„Алфа Рисърч”: ГЕРБ запазва преднината си пред БСП

Половин година след предсрочните избори за 44- то Народно събрание, съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1%) запазва електорална преднина от 6% пред БСП (19.3%), което означава че при нови избори днес, двете партии биха разполагали с приблизително настоящия си брой депутати. Малко по-голяма е динамиката в отношението към техните лидери. Б.Борисов запазва 32% одобрение, но в сравнение с юни нараства и делът на критиците му - от 35% на 39%. Това показват данните на агенция „Алфа Рисърч” от проучване за обществените нагласи на гражданите през септември.

Въпреки активното настъпателното поведение на Корнелия Нинова по редица въпроси, БСП не съумява да уплътни опозиционната си роля, което коства 3% от личния рейтинг на лидера й (от 27% до 24%), както и лек ръст в негативните оценки. Обединените патриоти бележат известен електорален спад в сравнение с юни (от 7.2% на 5.9%). Ако подобен тренд е характерен за тях в периодите, когато липсва предизборна мобилизация, то в персоналното отношение към лидерите е налице нетипична тенденция. Всеки един от тримата е поне на двойна дистанция от другия. Кр.Каракачанов запазва високия си партиен рейтинг (29% одобрение) и остава твърдо на втора позиция след Б.Борисов. В.Симеонов повишава с 1% привържениците си (до 14 на сто), но генерира и сериозен ръст на неодобрението. В.Сидеров остава на 5% одобрение и с едни от най-високите нива на неодобрение. Електоралната динамика на ДПС (4.8%) и неговия лидер по обичайному е слаба, като за момента позициите на Движението сред избирателите му не изглеждат разклатени, предава БГНЕС.

Най-сериозна промяна регистрира проучването при партия Воля и нейния лидер В.Маршки, които бързо вървят по стъпките на ББЦ и Бареков от предишния парламент. За три месеца личният рейтинг на В.Марешки е спаднал със 7 на сто, а с 1.8% електорална подкрепа партията му би останала под чертата, ако днес имаше избори за Народно събрание.

Фрагментираната извънпарламентарна опозиция в лицето на Реформаторския блок, „Да, България” и „Нова република”, се ползва със сумарната подкрепа на около 4.5% от избирателите в страната, но нито една от тях не се откроява като фаворит. Относително високият дял анкетирани (7.9%), твърдящи, че биха избрали "друга" политическа сила идват основно от младото и средно поколение извън столицата, подкрепили на последните избори някоя от по-малките партии и разочаровани от липсата на свое политическо представителство. През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% до 38%. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор „Обединени патриоти“ – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение. Както и в началото на мандата, положителните оценки за премиера са 32% срещу 39% отрицателни. В персонален план той привлича основно избиратели на ГЕРБ, а в по-малка степен - привърженици на Обединените патриоти, Воля, извънпарламентарната десница. Разгледана по сфери на дейност и степен на изпълнение на предизборни приоритети, оценката за работата на правителството е по-диференцирана и показва ясно както одобряваните, така и дефицитните политики. Според анкетираните се очертават четири успешни направления в работата на кабинета: инфраструктура (51%) с предприетите стъпки по изграждането на автомагистралите „Хемус”, „Струма” и въвеждане на ТОЛ система; външна политика (43%) с активността за подобряване на отношенията с Македония и страните от Западните Балкани; туризъм (42%) с усилията за привличане на повече туристи и осигуряване на по-добър туристически продукт; образ