Владимир Пастухов, политолог, научен сътрудник в University College of London*

Темата за американските избори изглежда изчерпана - Тръмп изхвърча, но обеща да се върне ... Той, разбира се, все още може да бомбардира институциите с екзотични искове за безкрайно дълго време (колко ли пари ще са нужни), но отказът на Върховния съд да разгледа искането за резултатите от гласуването в четири "оспорени" щати слага край на съдебните перспективи на Тръмп. Тази битка е загубена за него, но кой печели войната?

Мои приятели журналисти се оплакват, че техните анализи за изборите в САЩ не се търсят от читателите в Русия. Всъщност не е така. Това, което се случва днес в Америка, засяга всички в Русия. Възможно е дори животът на руския човек сега да зависи много повече от това, което се случва в Америка, отколкото от това, което се случва в Кремъл. Първо, защото случващото се в Кремъл до голяма степен зависи от това, което се случва в Америка. И второ, и това е още по-важно, всъщност в Кремъл отдавна не се случва нищо, за разлика от Америка.

Там в момента се случва колосален исторически обрат, значението на който все още много малко хора разбират, но който почти сигурно ще окаже влияние върху съдбата на цялото човечество. А именно в Русия трябва да разберат това – самата тя преди сто години, в началото на 20 век, даде тласък на най-резкия „ляв завой“ в историята на човечеството. Сега е ред на Америка да разклати добре света. Време е да се изпрати там някой руски Джон Рид. Има какво да види.

Това сравняване с Америка няма нищо общо с подривната дейност на „вашингтонския обком“, с „петата колона“, или армията от „чуждестранни агенти“. Америка влияе на Русия от самото й съществуване с мястото, което тя заема в системата на световните икономически и политически отношения. Към второто десетилетие на 21 век Америка окончателно се утвърди като единствен основен център на световната капиталистическа система, в която Русия отново стана периферна част след краха на седемдесетгодишния комунистически експеримент. Както всяка друга периферия, Русия е сериозно зависима от това, което се случва в епицентъра, дори и ако тя самата мисли различно за себе си. Така че с никаква „китайска стена на Караганов“ тя няма да може да се прегради от Америка. 

Ето защо резултатите от президентските избори в САЩ не трябва да се оценяват в анекдотичен ракурс на конфронтацията между „фашиста Тръмп“ и „комуниста Байдън“, а във възможно най-широк контекст, тоест като се вземат предвид общите тенденции в икономическото, социалното и политическото развитие както в самата Америка, така и в целия свят. И в този контекст победата на Байдън е само определен момент от общото глобално „олевяване“, вероятно дори по-мащабно от онова, което световната капиталистическа система вече веднъж преживя през 20-ти век.

Америка е в криза. Изборът на Тръмп за президент сам по себе си беше достатъчен и ясен индикатор. Но тази криза е много по-дълбока, отколкото изглежда на пръв поглед. Не става дума за „обидени чернокожи” или „разгневени бели”, а за тектонично разместване в самите основи на установения начин на живот, които, колкото и да е неприятно, са най-добре описани не в либертарианската, а в марксистката терминология. Не става въпрос за отделни личности, а за обстоятелства, които ги правят политически значими. Уви, всъщност не се случва нищо ново нито в историята на човечеството, нито в историята на капитализма - поредният тектонски разрив между производителните сили и производствените отношения, които трябва да бъдат изгладени чрез промяна на правилата на играта.  

Капиталистическата система твърде дълго се задържа непроменена и без значителна корекция тя вече не е в състояние да отговори адекватно на новите предизвикателства. Съвременният капитализъм е натрупал много диспропорции, които от своя страна пораждат многобройни противоречия, за решението на които се изисква по-дълбоко проникване на държавата с нейния „обществен интерес“ в икономическите и социалните отношения, тоест изпълнението на „левия“ дневен ред по същество. Именно предчувствието за глобален „ляв завой“ подклажда политическата нестабилност в САЩ и по света днес.

 „Какъв е този„ ляв завой “?“ - ще попита читателят, който от началото на новия век е наблюдавал как „дясната вълна“ накланя планетата ни от Москва до Вашингтон и от Лондон до Делхи. Но както мощният прилив предупреждава за приближаващото цунами, така предстоящият „ляв завой“ се предшества от деветобална „дясна буря“. Интересното е, че Русия, която преди сто години първа избута капиталистическата система рязко наляво, в началото на следващия век беше първата, която се опита да забави това движение, рязко тласкайки света надясно. Мюнхенската реч на Путин, която се превърна в перифраза на речта на Чърчил в американския град Фултън, се оказа импулс, който впоследствие стимулира тръмпизма, Брекзит и много други, които днес са свързани с дясната вълна.

Движението, започнато от Путин, се оказа нещо повече от чисто руска история и със сигурност не това, което изглеждаше в началото. Това беше само прологът на един отчаян опит да се обърне движението на световната история и да се предотврати неизбежният наклон наляво. Просто поради определени обстоятелства Русия се оказа, макар и основната, но в никакъв случай не единствената заинтересована страна по този въпрос и първа се втурна към амбразурата - обаче, както правилно отбеляза Чаадаев, това, очевидно, е основното й историческо предназначение. Но тези, които дойдоха след нея, бяха по-силни от нея. Щафетната палка беше взета първо от Европа, а след това и от Америка, където състезанието стигна до финалната права. Но остават само няколко седмици преди финала и в следващия пробег ще стартира съвсем различен отбор. Той ще тича по посока на часовниковата стрелка на историята, а не срещу нея. И това е основното, което трябва да знаем за Байдън.

Всичко това няма абсолютно нищо общо с личността на Байдън и неговите политически възгледи. Той е огледален образ на Тръмп с обратна проекция. Но ако Тръмп беше чужд сред свои, сега Байдън ще трябва да стане свой сред чужди. Тръмп беше десен популист, спекулиращ върху конюнктурна лява програма. Байдън е консерватор, който се готви да реализира ляв дневен ред с десни методи. Тръмп беше първият ляв сред десни, Байдън изглежда ще бъде последният десен сред леви. Тръмп принадлежеше към старата ера, но се опита да тича пред локомотива. Байдън принадлежи на още по-древна епоха, предшестваща Тръмп, но на него навярно му предстои да легне под парния влак. Теоретично има два изхода от тази ситуация: или локомотивът ще прегази Байдън, или Байдън ще забави локомотива. Как ще завърши този сблъсък, до голяма степен зависи от това по каква траектория световната история ще завие към лявата лента на движението – ще изпреварва или плавно ще се преустрои.

Победата на Байдън наподобява въвеждането на мироопазващи сили в зона на въоръжен конфликт. Това е опит за решаване на вчерашни проблеми с онзиденшен ум. Тръмп се позиционира като контрареволюционер, но на практика само разпръсваше лявата революция. Очевидно Байдън е избран от революционна партия, но той ще се опита с всички сили да "забави" революцията, въвеждайки в активната зона от кипящия реактор на новата гражданска война графитни институционални обръчи. Но да отпускаш обръчите може по различни начини. Те могат да бъдат свалени в активната зона и изгорени там - тогава Америка я чака политически Чернобил, отровен облак, който ще покрие целия свят, включително Русия, за която глобалната криза най-вероятно ще се превърне в старт към разпад. Можете да сваляте прътите бавно, позволявайки на лявата енергия да излиза през безопасни канали. Това няма да откъсне световната история от нишката, а само ще я насочи в различна посока.

Америка отчаяно се опитва да постави лявата революция на пауза. Историята обаче обича шегите с преобличането. Байдън ще трябва да влезе в ролята на американския Горбачов и да направи перестройката в държава, в която всичко е бляскаво на повърхността, а отвътре е изгнило. Само Горбачов се движеше отляво надясно, докато Байдън трябва да се движи отдясно наляво. Ако започне дълбоки реформи и успее да яхне лявата вълна, превръщайки революцията в управляема, той ще стане един от най-великите президенти в историята на САЩ. Ако той се опита да се противопостави на революцията или, напротив, просто бъде увлечен от нея като треска, сегашният срам на Тръмп след четири години ще изглежда като триумф. Тогава, през 2024 г., светът ще наблюдава не един, а цели два тежки политически транзита с лошо предвидими последици.

*Текстът е публикуван в блога на автора

Превод: Faktor.bg