Най-грозното престъпление на Русия – раздели българите на „русофили” и „русофоби”

Комунистическата пропагадна продължава да действа по ленински: „Който не е с нас, е против нас!”

„Работим чисто по български и не искаме

да се водим по никого извън Българско”.

Васил Левски

Иван Грудев

Най-грозното престъпление на Русия спрямо България, сред многобройните други, са епитетите „русофили” и „русофоби”, измислени от руската имперска пропаганда и внедрени преди повече от 130 години в съзнанието и битието на българския народ до степен да го разделят на две непримиримо противостоящи части. Това е идеалната предпоставка за подчинението му. Използват се винаги, когато има вероятност българският народ да поеме съдбата си в собствените си ръце, за да му се попречи.

Според създателите и разпространителите на тези епитети, русофил е само „човек, обичащ Русия” и нищо друго /табу са „платен руски агент”, „рубладжия”, „предател на род и Родина” и „фалшификатор на сакралните понятия патриот и националист”/, а русофоб не е само „човек, мразещ Русия”, но задължително е и агент на Запада, сега преди всичко друго – на американците. Толкова! Няма условности, няма преходи, няма нюанси – всичко е доведено до абсолютизирана категоричност, за да съотвества най-пълно на начина на мислене на руския самодържец, независимо кой е той, формулиран най-точно от Ленин:

„Който не е с нас, е против нас!”

Но живият живот е много по-сложен от начина на мислене на когото и да е. Често повелява неочаквани обрати!

Давам за пример себе си:

В продължение на много години изучавам българската история и установих истини, неизвестни на огромното мнозинство от сънародниците ми, оставащи в плен на фалшифицираната родна историография, дело на лъжеисторици, робуващи на комунистическия канон: „Историята е политика, насочена към миналото” и съответно финансирани знайно от кого. За мен е вече вън от съмнение зловещата роля на Русия за злочестата съдба на народа ни. Затова намразих руския империализъм. Е, значи съм русофоб!

Но аз много обичам руската литература, музика, балет и живопис, защото мога да разбера общочовешката им значимост.

Изглежда, аз съм русофил?

„Да, ама не!” – казваше единственият агент на Държавна сигурност, колониално поделение на КГБ, който ми беше симпатичен. Бог да го прости!

Великата руска литература и култура, почти изцяло, е дело на творци-дисиденти, опозиционно настроени към руския държавен и обществен строй, към вездесъщата руска вътрешна и външна политика – от Пушкин до Пастернак, от Чайковски до Висоцки... Според пропагандната щампа, сякаш и те са русофоби?

А какъв съм аз тогава? Българин, разбира се, и нищо друго не желая да бъда! Пожелавам същото и на сънародниците ми!

П.П. Тези редове са написани на 18.07.2016 г. – датата, на която се навършиха 179 години от рождението на Васил Левски. Думите му, изведени като тяхно мото, обясняват защо руският пълномощен министър в Цариград граф Игнатиев е водил епична борба, за да застави турските власти да обвинят и да осъдят Васил Левски за криминални престъпления, за които Отоманският наказателен кодекс е предвиждал смъртно наказание, а не за политически, за които най-тежкото наказание е било доживотна каторга. И успял! Истинският осовободител на България е бил обесен!

Боже, пази България!