Стратегията на Владимир Путин за дестабилизиране на НАТО

След като откри пътя на режима на Башар Асад да постигне решаваща победа в кървавата гражданска война в страната, президентът Владимир Путин сега се стреми да направи осезаемо руското присъствие в Либия, съобщава БТА.

Американски официални лица и доклади разкриват, че руснаците трупат войски, оръжия и наемници. Преди всичко, те изглежда чертаят рамката за стратегически дует с турците като онзи, с който много успешно си поделиха влиянието между двете страни в Сирия. Така президентът Доналд Тръмп бе поставен в ситуация да изглежда глупаво.

Това, заедно с хаоса, причинен от борбата между многобройните групировки за собствените им цели, създаде идеална обстановка Русия да се намеси. Либия, след Сирия, е поредно доказателство, че политиката на бездействие, която администрацията на Тръмп сякаш води, е най-големият стратегически коз, с който Путин разполага. Той се опитва да направи така, че Москва да запълни вакуума на ръководство, оставен там. 

След като 4 години подкрепяше силите на генерал Халифа Хафтар на Изток чрез дипломатически и други методи, Русия достави дронове, самолети, артилерия и войски, за да оформи финалния изход от либийската война. Освен че печели право на вето върху каквото и да е бъдещо решение (на конфликта), Русия се опитва да обгради НАТО от юг. Този стратегически ход несъмнено ще предизвика сърцебиене в Европа.

Опитвайки да се настани в Либия, Русия се стреми да получи достъп до стратегическите либийски пристанища на Средиземно море и да отвори път към по-нататъшна експанзия на влиянието си в Африка. Потокът от легална (и нелегална) миграция към Европа ще бъде друго съображение. Това е проблем за Европа и Москва би била доволна да получи някакво влияние върху този процес. В далечен план, руснаците биха желали да бъде вдигнато оръжейното ембарго, наложено от ООН на Либия, където руските оръжия са навсякъде. Либия може да възстанови предишния си статут, както при Кадафи, на забогатял от петрола клиент на нейната процъфтяваща военна индустрия.

Би било обаче грешка да се мисли, че целта на Русия в Либия е да укрепи позициите на Либийската национална армия (ЛНА) на Хафтар. Путин, всъщност, играе двойна игра от двете страни, внимателно лавира и изчаква да подкрепи онази групировка (ако се очертае такава), която се окаже краен победител.
Най-изненадващата промяна в конфликта може да се окаже едно опасно партньорство, очертаващо се между Русия и Турция, което точно да копира комбинираната сирийска стратегия на заиграване с всички страни и подялба на "плячката" между двете.

По този начин руско-турският дует може да проведе новата близкоизточна игра на тронове в Либия, макар и никога да не се стигне до формален пакт между двете страни. Вече е налице известно движение към създаване на нови връзки (между тях). Москва се надява да сключи сделка за доставка на Турция на още ракетни системи С-400 през първата половина на идната година. Подобен ход ще обтегне още повече отношенията между Турция и САЩ, след като Вашингтон вече изключи Турция от програмата за американския стелт-бомбардировач Ф-35 като наказание, че е купила руската система С-400 по-рано т.г.

С течение на времето доверието на Ердоган в руския му партньор рязко ще расте, което ще остави на натовските партньори малко възможности да примамят турците обратно в западната орбита.