарва редакционна линия в доминиращата германска обществена телевизия (основен източник на новини за повечето германци), която представя Запада като също толкова виновен за противопоставянето с Русия, колкото и Путин.

"През последните години беше разрушено много доверие и Русия в никакъв случай не е единствения виновник", каза той на зрителите през 2018 г., когато представи сегмент, в който се обвиняваше НАТО за провеждането на военно учение на източния фланг на алианса. "Най-новата история показва, че преди всичко Западът, опиянен от победата си в Студената война, пренебрегваше руските интереси отново и отново, като привидно не научаваше нищо или отказваше да го направи."

Два дни преди последното нахлуване на Русия в Украйна той изрази съжаление за "невежеството на Запада по отношение на интересите на Русия в областта на сигурността, за лъжите на САЩ във войната в Ирак и за мисията на НАТО в Косово", макар да заяви, че те не могат да бъдат използвани като оправдание за "шокиращото нарушение на международното право" от страна на Путин.

Фридрих Мерц

На пръв поглед изглежда, че Мерц, новият лидер на германските консерватори, няма нищо общо със ситуацията с Русия. И все пак в ключови моменти от дебата за руската политика през последните години Мерц, който спечели лидерския пост в Християндемократическия съюз (ХДС) от трети опит и след провалени парламентарни избори, беше надеждно от грешната страна на историята.

Трябваше Навални да бъде отровен през 2020 г., за да убеди Мерц, корпоративен адвокат, който прекара години в политическата пустиня, след като беше победен от Меркел за лидерския пост в ХДС в началото на 2000-те години, че "Северен поток-2" може би не е добра идея. Дори тогава Мерц, дългогодишен поддръжник на проекта, призова само за мораториум върху изграждането на газопровода. Неотдавна той се противопостави на блокирането на достъпа на Русия до системата за разплащания SWIFT в навечерието на инвазията на 24 февруари. Предупреждавайки, че този ход може да бъде равносилен на взривяване на "атомна бомба" по отношение на потенциалното въздействие върху финансовите пазари, Мерц предупреди да не се изключва Русия от системата. По-късно той промени курса си и сега настоява за по-твърда позиция. Тази седмица той посети Киев.

Юрген Хабермас - философ

За псевдоинтелектуалното общество на Германия няма по-влиятелна фигура от Хабермас - човек, когото мнозина смятат за неофициалния философ на германската държава. Прагматик и някогашен привърженик на Франкфуртската школа, 92-годишният Хабермас от десетилетия служи като оракул на германското ляво течение. Последната му мъдрост е: Германия е била права да не изпраща оръжия на Украйна.

В неотдавнашна статия за вестник "Зюддойче цайтунг", ежедневния информационен бюлетин на космополитния елит на страната, Хабермас запали свещ за "интроспективното и резервирано федерално правителство" на Германия. Безотговорният подход на Германия към Украйна в нейния труден час не е проблемът, а отговорът, твърди той, като призовава читателите да не се вслушват в "стряскащите морални обвинения срещу германската сдържаност".

В крайна сметка той успокоява германците, че всичко ще бъде наред, стига да не се вслушват във вятъра на промяната. "Този дебат, който даде многобройни примери за изумителното обръщане на някогашните миротворци, предвещава историческата промяна в германския следвоенен манталитет - трудно извоюван манталитет, който многократно е осъждан от десницата - и по този начин края на широката продиалогична, мироопазваща насоченост на германската политика", заключи той.

Мануела Швезиг

Швезиг е била предопределена за големи неща. Бивш министър по въпросите на семейството при Меркел, социалдемократката стана премиер на провинция Мекленбург-Предна Померания през 2017 г. Преживялата рак Швезиг от източната част на страната беше възприемана от мнозина като бъдещето на партията - докато "Северен поток-2" не застана на пътя. Фактът, че германският край на газопровода свършва в родната ѝ провинция, може да се отдаде на лош късмет, ако не беше фактът, че Швезиг е истински вярващ в него.

През последните години Швезиг рядко пропуска възможност да защити проекта и Русия, като стига дотам, че с пари от "Газпром" създава фондация с нестопанска цел, която да довърши проекта в случай, че той бъде възпрепятстван от санкциите на САЩ. Швезиг не отдели много време за обсъждане на Украйна или предизвикателствата, пред които е изправена в борбата с руската агресия. Въпреки това тя беше много фокусирана върху САЩ, които редовно обвиняваше, че несправедливо атакуват нейните трудолюбиви избиратели, като заплашват да наложат санкции на фирмите, участващи в проекта.

"Имате избор между руски газ от Балтийския газопровод ... или американски газ, който обслужва интересите на САЩ", заяви Швезиг пред депутатите по време на разгорещено заседание през 2020 г.

Неотдавна тя промени мнението си, заявявайки, че позицията ѝ е била грешка и че Путин трябва да понесе отговорност за нападението над Украйна. "Живеем в нова епоха", заяви тя тази седмица. /БГНЕС