​Андрей Райчев: Структурата на парламента изключа правенето на реформи

Проблемът пред бъдещето управление е, че ги чакат тежки реформи, а самата структура на властта в парламента изключва реформи. Как ще стане, за всяко гласуване да звънят на Местан за подкрепа.. Трябваше да се направи първо дясно споразумение за реформи, а те тръгнаха да правят споразумение за правителство. Този проблем констатира по Нова ТВ социологът Андрей Райчев. 

Според него БСП на преговорите с ГЕРБ не са влезли като левица, а това ще минира бъдещите им действия, ще продължи роенето в лявото.

Според Райчев инициираните от ГЕРБ преговори с партиите са нещо хубаво, като тон и отношение между политици, без да се нападат и обругават.

От първата среща стана ясно, че примерно БСП и ГЕРБ не могат да управляват, защото имат различия. Ясно е и че ДПС не искат да бъдат във властта в следващото раздаване. Лидерите усещат, че недоволството към тази партия е голямо. Очевидно е, че ще имат влияние ДПС, но не и реална власт. При ДПС няма коварство и капан, а добре направена политическа сметка – те са наясно, че животът на този парламент е къс, най-много две години. Проблем от друга страна обаче е, че двете съставки от бъдещата дясна коалиция – Реформаторите и Патриотичен фронт са многосъставни, те една декларация не могат да направят заедно, а как ще управляват с ГЕРБ е напълно неизвестно, посочи социологът.

Българските политици са в затруднено положение посочи другият събеседник Екатерина Михайлова. Тя не е изненадана от позициите на ДПС.

Те заявиха още преди изборите, че ще дадат подкрепа на едно правителство от 300 дни. Правителство на малцинството обаче не е добър вариант за страната. Такова беше правителството на Филип Димитров, пак с подкрепата на ДПС, но знаем какво се случи. Такава версия беше и правителството на Борисов. Така нямаш стабилност вътре в парламента, а това дава отражение на правителството. Има тежки законодателни промени и реформи. Трябва да ги извърши парламентът за да могат министрите да работят, но това няма как да стане, ако няма стабилно мнозинство. Един месец е срокът от провеждането на избори до свикване на народното събрание, а след това президентът провежда консултации с партиите и след това се връчва мандатът. Така че срокът може да е доста дълг до съставянето на правителство. Най-лошото което може да се случи е да няма яснота за мнозинството, допълни Михайлова.