Христо Марков

Изгубих си целия неделен следобед, за да проследя националното съвещание на ДСБ. Но все пак си струваше, защото можеше да се види крушението на една от партиите, които олицетворяваха десницата дълго време. Уви! Ако внимателно проследихте неделната сбирка би трябвало окончателно да погребете надеждата, че тази остатъчна формация може и ще роди нещо разумно, алтернативно или свежо в дясното пространство. А бяха други времена…

Помагал съм, работил съм за ДСБ в началото, защото и аз както хиляди седесари вярвах, че след торнадото Надка – Ла Пасионария може да се спаси дясното, синьото на надеждите ни и да се създаде някаква алтернатива в политическото в страната. Може да е всякакъв Иван Костов, но в намерението му имаше 

доста хляб и енергия

Събра се силен, експертен потенциал, който можеше да избута дясната каруца извън тупика на разрухата. За съжаление сега не е останало нищо от началните жестове, няма ги хора като Николай Михайлов, Васил Паница, Катя Михайлова, че дори Веско Методиев окончателно е изоставил ДСБ. В тази ситуация и след подобни съвещания надеждата ДСБ е обречена да се спихне окончателно в миманса, ако въобще премине бариерата. Ще остане / и остана!/, включително с промените в Устава на партията само Радан Кънев и кръга около него, който включва още трима-четирима, неразпознаваеми лица без харизма на водачи, дори Петър Москов го няма вече.

Вместо сериозен дебат за бъдещето им място в Реформаторския блок, за участието им във властта или напускането, за разположението след местните избори, за действията срещу олигархията и мафията, за автентичния антикомунизъм делегатите бяха изненадани с нов Устав на партията, който окончателно да ги консервира и дозатвори. Дори вътрешнопартиен дебат за този устав не бе проведен. Правилно отбеляза една делегатка/май от Русе/, че там структурите въобще не са запознати с новия устав и не са го обсъждали. Жената си връчи писмено предложенията за Устава и толкова. Групата от Варна/избирателния район на Радан Кънев/ бяха на същото мнение и предложиха приемането да се отложи с 6 месеца и да се приеме след сериозна дискусия. Също връчиха писмените си възражения и предложения и толкова. Другият съществен момент бе участието в Реформаторския блок и тук сериозните изказвания на хората от провинцията бяха единодушни – излизането на ДСБ от тази коалиция е 

достойното поведение 

и би запазило автентичността на партията, включително както каза един от делегатите: „Или сме опозиция, или сме във властта – тази шизофрения трябва да спре, иначе ще се загубим.” А друг делегат от Варна директно заяви: „Вие, г-н Кънев подарихте РБ на Меглена Кунева и сега трябва да понесете отговорността!”, а учител от Северозапада изплака „Вкарахте ни в коалиция с този, който ни нарече „седенка”, когато протестирахме, а го правехме за България…” Накрая друг обобщи: „С такива приятели, врагове не ни трябват”.Между другото, накрая преброих, че изказващите се бяха над 90% от София, провинцията съществуваше само формално с малки изключения /Варна, Русе, Плевен, Димитровград/. То и резултатите от изборите им бяха такива.

Разбира се, на първия ред гдето се беше изтегнал Радан Кънев и компания/Атанасов, Малинов, Лилков/ нямаше ответ, а се махаше да се съкращава дискусията. И тук нещо любопитно, чисто организацинно, което накрая заприлича на лошо, ама много лошо организиран цирк. Мандатната комисия в началото обяви, че в залата присъстват и са се регистрирали 759 делегати, а трябвало да бъдат 916, но събранието имало кворум и можело да взима решения. Чудесно, и тръгнаха „дискусиите”, но за да не се отегчават лидерите изказванията на хората бяха ограничени до 2 минути и общо за дискусия бяха отделени точно 90 минути. И се започна един панаир, който не съм наблюдавал на нито една партийна сбирка/а съм присъствал на доста/. Двамата шпикери много скрупульозно следяха за тези две минути – излиза делегат, казва две изречения, доближават до него и започват да го ръчкат в гърба да приключва с изказванията. Не малко комични ситуации създаде това бързане, но накрая се изтъпани едно моме/или беше нарочно изпратена/ Марта Георгиева, която говори за съвсем други неща, но явно нейни си теми – за залените политики на партията и нейния личен принос, за личната свобода в света, за тенденциите при протестиращите граждани, абе въобще за свободата като такава, но изказването и бе достатъчно дълго/поне 15 мин./ при това не бе подсетена нито веднъж, че логореята и е прекалена. Накрая бе отделено специално внимание на фронтмените раданови – Атанас Атанасов и Малинов, които трябваше да призоват де що има десебар в залата да застане зад лидера и да не се отклонява от „правата” линия, т.е. от Радан.

И се започна панаира

Най-напреж се изтъпани шпикерката, която хвана да чете новия устав на Радан Кънев, но още на трития член бе прекъсната и се реши да не се чете, защото всички го познавали, бил раздаден и така предложенията на хората за промени бяха блокирани още в началото. В залата се чу неодобрителен ропот, някои напуснаха, но това въобще не смути сценаристите. Гласува се текстът анблок. Броиха, броиха и се зацапа положението. Минаха 20 минути, мина половин час, мина час и … нищо. Накрая излезе председателката на Мандатната комисия и каза, че броили внимателно, но се получил голям конфуз, защото излизало, че са гласували повече от 100 души от регистрираните. Демек – раздавани са делегатски карти на килограм, та да се нагоди кворума. На това по-късно приятел десебар ме открехна, че хората на Радан Кънев преди съвещанието раздавали делегатски карти на „правилните” хора, за да се обезсили вътрешната опозиция и сега те си вдигнали чинно ръката, но пък засечката станала толкова явна, че нямало как да се скрие. В суматохата Атанас Атанасов излезе и припомни, че тези промени в Устава трябва да се регистрират в съда и затова да са прецини: „Нека уточним делегатите и тогава да прегласуваме анблок всичко.” И демократите започнаха пак едно броене и пресмятане. Най- накрая някак си докараха нещата до щастлив край – Присъствали и гласували – 718 делегати и от тях: 558 „За” устава, 109 „Против” и 37 се въздържат. Това означавало, че има налице нужното мнозинство и Уставът на Радан Кънев се прие и вече всеки член, който иска да членува в партията ще бъде одобряван от … централата, областните председатели щели да се назначават, също и общинските ръководители, въобще – демокрация та дрънка. Един делегат правилно забеляза: „Този Устав прилича много на Устава на БСП.”

Времето напредна и самия Радан взе нещата в свои ръце и изчете резолюция в 5 точки – започват да преговарят с граждански и политически организации за изграждането на още по-широк политически съюз; ДСБ остава в опозиция на правителството на Борисов, но остават в Реформаторския блок/във властта/ и 

ще се държат там до откат;

дава се мандат на Кънев да води преговори за организационно единство на реформаторите/разбира се, тук Пръмова и сие ще го преметнат/; дават мандат на ръководството да водят преговори за отваряне на партията/ с този Устав?!/ въз основа на учредителните документи на ДСБ и Платформата за модерна десница.

Вече под вещото и мъдро ръководство на лидера Радан се гласува резолюцията и вътрешно-партиен арбитраж, резултатите не бяха обявени, защото „после” преброителите щели да кажат колко са гласували.

С това панаирът приключи. Не се реши нищо, освен че делегатите окончателно валидираха пълната власт на Радан Кънев в ДСБ. Той вече ще е сам партия и така ще бъде до окончателното залязване на ДСБ. Тъжно и жалко, че това е поредният провалил се десен проект, а имаше потенциал и надежда…