Има някои неща, които не обсъждате по телефона. Тази максима е едно от наследствата на комунистическото управление, оцеляло в днешна Унгария. И с основание, съдейки по съобщенията, че шпионски софтуер е бил използван за хакване на мобилните телефони на критиците на сегашното унгарско правителство.

Докато разкритията от консорциум от новинарски агенции и неправителствени организации предизвикаха международно възмущение и тревога, че член на ЕС участва в подобни действия, те не бяха изненада за критиците на премиера Виктор Орбан. През последните години те обявиха нарастване на агресивните и подслушвателни тактики, използвани срещу тях, от тайни записи през подозрения за наблюдение до опит за задържане.

„Мисля, че днес в Унгария никой не е изненадан от този скандал“, каза Балинт Маджар, социолог и бивш либерален министър на образованието.

Разследването на новинарските агенции и неправителствени организации установи, че шпионският софтуер „Пегас“, продаван от израелската фирма NSO Group, е бил използван, за да зарази мобилните телефони на известни унгарски разследващи журналисти, наред с други. Изтекли данни показват, че потенциални хакерски цели са били юристи, бизнесмени и кмет, установи разследването.

Адриен Бадуин, белгийско-канадски докторант, който бе арестуван на антиправителствен протест през 2018 г. в Будапеща, е бил неуспешно атакуван с помощта на „Пегас“, според криминалистичен анализ, проведен като част от разследването.

Бадуин каза пред „Политико“, че си спомня, че е бил следван от полицията по улиците на Будапеща и „изобщо не е бил изненадан“ от резултата от анализа „заради онова, което знаем за режима на Орбан“.

Някои унгарци, участващи в обществения живот, казват, че през последните години са приели, че са под контрол - потенциално по незаконен начин.

Служител на унгарска организация заяви, че друг служител го е предупредил, че дейностите му се проследяват. Този човек описа атмосфера в Будапеща, в която повечето хора около него приемат, че може да са подслушвани.

„Някои неща, за които говорите само в Signal или Whatsapp“, каза човекът. „Има неща, за които не говорите по телефона - само лично, като телефоните остават у дома.“

Унгарското правителство не отговори на искане за коментар от „Политико“. Но в писмен отговор на опозиционен депутат ветеранът вътрешен министър Шандор Пинтер заяви, че службите за сигурност не са извършвали никакво незаконно наблюдение, откакто сегашното правителство е дошло на власт през 2010 г.

Министърът на правосъдието Джудит Варга не потвърди, че Унгария е закупила софтуера „Пегас“, но заяви пред вестник „Непшава“, че страните се нуждаят от модерни технологии.

"Живеем в свят, в който невероятно много заплахи дебнат съвременните държави. Нека не ставаме смешни, всяка държава има нужда от такива инструменти!", каза тя.

Янош Халас, депутат от управляващата партия „Фидес“, член на Комисията по национална сигурност на унгарския парламент, заяви в изявление, че новините, излизащи в „левите медии“, са „неоснователни“.

Въпреки че историята беше новина на първа страница в много страни, унгарските държавни медии първоначално я игнорираха, преди да започнат да публикуват някои реакции от държавни служители.

В изявление групата NSO атакува „Забранени истории“, неправителствената организация, която координира разследването на „Пегас“. В него се казва, че докладът на организацията „е пълен с погрешни предположения и непотвърдени теории, които пораждат сериозни съмнения относно надеждността и интересите на източниците“.

Таргетирани критици

Притесненията за таргетирането на критични гласове в Унгария излязоха на преден план преди парламентарните избори в страната през 2018 г., когато неправителствени организации и лица, свързани с американско-унгарския бизнесмен Джордж Сорос - яростен критик на Орбан – станаха цел на агенти, използващи фалшиви самоличности, правели тайни записи.

Преди общинските избори през 2019 г. изтече запис на сегашния кмет на Будапеща Гергели Карачони по време на вътрешно заседание в сградата на унгарския парламент, което накара политикът да се оплаче публично, че срещу него се използват „методи на тайните служби“.

Някои критици казват, че последните разкрития показват, че страната е направила стъпка по-далеч извън рамките на демократичните норми.

„Незаконното наблюдение на журналисти и критици е нов крайъгълен камък в бързо влошаващия се демократичен срив в Унгария“, заяви унгарската евродепутатка Каталин Чех, подпредседател на либералната група Renew Europe.

„То е основано на най-мрачните тоталитарни режими“, каза тя. „Ще направим всичко по силите си, както на унгарско, така и на европейско ниво, за да разкрием истината за тези сериозни твърдения и да гарантираме, че ще има последствия.“

Въпреки международното недоволство обаче, няма знак, че Европейската комисия се готви да предприеме някакви действия, освен да изрази някои предпазливи думи на безпокойство.

„Това трябва да бъде проверено, но ако случаят е такъв, е напълно неприемливо“, заяви в понеделник председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен.

На ежедневния брифинг за пресата на Комисията говорител възложи отговорността на властите на Унгария за разследването на случилото се.

„Органите на държавите-членки са задължени да наблюдават и контролират техните услуги“, каза говорителят и добави, че прилагането на правата за поверителност е въпрос на независимите органи за защита на данните. „Със сигурност ще продължим да следим този въпрос“, каза той и добави, че Комисията ще разгледа проблемите и ще види дали е възможно да се предприемат действия.

„Проблемът е в липсата на точно формулирана регулация“, каза Стефания Капрончай, изпълнителен директор на Унгарския съюз за граждански свободи.

„Разрешението за наблюдение не се извършва от независим орган, а от политически орган, от министъра на правосъдието“, каза Капрончай и добави: „Няма правно средство за защита“. /БГНЕС