Първо беше Гърция, сега България блокира пътя на Северна Македония към ЕС. Ситуацията изглежда безнадеждна: дори Скопие да промени конституцията си, няма гаранции, че София няма да поиска още нещо, пише Томас Брай в коментар за "Дойче веле".

Северна Македония има проблем с Европа. Първо Гърция пречеше на началото на преговорите, настоявайки за промяна в името на държавата, което най-сетне се случи след две години диспути. Така през 2020 Северна Македония влезе в НАТО. Вече дълго време обаче България се противопоставя на присъединяването на Северна Македония към ЕС. Желанията на София засягат македонската история и език, за който България твърди, че е диалект на българския.

Големият проблем обаче е признаването на българското малцинство в конституцията на Северна Македония. София обаче отказва да направи същото за македонското малцинство в България. Сърбия също има проблеми със Северна Македония заради решението на Скопие да признае независимостта на Косово.

И въпреки всички окуражаващи речи на западни политици Северна Македония си остава пешка в ръцете на международната политика. Никой не е чакал по-дълго от Скопие за начало на преговорите за присъединяване към ЕС.

Конституционните промени

По-рано този месец македонският парламент прекара няколко дни в дискусии за искането на България да бъде признато българското малцинство в конституцията. Опозицията отказва да приеме това, така че нужното квалифицирано мнозинство (две трети от депутатите) не може да бъде постигнато. Опозиционните партии твърдят, че проблемът не е в конституцията, а в желанието на България да принуди Северна Македония да пренапише учебниците си по история и да се усъмни в езика, националната си идентичност и историята си. В крайна сметка София иска по някакъв начин да доминира над Скопие. Решението на македонския парламент беше отложено.

Лидерът на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски е дори по-краен. "Такива принудителни промени в конституцията не могат да се правят", казва той пред белградския вестник "Политика". Неговото предложение е за референдум, в който македонците да решат дали искат да се прави промяна в конституцията. В същото време популярният онлайн портал "А1он" пише, че правителството може на теория да отложи гласуването в парламента до края на мандата си през лятото на 2024. Вероятно правителството се надява дотогава да успее да намери липсващите осем депутати от опозицията за необходимото мнозинство от две трети. Какво биха могли да получат тези депутати в замяна, не е ясно.

Хората са разочаровани

Вътрешнополитическите проблеми на Северна Македония блокират важните реформи и разочароват голяма част от гражданите. Вестник "Вечер" наскоро подчерта, че промяната на конституцията с цел вписване на българското малцинство далеч не е най-важният проблем за решаване. "Най-важно за националния интерес е страната да има силна икономика, по-малко корупция, добро здравеопазване и правораздаване". Но вместо да се занимават с тези казуси правителството и опозицията се обвиняват взаимно, че са разрушили страната с корупция, цензура на медиите и контрол над съдебната система.

В крайна сметка у хората в Северна Македония остава усещането за пълен застой и безпомощност. Повечето коментират местната политика с отвращение. Освен това почти никой няма добро мнение за Европейския съюз и не очаква нищо позитивно от Брюксел. Който може, си търси работа в чужбина. Емигриралите са огромно количество - населението е намаляло с десет процента в последните години и сега е едва 1,8 милиона.

Януари 2022: Кирил Петков с Димитър Ковачевски в Скопие Януари 2022: Кирил Петков с Димитър Ковачевски в Скопие 
Опита сближаване със Северна Македония: Кирил Петков по време на визитата му в Скопие в началото на 2022 годинаСнимка: Reg. Nordmazedonien
Не се вижда решение

Но защо голямата част от партиите в България се противопоставят на Северна Македония? Това се дължи донякъде и на сложната политическа ситуация в страната. В последните години се проведоха пет парламентарни вота. След последните избори се сформира коалиция между двете най-големи враждуващи партии, която обаче далеч не е стабилна.

Сериозните разделения между ГЕРБ и ПП-ДБ изискват някакъв общ национален проблем, който да ги обедини. Явно това е Северна Македония. Вече имаше прецедент. Кирил Петков искаше да стопли отношенията на София със Скопие по време на своя мандат преди година и половина, но това беше спряно от останалите партии в тогавашната коалиция и от президента Румен Радев.

Въпреки че голяма част от чуждестранните историци са на страната на Северна Македония, Европейският съюз иска да наложи на Скопие промяната в конституцията в полза на българските искания. При посещението си в Скопие специалният пратеник на САЩ на Балканите Габриел Ескобар увери, че България няма да предявява повече претенции, ако промяната в конституцията стане реалност.

Въпреки това няма изгледи тази ситуация да се разреши в близко бъдеще. Дори ако Северна Македония остави настрана вътрешните си проблеми и направи исканите промени в конституцията, не е ясно дали България действително няма да поиска и още нещо. Това само би тласнало Северна Македония към още по-голяма криза. А навярно би отнело на Европейския съюз и малкия му останал авторитет в региона. Резултатът би бил ново опасно напрежение в тази част на Европа.