​Ген. Рачо Петров поема за втори път управлението на България

На днешния ден преди 113 години управлението на Княжество България се поема от второто правителство на Рачо Петров. Съставено почти изцяло от дейци на Народно-либералната (стамболовистка) партия и опряно на нейната подкрепа в XIII Обикновено народно събрание, краткото му управление – до 23 октомври 1906 г., се схваща като част от продължилия до 1908 година Втори стамболовистки режим.

Основната тежест във външната политика на премиера Рачо Петров е стремежът му да неутрализира намесата на Великите сили, засилването на сръбската и гръцката въоръжена пропаганда и другите негативни последици за българите в Македония и Одринско от Илинденско-Преображенското въстание, потушено броени месеци след идването му на власт.

Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при предшестващото управление на Прогресивно-либералната партия му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от Франция.

Стремежът на Рачо Петров да модернизира армията, обаче, води до редица негативни последици за страната. Въпреки че мандатът му съвпада с годините на най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в страната в половинвековния период на свободна България, свръхразходите за въоръжаване довежда до увеличаване на данъчното бреме, остро социално недоволство и огромна задлъжнялост на държавата. От тази ситуация се облагодетелстват висши представители на администрацията за смета на масата в българското общество. Ширещата се корупцията постепенно обхваща и членове на самия кабинет. Многобройните злоупотреби, сред които най-голямата е аферата „Шарл и Жан“, довежда и до оставката на кабинета на Рачо Петров.

След него управлението на България се поема от правителство, начело с лидера на Народно-либералната партия Димитър Петков.