​Кавказки скандал с НФСБ вкара депутати в „черния списък“ на Азербайджан

Рауф Ахундов

Както стана известно от публикации в Азербайджан и Армения, а впоследствие в български медии в края на м.май 2016 г. депутатите от Патриотичния фронт Валери Симеонов, Валентин Касабов, Христиан Митев и Димитър Байрактаров (от НФСБ) посетиха Армения и Нагорни Карабах. На срещата с парламентаристи на Армения е бил връчен официален плакет на Народното събрание на Р България.

На среща в Степанакерт, главния град на Азербайджанската автономна област Нагорни Карабах, делегацията се е срещнала с местния лидер Б.Саакян по въпроси, свързани с развитието на парламентарните връзки между Република Нагорни Карабах и Република България”, както съобщават всички местни и арменски медии. При посещението си в Парламента на Армения плакети от името на българското Народно събрание с подписа на председателя Цецка Цачева са били връчени на ръководството на арменския парламент. Съгласно редица медийни публикации домакините от своя страна са помолили българската делегация за „ съдействие за разрешаване на военния конфликт в Нагорни Карабах, за признаването на независимостта на държавата и разкриването на истината пред света, че арменското население там е подлагано на нов геноцид от азери и турци”.

Председателят на НФСБ и съпредседател на ПФ Валери Симеонов е бил награден с най-високото отличие, което се дава за особени заслуги към Република Армения – Медал на честта. Отличието му „за про-арменска дейност и заслуги” е било връчено в Ереван от заместник-председателя на Народното събрание на Армения. Симеонов е първият български политик, получил такова високо отличие от законодателната власт в Армения. За това се съобщава и в прессъобщение на НФСБ.

На 25 май, при изключително засилени мерки за сигурност, българската делегация е била транспортирана с военен хеликоптер до Нагорни Карабах. Там народните представители от НФСБ,водени от лидера на партията Валери Симеонов, са провели среща с президента на Нагорни Карабах Бако Саакян, председателя на Народното събрание Ашот Гулиан и други ръководители на

паравоенната структура Арцах,

водеща от името на арменската общност в Нагорни Карабах война за самоопределение и създаване на независима държава.. Гостите от България били запознати с актуалната обстановка в региона след възобновения военен конфликт в началото на април.

Във връзка с тези събития, оценени от официалните власти в Азербайджан като вражески, поради това, че те считат тази територия на Азербайджан за окупирана от Армения, прессекретарят на МВнР на Р Азербайджан обяви вкарването на българските депутати в черен списък на нежеланите в страната лица. МВнР на Азебрайджан естествено обосновава реакцията си с единственото официално и единогласно прието решение на всички страни-членки на ООН за изконно азербайджанската собственост върху територията на Нагорни Карабах /вапр. Резолюция № 884. – четвърта по ред резолюция на Съвета по безопасности на ООН, приета от ООН на 12 ноември 1993 г. на 3313-м заседание на Съвета, гласувано именно в момент на особено изостряне и рагаряне на военните действия в Нагорни Карабах и с факта, че оттогава арменската страна не е изпълнила нито едно от изискванията, приети от Съвета за сигурност на ООН.

Като гражданин на България с азербайджански произход особено се вълнувам и следя развитието и задълбочаването на връзките между двете ми родини и приемам лично, както аз, така и семействата и приятелите ни от двете страни, съобщения от посочения характер, които могат да внесат съмнение и да попречат на дългосрочното плодотворно и перспективно сътрудничество между страните и народите ни.

В тази връзка си позволих да отправя към председателя на НС Цецка Цачева, министъра на външните работи Д. Митов, председателите на партийно представените партийни групи следните въпроси:

1. Какъв мандат е имала българската парламентарна делегация да обсъжда теми със структурата „Арцах”, която не само не е призната от официалните власти в Армения, но се счита за терористична групировка от официалните власти в Република Азербайджан.

2. Как оценяват те реакцията на МВнР на Азербайджан във връзка с пълното разминаване на обяснението на В.Симеонов, че мисията на депутатите е била с благотворителна цел по покана на ПАСЕ, а официално водените разговори са били от компетенцията на българското МВнР и Народното събрание. Пресслужбата на главата на т.нар. Карабахска държава съобщава, че са били обсъдени въпроси, свързани с развитието на 

парламентарните връзки между Арцах и България

Дори българските депутати да не бъдат включени в черния списък на нежеланите в Азербайджан посетители, масовото отразяване на посещението на „официална българска делегация” в Нагорни Карабах представя позицията на Народното събрание на Р България в твърде негативна светлина.

3. Не считат ли посочените лица, отговорни за външната политика на Р България,, че посещението на официална българска делегация без санкция на Народното събрание на България, както се твърди в съобщение на НС, оповестено в българските медии, е опит за насърчаване на незаконния режим в окупираните от Армения територии в резултат на арменската военна агресия, окупация и кърваво етническо прочистване? И ако е така, поднасянето на плакета на НС в Ереван явява ли се еднолично решение на председателя на НФСБ В.Симеонов? Ако НС не е било уведомено, частно ли е било пътуването на депутатите и разходите за това посещение лично от тях или от партийната им каса са били поети?

4. Как тълкуват те факта, че българската делегация е била приета от Б.Саакян, А. Гулиан в Нагорни Карабах, където Саакян бил домакин ва срещата?

5. Ще подготвят ли МВнР, Народното събрание и Групата от депутати от НС за приятелство с Азербайджан официална позиция или обяснение за изложените факти, коментари и тълкувания по отношение на третираното от държавата Азербайджан „незаконно провокативно посещение на българска палраментарна делегация в Нагорни Карабах” , която не се е ограничила с обичайното констатиране на фактите и изслушване на позиции на двете страни, но и е изразила открита про-арменска позиция и поддръжка. При това, тази про-арменска позиция се тълкува за такава не само по отношение на претендирания геноцид на арменци, но и по цялоствата политика, включително и военни действия” на Армения в Нагорни Карабах?

6. Има ли българската държава позиция, различна от тази, за която страната ни е гласувала в ООН и която недвусмислено определя Нагорни Карабах като неделима част от територията на Азербайджан и е взела мерки /неизпълнени досега/ за мирното урегулиране на Нагорно-Карабахския конфликт между Азербайджан и Армения?

Тези въпроси вълнуват и редица натурализирани български граждани с произход от бившите съветски републики, Кавказ и Азия. И далеч не са свързани само с отношенията Армения-Азербайджан, а представляват част от европейските и евро-азиатските отношения, тъй като пряко включват спецификата в отношенията на Русия с двете воюващи републики, на Армения с Иран, на Русия с Турция и т.н.